More

Още

ЛАФИТНЕС за ЕЗИКА


За  вас, СИМПАТИЧНИЦИ, 
които не се боите от четене на лафторски текстове, 
а се забавлявате с гъдела от това езикът ви да стане на фльонгавица

photo web

© Всички права запазени. 
Изд.ЕЛА.Copyright


И Н Т Е Р В Ю Т А  /  INTERVIEWS
I
в."Стандарт" *

Смехът не се нуждае от превод
Кръстю Лафазанов обра овациите в “Мнимият болен” на Молиер

Кръстю Лафазанов с чешкия режисьор Иржи Менцел
след премиерата на "Мнимият болен", 6.Х.2003 г.
в Сатиричния т-р, ELA photo © Elena Natcheva

Журн.Албена Атанасова - Г-н Лафазанов, в премиерния спектакъл на Сатирата "Мнимият болен" от Молиер, Вие за първи път работихте с Иржи Менцел.
Кръстю Лафазанов - Надявам се, не за последен.

- Разкажете как се запознахте и как общувахте с него по време на репетициите.
Кръстю - Запозна ни Рашко Младенов. Благодарен съм, че ме предложи за ролята. Бях на косъм да се размина с тази среща, защото в едномесечния период на репетиции имах две турнета в Албания и в Русия. Не можех да присъствам на 12 репетиции. И почти се бях примирил, че ще ме заменят… Но Менцел заяви, че ще ме изчака. Кацнах от Москва в 16.30ч. след седмица на друга вълна и в 19ч. излязох на генерална репетиция с публика. Един от най-дългите дни в живота ми! Заслужаваше си обаче цялото това изпитание.

- Припомнете си някоя забавна история от този период.
Кръстю - Всичко ми беше интересно. Материалът го позволява - ведра комедия! И резултатът се усети след премиерата. Приятелите до един ни благодаряха за разведряващия душомасаж.

- Научихте ли г-н Менцел на български език или той Вас на чешки?
Кръстю - Не беше нужно, имахме супер преводач и асистент режисьор... Е, аз все някои думички научих…, обаче няма да успея да си напазарувам в Чехия без пантомимически способности. Но понеже Елена лежа в болница в Прага с едра шарка, дар от дъщеричката ни и детската градина ;) (бяхме тръгнали на фестивал в Германия), тя трябва да е понаучила повечко думи и ще ми помага. Накарахте ме да се размечтая да отидем отново в Прага. Не-е да лежим от шарка… Засърбя ме от мечти. Тръгнало ни е на пътешествия тази година. Пък получихме и едни хубави предложения… Но да не натъжа тези, които са в амок и задънено безпътно настроение. Само ще вметна, че и на чешки, и на български, на всички езици в света, смехът не се нуждае от превод и е универсално лекарство. С риск да се препреповтарям, ще поканя всички тъжници в театъра. Не стойте затворени в панелките. Елате да подишаме заедно от смешния театрален прах и ще видите, че усмивките са заразни. Нали няма нужда от превод?

- Издайте поне малка част от събитията, които ви предстоят?  Какво замисляте в дует със сценичната ви и житейска партньорка - спектакъл,  книга, филм? Елена винаги удобно се прикрива във вашата сянка, но е известно, че  е двигател на семейните творчески проекти.
К - Имате перфектна агентура. Тя е не само двигател, а и вдъхновител. Мисля, че сме добър екип. Предстои ни от всичко по малко. Повече турнета. Представленията и книгите ни са постоянно на дневен ред. На финиша сме и с най-новия си спектакъл.

- Има ли си име?
К - "Интимни беседи по онзи въпрос" комедиен и музикално-поетичен спектакъл по лафторските книги. Интересува ни как хората на духа днес оцеляват в убийствения груб свят. Представяме двете маски на живота - бит и душевност. Повече като ви поканим на премиерата.

- Пак сте избрали лафалафско заглавие, типично във вашия стил. Кога ще е премиерата?
К - Не искаме да насилваме нещата, но ни се ще да е скоро и на сцена, където ни желаят. Защото нашия Театър "Ела" няма своя. А моленето за приютяване напоследък стана доста пазарно мероприятие. Но си баем - хайде да не се отказваме.

- А нова книга?
К - Елена казва, че я пече във ф…айл на компютъра си. Тя е пишещата, аз съм само сълафащ разказвач на част от историите. :)

- Как успявате да издавате сами книгите си, да финансирате спектаклите си?
К - Не сме съвсем сами, имаме няколко самоотвержени приятели, които помагат.

- Тайна ли са? Пазите ги само за себе си?!
К - Те ни пазят… от разочарованията идеите ни да посърват в чекмеджетата. Казват се Стефка и Митко Михалеви от Бургас, Ружа Георгиева, Володя Пачев, Стойко Василев, Людмил Терзийски от София, Румен Тодев, Елена и Константин Щереви от Англия. Но обикновено винаги и отвсякъде изрязват имената им, таксуват го като реклама. Въпреки всичко те нито веднъж не казаха, че не е рентабилно да "се харчат" за щуротиите ни.

- Значи се смятате за щастливци?
К - Може и така да се наречем. Или щастливо очакващи.

- Чух, че лафамилните ви книги "Засуканите финтифлюхани приказчуни", "Пълнолудие", "Уникум" ще се превеждат на чужд език.
К - Шах! Толкова бързо ли се разчува? Това беше най-новата щастлива "бомба", която ни подхвърлиха преди дни - ще се опитат…, о-пи-тат (!) да преведат засуканите ни книги на чешки. Бяхме подарили книжките вместо поздравителни картички за премиерата на Иржи Менцел и той поискал да му преведат това, после-онова. Преводачът ни направи най-страхотния комплимент: толкова се забавлявали, от години не били чели по-свежо и заразно нещо. Подкосиха ми се краката от вълнение. Като казах на Елена (която е основния автор, ние с Елица сме само нейни скромни съ-лафтори), тя започна да плаче… Но Менцел е такъв - щедро обича, хвали, насърчава. Общуването с хора като него те кара да усещаш истинска радост от живота. Ние с Елена отдавна се отказахме да мечтаем за подобна чест, всички казват, че игрословиците ни са непреводими. А-а, и ние мислим,че си е геройство човек да се захване с такава "лафатална" работа. Но мечтаем да ни опровергаят. Стискаме палци на кандидата за орден за храброст!

- Докато пътувахте през лятото из Европа, не Ви ли се прииска да играете в Комеди Франзес или в Ковънт Гардън? Може ли не особено заможният български актьор да остане патриот?
К - Вие мислите ли, че има актьор, който да не мечтае за такива прочути сцени?! Те са съхранили духа на десетки поколения знаменити артисти. Но ние едва ли ще играем вътре... в този живот. Остава ни утешението, че можем да се снимаме пред тях. Ето, тази снимка я правихме пред барелефа на Молиер пред Комеди Франсез, още преди да подозирам, че след месец ще ме поканят за роля в комедията на Молиер. Но ние българите сме твърди и мистично издържливи като камъните от Стоунхендж и току виж сме дочакали Господ да ни възнагради за търпението. И за устояването на "мисията" ни, както се залъгваме. Всъщност за нас нашата най-топла публика са сънародниците ни. И когато играем в чужбина, с повече българи в залата е по-уютно. Не съм сигурен, че ще зная как да разсмивам хора от други нации, с различна култура. Макар, че и без превод игровият театър достига лесно до зрителя. В античния театър на Саранда, Албания ни аплодираха бравурно. Отзивите за "Бурята" бяха чудесни. Сега очакваме отзивите от московския печат за "Кралят-елен".

- Каква е публиката в двете страни? Много преди нас ли са като култура или пък ние сме ги изпреварили?
К - Тази публика, която идва на нашите спектакли и у нас, и при тях, е културна, начетена, и в същото време освободена. Това ми харесва. Публиката е различна и въпреки всичко за харесвания спектакъл е винаги еднаква - благодарна и възторжена. Не искам да ви заблуждавам, поне сто пъти на ден ми е хрумвало да се откажа като вляза в порутените ни театри Тук, след като съм видял блестящите сцени Там. Мисля си, че бедността ни е порок. Опорочава и културата, и възпитанието ни. И се чудя защо въпреки всичко продължаваме да работим "несериозната" си опърпана актьорска работа. Защото май в това се спасяваме - да виждаме не помръкнали озлобени очи, а греещи очи! На хора целунати от театралната магия. Както казва Елена, ще я цитирам: "Знаете ли на какво ми приличат тези очи - на цялото звездно небе. Затова наричате актьорите звезди. Ние отразяваме светлата радост от очите на публиката си."
__________
* Въпросите зададе Албена Атанасова, в."Стандарт",17.Х.2003 г.

II

© Всички права запазени. 
Изд.ЕЛА.Copyright

Лафамилия Лафазанови,  2000 GODина

Молим се Господ да ни мине път

Ако животът ни взема на подбив и се гаври с нас, да му го върнем! 
И ние  знаем как да се изгъбаркаме с него, убедени са всенародните любимци 
Кръстю и Елена Лафазанови


Албена Атанасова - Ако не сте станали фаталисти, повдигнете част от завесата и разкажете какво планирате като семеен и творчески тандем за 2000 година?

Елена Начева: Лафатално безотговорно гледаме на осъществяването на въпросните проекти. Не ги преследваме с хъс. Не се вкопчваме в тях и не мислим, че е дошъл свършекът на света, ако нещо ни се изплъзне. ЛАФАТАЛИСТИ сме, защото се примиряваме с всяка случайност, към която ни тласка съдбата. Нещо не става, окей, не му е дошло времето. Нещо се проваля - добре, ще опитаме друго. В тази житейска въртележка ни остава удоволствието от създаването. Това е нашият начин да бъдем щастливи, а не вечно разочаровани и мърморещи заради провалите си.

Кръстю Лафазанов: В момента подготвяме новото си представление - поредното предизвикателство към самите нас. Елена работи по текстовете за следващата ни след книгата "Пълнолудие". Ще се казва "Новолудие..."

Елена: Надяваме се, че тя ще излезе по някое новолуние. 


Кръстю: Имаме покани за гостуване на български общности в няколко страни. Организаторите ни уверяват, че сънародниците ни там жадуват за родната поезия, театър и музика. Напролет възстановяваме турнетата из България с обичния ни семеен спектакъл "За идиотите, които се набиват в очи-2". 


Елена: Дано Господ ни мине път, а не "черен котарак". ;) Намигвам ви... с 2 очи, защото за мен черните котки са късметлийски. 

- В кои от проектите ще участва щерка ви Елица?

Елена: Тя участва във всичко с вдъхновение и като най-лютия ни цензор. Към каквото тя не прояви любопитство, просто отпада. 

- Ставате ли по-мъдри след битовите проблеми, които ви преследват като всеки един средностатистически българин?

Кръстю: И още как! Нямате представа колко народ се допитва до нас за строеж, за ремонт и за всякакви други битови щуротии. Животът ни е нещо като възможен сериал "Спасители на улицата". 

- Г-н Лафазанов, американският режисьор Марк Ропър, който снима втори филм у нас, ви обяви за суперактьор. Как се чувствате сред чуждоземните ви колеги?

Кръстю: Марк е толкова лъчезарен и ЩЕДРОДУШЕСТ човек, че обгражда с обич и внимание всички, с които работи. Рядко щастие е да се чувстваш обичан и уважаван като актьор и от чужденци.

- Самочувствието ви на професионалист качи ли се на следващо стъпало?


Елена: Хубавите думи са гъдел за самочувствието... 


Кръстю: Да, дано не бих искал да раздуваме историята с хвалбите по мой адрес. Все пак във филма "Пратеник на кралицата" бях ангажиран само два снимачни дни за няколко епизода. Но съм щастлив от поканата на г-н Ропър за по-голяма роля в негова следваща продукция. Работата с хора като Марк е като вдишване на чист въздух. Но може би вече е размислил и ще вземе да покани някой друг актьор с повече коса. 

- Май пак се майтапите?


Кръстю: Не се виждам като Агент 007, но почти се познах в една снимка на Ал Капоне.
Оператор на Марк Ропър е италианец, който много се развесели, когато разбра за какво става дума. Ако потренирам мафиотски погледи и ме пипне добър гримьор, току-виж съм вдъхновил някой сценарист за "Ал Капано представен от двойника си лафиоз Ал Къцоне-е-е". 

Елена: Ех, бляновете нямат граници... Забавно е да си помечтаеш, за да не виждаш през какви трапищаци и кальотици газиш от блока до спирката на тролея... 


Кръстю: Колега ни каза, че и в Америка имали дупки по пътищата. Нищо не ми струва да му повярвам. Но искам лично да проверя, пък тогава ще видим. 

- Г-жо Начева, ревнувате ли Кръстю от чужденките, които му партнират в копродукциите?


Елена: Не успях да си поразведря сиводневието с доза "ревност". Но пък се надявам да имам още много поводи да виждам Къци на снимачните площадки. Ревността (и страха-ха-ха) определено не са ми е хоби. Ако е за киносценарий, не ми липсва ЛАфантазия да я пресъздам. Но в живота предпочитам простата ЛАформула - искаш ли да си с другиго, освободи стария си партньор, не го унижавай и прави със себе си каквото искаш. На солидна възраст сме. Минали сме през какви ли не перипетии, изстрадали сме не един и два опита да разтурят нечии съдби, та дори и нашата. 


Кръстю: Взели сме си урок... 


Елена: ... но никога не сме застраховани, докато сме живи, да вършим други други глупотевини. За да научим следващите си уроци.

- Кое по-важно за вас - кариерата или семейството?


Елена: В този въпрос има капан. Сама си го залагам и нямам еднозначен отговор. Ако предпочета едното, след години ще съжалявам. Имам потребност и от двете. Но дълбоко в сърцето си зная, че един ден кариерата просто те изхвърля. Докато децата, семейството, обичат винаги остават пълнежа на живота ти. Затова с Къци взаимно се съветваме да не се изкушаваме само от едното. 

- Мислите ли, че през ХХI век ние, българите, ще се смеем по друг начин?

Елена: Ще се смеем на по-елементарните неща, защото отвикваме да четем книжки. Техниката се развива и притъпява сетивата ни, закърнява живото човешко общуване, уж природната ни интелигентност. 


Кръстю: Човек винаги ще има потребност от смях. Но нивото на това, което ще ни забавлява, може би ще става по-ниско и от окосената трева. Мразя да съм прав за такива работи. 


Елена: Когато погледнеш човек, веднага личи колко книги е прочел. А като заговори, разбираш и кои точно са те. Затова не гледаме редовно репортажите от разни Събрания. ;)

- Имате ли идеи какво е най-забавното сред сивотата, която ни заобикаля?

Кръстю: Винаги ще се смеем на остроумните вицове, родени от парадоксалната ни действителност. Но ние не сме спецове. Правим неща, които ни се иска да разсмиват, забавляват или трогват зрителя и читателя. Дали успяваме?! 


Елена: Но пък постоянно го правим с любов. В себе си обещаваме на хората, които харесват щуролудиците ни, да направим следващия опит по-добър. Но да спрем дотук. Дългите излияния обезсърчават публиката, така както дългият път плаши пешеходеца. 
_____________________
* Въпросите зададе  Албена  Атанасова  в.Стандарт, 24 март 2000 GODина

© Всички права запазени. 
Изд.ЕЛА.Copyright

Откъси от новата ни книга НОВОЛУДИЕ..., побликувани в интервюто:

Параграфи за ЛАФогаритмуване


"Сетивата на артистите, както ви е известно, са нон-стопиялно настроени антени за улавяне на трънливи и житейски чешитлъци, хумотрески и смехонатурници. Понякога (против волята ни) антените ни хващат и отровногъбести случки, които направо ни разстройват приемниците и душите... Но!

Тъга или смях! Всичко зависи от гледната точка... или от ъгъла на пречупване през алкохолния градус на настроението ни! Наздраве!

Ако животът ни взема на подбив и се гаври с нас, да му го върнем! И ние знаем как да се изгъбаркаме с него. Ако ни кара понякога да живеем като кучета, кучешки, да ни прощава, но ще му припикаем сериозностите.

Животът ни е тъжна смешка, тъжен виц, разказан от ангелче на пет водки без мезе. Наздраве!

Гладна хазна хоро не играй! 

(или Данъчни предложения за съвестни човекобройки - гражданикаквици, под мото: "Участвай активно в промяната за собствено добруване и ръст")

Молим незабавно да включите в данъчната ни декларация "Раздел за деклариране на извънбрачни връзки ... с обществеността", "Раздел за деклариране на хобитата", "Раздел за деклариране на мислите". Задължително облагане на мислите ни. Ако надвишават 300, за горницата да се налагат санкции - парични и затвор. Ако и сега не напълним хазната, значи сме некачествен народ, с мутирал ген и само ви опропастяваме кариерата. Молим ви, сменете ни. Не можем да се понасяме, не само вие нас." 

© Елена Начева из книгата "Пълнолудие или две кофи смях"

© Всички права запазени. 
Изд.ЕЛА.Copyright

III 
Из интервю в."Стандарт" ** 

... Не ни е скучно! Животът е скеч!

Елена и Кръстю репетират "Ах, този джаз" в Народния театър

Актьорската трупа на "Ах, този джаз",  Народен театър


Кръстю Лафазанов и Елена Начева са убедени, че 

големият сценарий 

се пише някъде горе, но всеки сам си е режисьор

Кръстю и Елена (Лафамилия Лафазанови) са от най-колоритните двойки в театъра и киното ни. Освен в авторските си спектакли съпрузите ще се появят заедно и в мюзикъла "Ах, този джаз" на Борис Панкин в Народния. Премиерата е на 13 октомври. 


Елена като Сестра Бригс в "Ах, този джаз"


- В какви роли влизате в "Ах, този джаз"? Вашата версия за това защо режисьорът ви е избрал за тях?
 Къци: Играя шефа на продуцентите, който в мюзикъла се казва г-н Джоунси Хехт. Той е твърде усмихнат продуЦЕНТ...

Елена: Не е ли продуДОЛАР?!
Къци: Съвършено си права. Той е продуцент, който уважава всеки цент и знае как да го превърне в долар... 
Елена: Режисьорът знае как да превърне всеки актьор в звезда от спектакъла си и да го накара да се чувства специален. Преди години кинорежисьорът Едуард Захариев, ме хареса за роля във филма си "Закъсняло пълнолуние" и с обич и уважение ме водеше пред камерата. Дори поиска от оператора Емил Христов да увеличи екранното ми присъствие с няколко кадъра и пресечки. Беше ми неудобно от възхищението, с което говореше за мен и за нещо толкова дребно, струващо ми се неважно. После разбрах, че зачитането не е било в целуването на ръка, а  в докосването на душата. И Велко Кънев е същият, та чак не ни се искаше да свършваме репетициите на "Дядо Коледа е боклук". Поникнаха ни крила... 
Къци: Нали сме ла фазани... За избора ти за ролята явно са били запознати със семейната ни, актьорска и житейска история. И в частност ;) с твоето половин месечно неволно стажуване като мед.сестра във варненската реанимация преди години...
 Елена: Никак не е смешно! Забравил си стажантките, които идваха да си правят снимки с теб като с трофей, току-що прескочил т...рапа! Забравил си как личната ти охранителка, твоят бодиГРЪД - моя безмилост, ги захапваше като доберман. 
 Къци: Е, пак ти го отнесе. В жълтата преса писаха за кучката на Лафазанов. 
 Елена: И каква порода беше?
 Къци: Чиста любов! Чистокръвна! Породиста!
 Елена: Без прототипа на сестра Бригс щеше да останеш без кръв. ;) Захласнатите сестрички идваха по няколко през час, за да ти точат стограмки за изследвания. Не издържах и викам на една: "Вие сте третата за днес." А тя: "А, така ли? Ама идваха ли? Обикновено по пет пъти повтарям на някоя стажантка. И накрая сама трябва да дойда! Но г-н Лафазанов как да го изпуснеш!" Забавно беше!
 Къци: Да, на чужд гръб. 

 - Продължавате да превръщате и драматичните моменти от живота в скечове и шеги...
 Къци: Ами, той, животът си е такъв! 
 Елена: Само да имаш сетива! ЛАФавторските ни спектакли с Къци са нашите житейски роли, облечени в метафори и хиперболизирани с порядъчна доза самоирония. И "Ах, този джаз" на Фоси е външно неговата лична история, но е дълбока алегория за човешкото ни животъркалутане. Човеците сме и изпълнителите на съдбовния си сценарий и сами сме негови режисьори. През целия си съзнателен живот сме откривали, че Съдбата само е конспектирала, нахвърляла събития в сюжета ни, но зад тях е маркирала по-скоро възможности, от които да избираме и да дописваме уникалния си сценарий. В "Ах, този джаз" Фоси (който се поклони последно на живота на 23 септември преди 19 години) е онагледил гениално този житейски танц. Животът ни прави такива чупки и така ни върти във вихъра си, че неусетно забравяме същността на земното си пътуване - да се учим и да израстваме. Домързява ни да режисираме и дирижираме изборите си - не политическите, а житейските. И ни е по-лесно да се пишем жертви на "каквото ни е писано". То всъщност някъде е написано, но не и без наше участие.
 Кръстю:  Хубаво го каза Елена. Аз съм Лафазанов, но тя ме надлафва лаф след лаф...
Елена:  Понеже съм професионален дърдор, съкратено проф.д-р.м.с.! 
Кръстю: Да, и към титлата имаш М.С., съкратено не само от Медицинска Сестра, а от Магистър по Сентенциология... Разбира се, жените винаги са прави. Пък и по традиция са мнозинство и трябва да се слушат. Цитат от "Интимни беседи по онзи въпрос". 
Елена: Нашият житейски джаз. 
Къци: На 8 октомври, неделя, играем "Интимни беседи..." в залата на Театър "Завеса". 
Елена: Елате на 90-минутен душомасаж и за загрявка на сетивата, а на 13-ти октомври ви очакваме на "Ах, този джаз" в Народния театър.
 Къци: Е, хората всеки ден на театър ли ще ходят?
 Елена: Защо телата ни да имат нужда от храна всеки ден, а душите да нямат? От такива диети душите оскотяват, а не се вталяват.
 

 - На какво се смеят българите в Лондон, където играхте новото си шоу "Интимни беседи по онзи въпрос"? 
 Елена: Ще се учудите ли, че сънародниците ни в Лондон с още по-голяма самоирония възприеха смехотерапевтичните ни сеанси. Избухваха буквално на всяко изречение и някои дори ни партнираха с коментари в крачка. 
 Кръстю: От 90 минути, спектакълът стана 120...
 Елена: Обаче с ДДС-то = Допълнителната Доза Смях!
 Кръстю: Получи се хубав празник, поканата дойде от посолството ни в Лондон. Публиката се зарадва на глътката българска култура. Във всеки наш град ни посрещат много радушно, но дали заради носталгията и разстоянието, срещите със сънародниците ни извън пределите на България имат особен емоционален оттенък. Незабравимо преживяване!
 Елена: Особено с бодигарда в клуба...

 - Разкажете историята. 
 Кръстю: Бодигардът - тъмнокож, як, двуметров. Преди шоуто дори не ни удостои с поглед! След него скочи и се залепи за нас, накара ни с Елена да се почувстваме като бродуейски знаменитости! Хората ни наобиколиха за снимки и автографи, обръчът се затегна и тогава той се намеси много фино. Пускаше близо до нас само по двама-трима. Иначе щяхме да останем без въздух... Сега ни предстои двуседмично турне в Америка, да видим там как ще се справим... ^
 
 - Лесно ли е в живота, на сцената и пред камерата със съпругата или съпруга? 
 Къци: На нас ни е добре. Когато си сигурен и познаваш отблизо партньора си,
 сякаш е лесно 
 Елена: Изобщо не му вярвайте! А съм решила да му направя режисьорска бележка, а е скочил срещу мен: "Ти ли ще ми кажеш!" Тогава му напомням, че аз съм сценарист и режисьор на "Интимните беседи". Нося отговорност за неуспех и успех.
 Къци: Не ни е скучно! Особено на мен - с този неин перфекционизъм... Да си призная, не е лесно, но си заслужава! 
 

 - Холивудските звезди непрекъснато се жалват от любовни сцени със законната си половинка. Вие как се справяте с тях? 
 Елена: Как ли? Със смях!
 Къци: Да, бе, да! Всъщност защо не? На една от репетициите на "Ах, този джаз" чувам, че Борето вика: "Лафазанов да излезе" и аз тичам към сцената. А той се смее: "Не да излезеш "на", а да излезеш "от" сцената, г-н Лафазанов, защото Ники Сотиров ще полегне върху прелестите на жена ти". Да ляга, викам, те  Туийн Пийкс-ите й са натурални  няма да се спука силиконът.

Елена като Сестра Бригс в "Ах, този джаз"

 - Какви изненади подготвяте за новия сезон?
 Къци: Ако ги издадем, няма да са изненади. 
 Елена: Но ще има от всичко, което обичаме да правим - спектакли, книги, турнета, предавания. 
 Къци: Засега няма да се кандидатираме за президент и вицепрезидент. 
 Елена: Защото сме си такива. В регистрацията на нашия Театър "ЕЛА" пише така: президент Къци Лафазанов. За мен остана "ВИЦето".
 

 - Как се опазвате от политиката, която непрекъснато ухажва актьорите, любимци на народа?
 Елена: Засега с дипломатичност го опазвам този желан любимец! 

 - С какво променя времето толкова прочут мъж като Кръстю Лафазанов?
 Къци: Елена казва, че не съм се променил. От двадесет и две все съм си на три. 
 Елена: Другите ми деца растат, той все си остава най-малкото. В това им е чара на добрите сърца. А изобщо в живота аз перманентно съм си "Мед.сестра Бригс", която все за някого полага медени грижи.
  
__________
** Въпросите зададе Албена Атанасова, в."Стандарт",22.IХ.2006 г.
^ Just Arrived, XII`2006

© Всички права запазени. 
Изд.ЕЛА.Copyright

 САЩ, 6-19.ХII.2006, турне на "Интимни беседи...", LAUGHamilia Just Arrived

IV 
Интервю в.Стандарт *** 
Семейство Лафазанови изпревари Ал Гор в Бостън

Театър ЕЛА дойде в слънце и дъжд

 Албена Атанасова: По случай присъединяването на страната ни към Европейския съюз театър "Ела" е поканен в Бостън да закрие Фестивала на българските изкуства. 
Заглавието на спектакъла е "Интимни беседи по онзи въпрос". 
Картините и декорите към него са на художника проф.Иван Газдов

Актрисата писател Елена Начева, очарователната и много талантлива нежна половинка на Къци Лафазанов, играе доста роли в семейния театър - мениджър, завеждащ връзките с по-широката и по-тясната общественост, консултант по всевъзможни въпроси и лафограф на Лафамилия, отговаря на въпросите.


Лафамилия - „Изнесохме „Интимни беседи по онзи въпрос” в Аудиториум на Харвардския университет. На светлинното табло над залата се изписваше:
         - 10 декември - Българските актьори Лафазанови изнасят "Интимни беседи по онзи въпрос", 
         - на 11 декември - Кандидатът за президент Ал Гор изнася лекции по въпроса "Против глобалното затопляне".

Албена Атанасова - Семейният театър „Ела” навършва 20 години. Как ще го отпразнувате – парти, премиерна постановка? Заря? Нова книга? 

Елена Начева - На 17 август 1990 г. излезе регистрацията на Театър и издателство "ЕЛА". В постоянни битки за оцеляване на изкуството и в режим на "преходи, шокови терапии, кризи" се изтърколиха цели 20 години. Беше непосилно трудно да самофинансираме спектаклите си, книгите си, всички лафторски проекти, но поне не може да се оплачем, че ни е било скучно. Изпитанията винаги бяха предизвикателства и възможности за нескучаещата Лафамилия. Помня, че когато вземах решението за регистрацията от Съдебната палата беше горещ ден, но заваля дъжд, без да се скрива слънцето и приех това като знак, че ще ни върви по вода, дори и да ни подливат вода или да ни плюят, ха-ха, все ще е влага. Няма да пресъхва вдъхновението ни и страстта, с която и до днес опитваме да реализираме лафторските си идеи. Имаме не само повод, но и право с гордост да отпразнуваме оцеляването си и то не само веднъж. Цялата 2010г. е  юбилейна Затова ще продължим и наесен с партита и премиери, както и с Новолуда книга ала "Пълнолудието продължава". Това е засега работното заглавие... на едната. Натрупала съм материал за поне още пет, и за "Засукани финтифлюхани приказчуни" за дечковци и родителфуни. Но тъй като програмата на сълафторите ми Къци, Елица и Гоги Крис е плътна и все по-засукана, са упълномощили мен да си лафотворча и да преразказвам лафантасматагориите на живота ни тук и сега.  

- Разкажете за любим момент, свързан с театъра през тези две десетилетия? 
Трудно е да подбера само един, защото на нас все ни се случват интересни и нестандартни неща...

- Или просто вие имате очи да ги видите и свой оригинален лафалафски език да ги преразкажете?
Може и това да е причината. Значи сме късметлии, че свише ни е вдъхнато умение "да виждаме" и малко под повърхността, да улавяме рошашавите (от рошав и шашав ) детайли на случките. Ето една. Послучай присъединяването на България към Европейския съюз, Театър"ЕЛА" беше поканен от нашата общност вАмерика, в Бостън, да закрием Фестивала на българските изкуства. Заглавието на спектакъла ни "Интимни беседи по онзи въпрос" и картините декори на художника Академик Иван Газдов бяха вдъхноВили артистичната организаторка Вили и тя предложила, щом ще им изнасяме беседи пред картини на преподавател от Художествената Академия, подходящо е да наемат Аулата на Харвардския университет. Когато отидохме, видяхме на светлинното табло да се изписва - 10 декември "Българските актьори Лафазанови изнасят "Интимни беседи по онзи въпрос", на 11 декември кандидатът за президент Ал Гор изнася лекции по въпроса "Против глобалното затопляне". Колегата АЛ вече взе "Оскар" за сценарий, остава и ЛА-фамилия да бъде но-минирана,ха-ха, или поне да не бъде минирана в усилието си да работи не против, а "За глобалното затопляне на човешките взаимоотношения" със своите смехотерапевтични средства.     

- Хората обикновено имат съвместен бизнес, като се казва, че укрепва семейството. Как „Ела” повлия  на брака ви? 
"ЕЛА" е икономически образ и пространство за вместване на Лафамилните ни проекти с частни средства. През 1990г. изкуствата и театърът бяха зад борда. Нямаше храна по магазините, затова ние с Къци решихме да предлагаме духовна храна като алтернатива за спасение. Нали сте чували за хора, които се хранят само със светлина. Е, изкуството е вид концентрирана духовна светлина и целебна музика за душата. Ние с непресъхващият си идеализъм и до днес не се отказваме да влагаме личните си средства в проектите си, да рискуваме, да губим пари, но да печелим почитатели, пРочитатели и приятели. Най-близки приятели са помагали за осъществяването на идеите ни също с лични средства. Никой закон не насърчи меценатството през тези 20г. Затова престанахме да се надяваме на мощен спонсор. Тайно си мечтаем един ден да имаме своя зала, където да каним публиката си на щуролудиците си и да лекуваме болните от тъгоби хора със смях и доброта. Все по-голям дефицит има днес точно от доброта, човечност, благородство.  

- Сценарият за турнето в „Комиците” е от скечове в жилищна кооперация, гарнирани със съседски разпри. Какво мислите за вашите? 
Със съседите си в София живеем нормално засега, нямаме драстични проблеми. Но всеки ден чуваме за ПЪЛНОЛУДИЕТО, което цари по блоковете. Имаме истории и за цяла трагикомична книга с регистрирано заглавие "СЪСЕДИНОЗАВРИ". Не казвам "сценарий", защото случващото си е за трилър. Не знам какво титаническо чувство за хумор и усилия ще са нужни на всеки автор да опише смешно идиотщините и престъпленията, които извършват уж нормални хора, оставени от държавата да се саморазправят. 
Но един ден, когато има обща воля нещата да се нормализират, ще погледнем от позицията на времето със самоирония и ще потърсим пристан в комедията, в спасителния смях като спасителен пояс. Но днес въпреки, че положението е почти взривоопасно, сценаристите на "Комиците" заслужават медал за храброст, щом са успели да изтръгнат толкова смях от темата за съседското самоуправление. 
Шарен свят е под един покрив. Като наследство от миналите десетилетия, по входовете живеят хора с различен социален статус. Проблемите са в липсата на възпитание, култура, толерантност, уважение, липса на зачитане на другия, спазване на ред, липса на  отговорност, чувството за безнаказаност. 
Но най- същественият проблем е, че държавните и общински органи узурпираха от отговорността си за обществен контрол!!! 
Спуснаха един закон на масово неграмотни хорица, никога необучавани в управленческа отговорност и наредиха - самоуправлявайте се, т.е. саморазправяйте се. