понеделник, 14 януари 2019 г.

Моим стихам, написанным так рано

© Марина Цветаева


Моим стихам, написанным так рано,
что и не знала я, что я – поэт,
сорвавшимся, как брызги из фонтана,
как искры из ракет,

ворвавшимся, как маленькие черти,
в святилище, где сон и фимиам,
моим стихам о юности и смерти,
– Нечитанным стихам! –

разбросанным в пыли по магазинам
(где их никто не брал и не берет!),
моим стихам, как драгоценным винам,
настанет свой черед. 

1913 г.



Марина Цветаева, руска поетеса






(BG)*
На стиховете ми, дошли тъй рано,
не знаех, че съм аз поет –
откъснали се пръски от фонтани,
ракетен разноцвет, –
нахлули като дяволчета млади
сред храм, където в сън тамян дими,
на мойте стихове за смърт и радост –
нечетени, сами,
разхвърляни в прахта по магазини
(без купувач за почерка им блед),
на тях като на отлежало вино,
аз знам – ще дойде ред.
Марина Цветаева


*превод от руски език Красимир Георгиев

§

вторник, 25 декември 2018 г.

БлаGODарност и Вдъхновение

Светли ПЪЛНИЦИ !

ELA collage © Elena Natcheva "Дядо Коледа (Smart :) и еленчето"

Да няма празно!
   Здравето и Щедродушието да са наши неизменни спътници, 
Радостта и Любовта да преизпълват сърцата ни, 
Късметът и Благоденствието да припкат из домовете ни 
като нашите чета любимци с две и четири краЧета! 
Да сме окрилени с БлаGODарност и Вдъхновение, Приятели! 
Честито Рождество! 
Да пребъде!

Ваши Лафамилия Лафазанови

LOVEфамилия  LAUGHфазанови


Artist © Violeta Valentino   , 17 years , Burgas - Milano



§

сряда, 5 декември 2018 г.

Животът ти е парадоксален? Опитай новия ПарадоксОциклин

О* странични Дефекти!                                                             

   Открих ново лекарство. Без грам материални съставки. Тествах го върху себе си. Действа безотказно. Безценно е. За сметка на това не е скъпо. Струва само порция от скъпоценното ни време, а резултатът от лечението е тясно обвързан с вярата.         
   Виждам, че и теб Скептицизмът ти те е довел до тук - да определиш живота си като нетърпимо парадоксален. Затова колкото и парадоксално да ти звучи, 
време е за нещо ново и още по-парадоксално – да захвърлиш 
Скептицизма, Гнева, Недоволството и всички, които се навъртат около него и да опиташ с Радост. Има ли друга алтернатива?
    Навън е все по-кално. Все по-безумно и безсмислено (вършено без ум и мисъл) става ежедневието ни. 
Цениците и циниците все по-парадоксално 
теглят потребителските кошници 
и заплатите, с които повечето от нас могат да си купят само кошницата – празна!
   Колкото по-несигурен е битът ни, толкова по-сигурна съм, че имаме нужда от ново смехотерапевтично ха-хапче за гъдел, предизвикващо смях и радост въпреки смазващия бит. 
Казах си - не зацикляй в калта и безрадостната дейстВИЦтелност, 
улавяна от сетивата. Преглътни външната суетня и суета и си приготви лекарството. Получи се! Напълно в домашни условия. И не се изисква ничие височайшо разрешение,тъй като съставките са напълно мисловни и могат да се разтварят във всякакви емоции. Да опитаме заедно. Да си направим едно извънклинично изпитване. Ще те водя.
   Отвори ума си, отвори сърцето си. Там е вместено всичко, което ти е нужно за твоя
 целебен  ПарадоксОциклин. 
Подбери най-доброто. Разбъркай го с въображение. И влей цялата обезболяваща доза в... Какво? Не знаеш как става ли? Ето, така го правя аз.
   Настройвам се на радостни честоти. Когато непоносимото навън стане 
повече, отколкото парадоксометърът ми може да отчете,  
значи е време. Кривни си шапката като мен. Усети силата, която те облива и как с нея си защитен така, че никой и нищо не може да те впримчи в своя безрадостен обръч. Виж, слагам си розовите очила. Калта през тях е поносима, цветна, с почти радостен оттенък. И да цопнем в нея, можем да се забавляваме като децата, които ценят всичко и знаят как да му се радват. Усмихна ли се? Знаех си, че действа!
    А сега, да си наметнем защитна мантия от искряща розова светлина и да отвеем с нея всякакви недоволства и мърморства. Да сгушим топли мисли в дълбокото си...
   Чувствам се разтворена като Упс..., пардон, ПарадоксОциклин в душата си. А ти?Потопи се, още по-дълбоко, по надълбоко. Дивен миг на безбрежност! Всяка частица сияе и трепти в ритъма на космическия танц. Сгушени сме в своето дълбоко, а то ни завихря в танца нависоко, високо... 
Надълбоко и нависоко се оказват едно и също пространство – вместилище 
и на душите ни, и на космоса. 
   Надълбоко и нависоко са синоними.
   Погледни надолу или... нагоре, все едно, всичко е Едно. Огромно. Виждаш ли някой да хвърля камъни и стрели по теб и мен? Няма как да го видим, толкова сме нависоко и надълбоко, човешкото око, страсти и оръжия не могат да уцелят мишена с подобни размери.** Безбрежният космос, който ни е приютил като свои неделими частици, е недосегаем.
   Недосегаеми сме и аз, и ти. Досегаеми сме само за радостта. Щом сме на светлите й вълни, нашият житейски танц винаги ще е в синхрон с Космическия, който движи Всичко. Всичко е любов, радост... 
Още два синонима. ***

Посвещавам на Елица 
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
= нула
**Няма значение дали сме слаби или дебели, защото важното е, че сме неделими и съответно неуцелими.
*** Из  книгата „Кабинет по Смехотерапия – 2”  от Елена Начева © ELA  („Новият ПарадоксОциклин - О странични дефекти!”, чат-пат в предпечат)

вторник, 4 декември 2018 г.

Пратка с наложен платеж и обратна разписка

© Елена Начева






   Избирам любовта. Страховете ми ме обвиняват в предателство и ме напускат.
   Избирам вярата. Съмненията ми се чувстват нищожни в мое присъствие и ми обръщат гръб, изоставят ме без съмнение.
   Избирам прошката. Гневът ми не на шега се разгневява приел това за непростимо и избухва, самовзривява се буквално на парчета.
   Да, изоставена съм от всичките си дългогодишни спътници, разочаровани от мен. Всеки избор си има последствия, да съм мислила...
   Изоставена съм, но пък радостна. Защото от друга страна съм възнаградена за смелостта си. Животът вече все по-често ми изпраща хора, които ми казват обичам те, вярвам ти, блаGODаря! Аз мога само да им вярвам, да ги ценя, обичам и да благоговея пред блаGODатта, която ги води в моята реалност. Не мога да им дам каквото нямам. Загубих способността си да обвинявам за каквото и да било другите. Забравих откъде си набавях преди съмненията. Но спечелих една просветваща ми лампа, която ми показва колко ценно време се губи да се сърдя, гневя, критикувам и да се обиждам.
   Колко хубаво! Всеки има право на свой избор.
   Може да избере да аплодира. Може да избере и да мрази, да не харесва, да тръби от своя пиедестал колко ниска оценка ми дава за усилията да служа с уменията си на останалите и да съм полезна. Негов избор. Не тревожи моя избор и сърце. 

Paper Jewellery - © Frank Tjepkema

   Изборът на някой да бъде груб, злословещ, осъждащ, обругаващ, безпощаден и гневен към мен, не може да ме въвлече в неговата игра с неговите правила, щом не ги приемам. Абсолютно всеки избор върви в комплект с приложението му „Последствия”. Кой каквото казва, за себе си го казва. Кой каквото прави, на себе си го прави. Каквото сееш, това ще жънеш. Говори за друг това, което искаш да чуеш за себе си. Прави на другите това, което искаш да правят на теб. Каквото мътиш, това ще ти се излюпи. Ежедневно забравяна мъдрост. Нищо не е между мен и друг, всичко е между мен и Вселената. Думите и делата ни са личните ни послания към света. Изборите ни са нашата пратка с наложен платеж към Вселената, пратка с обратна разписка. Задължаваме Я да ни върне изпратеното на собствения ни адрес. Упс!





   Вселенският механизъм, по който работи света е толкова лесен за прилагане.    Всички го знаем. От мързел обаче забравяме да изпращаме пратките си с любов, вяра и прошка, а все очакваме да ги получим и недоволстваме срещу куриера. Но и  неотменният Закон за Гравитацията не може да накара нещо да ни падне отгоре, ако не сме го изпратили. Не подлежи на съмнение. Отново има уловка. И да не вярваме във Вселенските закони, те си работят и неверието ни изобщо не ги смущава.  
   Обичам този свят наш Свят!
   Прощавам си за времето и изборите преди да осъзная колко видима е тайната на невидимото. Животът е Божествен дъх. Във всеки от нас диша този миг от Вечността. Изпълвам моя с радост. И го споДЕЛЯм с вас. *       


____________________
 * Из  книгата „Кабинет по Смехотерапия – 2”  от Елена Начева © ELA  („Пратка с наложен платеж и обратна разписка”, чат-пат в предпечат)




photo web, thanks

§


неделя, 2 декември 2018 г.

Ние сме огледални двойници


Интервю за в.Класа
Въпросите зададе журн.Доротея Николова
Снимки Личен архив на Лафамилия

Елена Начева и Кръстю Лафазанови 


Кръстю Лафазанов е сред най-популярните лица сред комиците на българския театър. Съпругата му – актрисата Елена Начева пък си извоюва име на един от най-добрите познавачи на поезията на Петя Дубарова. И двамата си имат собствени изяви – и в театъра, и в киното. Къци присъства в най-нашумелите спектакли на Народния. С Елена играят в няколко представления на Народния театър – „Дядо Коледа е боклук”, „Албена”, „Ах, този джаз”, в Сатиричния театър двамата са в спектакъла „Боговете”. Творят заедно и на сцената в техния театър ЕЛА. И понеже не го правят нахално, публиката ги харесва. Имат две прекрасни деца. И много държат на семейството. Какво ги обединява като актьори и съпрузи? 
Това разказаха пред „Класа“ Елена Начева и Кръстю Лафазанови: 



„Ние сме огледални двойници - всеки се оглежда в другия
и ако нещо не харесва... започва своя основен ремонт.
Лафамилия Лафазанови в кадър от предаването на бтв
„Животът е прекрасен” 



- Вие двамата напоследък присъствате из всички светски издания. Чувствате ли се звездно семейство?

ЕленаЗвездите ни закрилят. Затова успяваме да създадем уют в сърцата на нашите близки и приятели. Другото е суета на суетите! А като хора сме съвсем нормални, никога не се възприемаме като грандомани, съизмерими със звездите. Жалко е, че в наше време звездните страсти доставят на населението почти оргазмено удоволствие. 
Кръстю: Всъщност на нас ни се случват съвсем обикновени хубави неща, които нямат нищо общо с измислиците в жълтите издания. Не можем да забавляваме онези, които разпространяват инсинуациите за разни нещастия, които са ни сполетели. 
ЕленаНие, артистите, сме нещо като масажисти на душите на зрителите. Галим емоциите с обич и себераздаване. 

- И двамата играете предимно в комедии. Защо? 

КръстюВъзприемам света с усмивка. Така съм се родил. 
ЕленаИ на мен ми допада стилът, в който има намигване. Не самоцелен смях, а осмислена усмивка, която те кара да се замислиш. 

- Можете ли категорично да определите над какво се смее българинът? 

КръстюПърво на актьорите, които харесва. После на онова, което те казват. Излизам на сцената, още дума не съм казал, а залата се смее... 
ЕленаХората и по улицата правят същото. Една жена ни се усмихва насреща, аз я питам познаваме ли се, а тя категорично казва: „Не сме се срещали в живота, само в театъра. Като ви видя, се усмихвам и ми е хубаво.“ 

- Имате ли желание за трагична роля? 

Кръстю: Не деля ролите си на комични и трагични. В нашия спектакъл "За идиотите, които се набиват в очи" има толкова драматични текстове и трагични образи! Но ние с Елена поглеждаме към тях със самоирония. 
Елена: Комедията всъщност е драмата на живота ни, погледната с чувство за хумор. Живот и нелеп, и доста шантав, рошав и смехотворен. 

- В последно време какво ви разсмива най-много? 

Кръстю: Смеем се на бисерите на сина и дъщерята. Елена ги записва и ги издава. Насърчава всички приятели и родители да записват бисерите на децата си. 
Елена: Може би така се раждат вицовете и анекдотите. Но избликналите без предумисъл детски бисери са ми любими. 

- Значи вашите деца са артистични? 

Елена: Всички деца са артистични. Ние, родителите, сме отговорни да разпалим у тях талантите или поне обичта към изкуството. 




Кръстю: Ядем с Гоги ядки. Черпим се. Заповядай, господин Къци, заповядай, Гоги... Викай ми сър Гоги. Добре, сър Гоги. Учим се на любезност, уважение и внимание към другия. Това е много важно за нас, особено на фона на цялата агресия и грубости по улиците. Ядките свършват. А, сър Гоги, ти си ги изял май всичките, защо не остави фъстъци и за мен? Не, казва Гоги, не съм ги изял, просто ги направих невидими... и си поглажда тумбачето. Може и дипломат да излезе от моя син! 

- Имате ли идоли в комедията? 

Кръстю: Братя Маркс, Чарли Чаплин, Луи дьо Фюнес, Лаурел и Харди, Бъстър Кийтън... Заразяват ни със смях. Гледаме филмите им заедно с децата. 
Елена: Това е най-доброто възпитание за тях – учи ги да възприемат света с хумор. Мисля, че чувството за хумор се отключва в детството. Заложено е у всеки, но не всеки умее да го проявява. 

- Елена, ти си актрисата, която периодически възкресява Петя Дубарова. В този смисъл правиш нещо много ценно – съживяваш паметта към едно явление, което няма да се повтори. 

Елена: Във всеки наш спектакъл има стих или мисъл на Петя. Тя ми е много близка, затова се опитвам да не допускам злоупотреби с паметта й. Петя никога не си е отивала от мен. Присъства в цялото ми същество и ме насърчава за творчество, както го правехме взаимно в училище. Когато правя нещо по творби на Петя, се допитвам до майка й. Тя знае най-добре дали то би се харесало на Петя, дали би го одобрила. Чрез Мария Дубарова аз и днес се докосвам до приятелката си. И днес си фантазирам какво бихме могли да направим заедно в театъра, защото Петя го обожаваше. Но се успокоявам, че все пак пътищата ни се спънаха един в друг и взаимно се преплетоха. Нещо от мен си отиде с нея, нещото от нея остана с мен. 

- А как се живее под един покрив с актьор или с актриса? 

Елена: Щастливо се живее с човека и тежко - с популярния комик. Под покрива не е толкова проблемно, но като излезем навън, е изнервящо. Толкова много хора го разпознават поради екранните му изяви, че разходките с него са като с гъдулка и мечка на панаир. Всички искат да го пипнат, че дори и мен, но той моли да е поне на прилично място. И с това се опитваме да се забавляваме. 
Кръстю: С Елена се живее лесно и интересно. Чувствахме се като крушки на 220 волта на представленията и шоутата, които играхме пред сънародниците ни в Лондон, Виена, из Америка - Чикаго, Бостън, Лас Вегас, Лос Анжелис. Риск на професията! 
Елена: Сладък риск. 

- Има ли според вас разковниче за щастието? 

Елена: Човек се учи да бъде щастлив. Взаимно си благодарим за всеки подарен ден, за всяка усмивка и ласка, за хубавите мигове сред хубави хора. 
Кръстю: Имали сме тежки загуби и драми едва ли по-малко от всеки друг, но сме изплували с мисъл, че сме обичани и нужни.
Елена: Ако любовта, която носим, е мярка на килограм тегло, с годините ние с Къци все повече си тежим на мястото. Следователно и повече любов сме натрупали в себе си. 

