...
Човек
е едно съмнително същество.
Непрекъснато
има в себе си кофи СЪмнения.
СЪмнението е съ-мнение, т.е. съпътващо мнението,
което обърква стабилното ни инак мнение и го прави съмнително. Сбъркана работа!
Такава някаква:
 |
| Корицата на книгата, изд.ЕЛА.1999 |
Лафторите в нас - За
онези РОШАШАВИ сериозници вътре в нас, които ще попитат откъде-накъде кофи и ще
са напълно прави (дори ако продължат в този воден дух), ще кажем...
Сериозниците в нас - Защо кофи?
Това е въпросът.
Да, лафторите са
могли вместо кофи да използват страници,
обаче "тц"! Щяло да им звучи прекалено сухо! Впрочем, сами ще се убедите, че нещата им са доста сурови
(като мокри колбаси, като разводнено пюре). Почти във всичките им лафалафски истории има поне капка вода, точно както ги е осмял
Чапек в своята "Приказка за водния дух". Там където се изброяват
професиите, достойни да се упражняват от Водния дух... ху-ху. Той можел да бъде
ВОДИтел или ВОДОлаз, можел да се представя за собственик на заВОД, моля ви се,
за войВОДА или полкоВОДЕЦ, можел да се
занимава с ВОДОлечение, а можел да пише и уВОДНИ статии.
С две
кофи... пардон, с две думи, каквото и да правел, в занаята му все трябвало да
има по малко вода. И то защо? За да се познавало отдалеч, че имал водна душа.
Досущ като нашите лафтори - гола вода (морски) души, на
които все им течало по вода, та затова
май всичко, което правели трябвало да е омешано с вода и
разводнено от смях в кофи, за
да си били Те.
Как
пък един път не направят нещо сериозно -
знаят си само ония... там финтифлюшки и пълнолудици,
от които езикът ти става на фльонгавица... Абе, с две кофи...,
кхъ, думи - кофти работи! Чуйте ги само!
Е,
хайде, да чуем, какво пак ще ни заливате с
пълни кофи оправдания...
Попитахме защо кофи?
Лафторите - Защото инак кофТи ? Това е отговорът!
За
тези "онези от нас, уваЖАДНИ наши СЪлафтори",
които попитаха откъде-накъде кофи и бяха напълно прави (сухи)... дори след като
продължиха да газят в същите духовни води.
Така
е, кофите са неща непоетични, кофти, но само когато са празни. Тогава само
дрънчат на кухо и острият им кофтарски звук ни пронизва като
шило. Поради това, щом ни падне празна кофа, на мига я пълним. На празната кофа
трябва да й се запушва кухата уста.
Защото!
Съгласете
се, дори да мълчи, само като я гледаш
как празно те зяпа, готова да те
погълне, става ти кофти. Все по-кофти! И денят ти става все по-кух, и нощта -
от празна кофа по-празна. Кофти ти е работата, ако я нямаш - още по-кофти,
кофти ти плащат, транспорта - кофти, бензина - кофти, храната - кофти,
телевизията - кофти, законите - кофти, сметката за тока - ...оф!... и обувките
ти - кофти, пропускат като пробити кофи, новините - кофти, времето - все
по-кофти, настроението ти - кофти, кофти, чак ти идва да се хилиш като луд, щом
се зърнеш в огледалото. Кофти картинка!
Празно ти е в душата, празно, кухо и кънти тъпо като... в празна кофа.
Сериозниците -
Това вече го казахте!
Лафторите -
Изобщо, кофтейшън!
Сериозниците - Е,
това не бяхме го чували!
Лафторите -
Толкоз, значи ти е кофти, че накрая
вече, когато не ти остава за какво друго да се хванеш, хващаш се
за някоя глупост, каквато е например смеха. Той, казват, е най - ...
Сериозниците -
Разбира се, най- несеретезиозно..., несере... фу, несериозното нещо на света.
От вашите засуканки ще се побърка човек!
Голям смяхопраз!
Голям смяхопраз!
 |
| photo web,thanks |
Лафторите -
Сериозните работи, за ваша радост, са тежки и важни. На нас пък ни харесва, че
смехът не тежи, че е лек. Така го
открихме ние тоя лек... по пътя на сериозната логика! Вече само с него се
лекуваме. Пълним кофите със смях. И тъй всяка смяхопразна кофа
става пълен мях със смях...
Сериозниците - А
тъгобите...?
Лафторите -
Изливаме ги (тайно и от себе си) в същите кофи, щото тъга разредена със смях,
става по-малко горчива и се преглъща все някак.
Дори
не допускате колко често, като вас, сме с натежали от сериозности
глави и със сърца потънали като гемии в бездънни кофища проблеми, как ни идва да се удавим в
собствените си сълзи, но не го правим от яд към колегата или съседа, който само
това чака, за да ни измести... откъдето
трябва. Затова грабнахме кофите! Двете кофи
с... laugh* !
Това
е книжка - терапия.
За
нас. Дано да усмеши и вас.
Сериозниците
-
(с насмешка) Какво ни предлагате!?!
Уводни драскулки
Две кофи пълни с нашите смешни и безсмешни преживелици. Две кофи с историите ни, разказвани в компании на приятели, от приятели и... друга фауна. Две пълнолуди или лудопълни кофи - щуролудици, усмивки и болки, хрумки и драски, извадки от интервюта, записки, писма - от които се получи този тръпчив коктейл "Две кофи смях" от каламбури за освежаване и ободряване, някъде, простете, и за натъжаване и начумръцване.
Понякога
ни се струва, че всичко е
Измислица на Някой свише
Но на нас и на близките ни тази измислица ни се е изсипвала върху главите. Двете ни кофи със смях и тъжилици са пълни с пръски от тъй наречения наш Живот (а то не че е живот това тука, жив ад си е). Обаче отстрани понякога изглежда смешно.
Не е
задължително да ни вярвате!
И
Неверието е възможен ход от Играта, в която човеците сме просто търкаляни
зарчета. Дали ще се пльоцнем по корем на двойката или по гръб на
шестицата - може да е въпрос на предначертания ни късмет, а
може и да не е...
 |
| Художник © Нина Златева, Bulgaria |
Боже
мой, Боже наш, забравихме да Те попитаме какво мислиш Ти по въпроса!?
_____________
*англ.
laugh = смях (изговаря се
"лаф")
(откъс из уводен текст на Елена Начева от книгата
"Пълнолудие или две кофи смях")
Елена Начева © ЕLA.Copyright
www.facebook.com/events/208375889297634/?source=1
§
Няма коментари:
Публикуване на коментар