- А на сцената известни актьори като вас забравят ли, че са съпрузи? 

Кръстю: Ние и в живота го забравяме! 
Елена: Просто сме си приятели. Или огледални двойници - всеки се оглежда в другия и ако нещо не харесва... започва своя основен ремонт. 


Въпроси журн. Доротея Николова, източник в.Класа, 2011г.



Огледални двойници - Лафамилия Лафазанови, 
фото Гергана Вутова
§



Броя до десет на няколко езика, дори на един който смятах, че не владея

© Елена  Начева 


      Случвало ли ти се е сутрин огледалото да те погледне въпросително? Да?
      И на мен ми се случва.
      - Какво правиш?



"Огледална  Лафамилия", Елена и Кръстю пред обектива на © Гергана Вутова
      
      Не вярвам на ушите си в такива мигове, но нали съм пред огледало, как да не вярвам на очите!Си? („да” на италиански)
     - Какво търсиш? – Още по-ясно чувам.
     - Търся си оправдание да постъпя първосигнално. Идва ми да те фрасна в муцуната и да те потроша. – Отговарям на наглото огледало...  мислено.
     Ха! Докъде стигнахме, и огледалата да ти искат сммм...  интервю. Ама, че журнНаглистично*!
     То ме е чуло:
     - Коя муцуна ще фраснеш? Чие счупено огледало на кого ще донесе злощастен „късмет”?
     Ооо...
     Вдишвам дълбоко. Броя до десет на няколко езика, дори на един, който смятах, че не владея. Бах май... че звучи по радиото. Не, неговата музика музика не е причина за тези неблаготворни чувства, които избликват от мен. Да. Бах си звучи благотворно в ефир... Пресушавам бутилка вода. Батутът ми е наблизо и поема удара и цялата тежест на емоциите, които съм натрупала като заледени преспи в тялото си.
     Ето го оправданието!
     Емоциите.
     Тежат повече отколкото тялото ми може да понесе. А откога ги носи!
     След всеки скок батутът ми помага да ги отърся.
     Отърсвам ви, давещи емоции.  Приличам на бигълчето си когато се подсушава след баня. Бау, че яко... е да се учим от любимците си на спасителни житейски трикове.  Какъв дар! Надуших мъдростта. Отръскване. Облекчаване. Освобождаване от тежестта. Просветна ми. Като прожекционен апарат за диапозитиви съм. Слагам негатив пред мощната лампа в Центъра си и проектирам позитива на образа. Мога го. Мога гоооооо! Виждаш ли?
      Избърсвам петната от засъхналите пръски върху огледалото. Един вид за блаGODарност.  То ми се усмихва с моята нова усмивка. УсмАхвам ли се? Защо пък не! Толкова ми е хубаво, леко и светло...
     - Какво търсиш?
     - Търсех едно, но намерих друго.
     - По-добър поглед?
     - Да не прекаляваме с огледалните приказки. 
     Знам, че от един поглед Ти става ясно. **

_____________
*уточнение – лафилософският смисъл на „журНаглист” визира нагла нагласа на безименни словоредци  към  ценната професия „журналист”

** Из  книгата „Кабинет по Смехотерапия – 2”  от Елена Начева © ELA  („За един поглед  в  огледалото или...”, чат-пат в предпечат)


Двама от Любимците ми

§




понеделник, 23 юли 2018 г.

След дъжда отмил всичките ни съмнения и тъга

...............

Малко ще побучим и погърмим,
ще повали от очите ни...
Но как просветва светът след това - 
като след дъжд, отмил
всичките ни съмнения и тъга!



А сега на работа! Светът очаква
дневната си порция 
Светлина, Красота, 
Доброта...
                                   Елена Начева © ELA


§

Още
Смехолафни  страници   Кабинет По Смехотерапия
                                                          и
                                          Кабинет по смехотерапия проф.д-р.м.с...


§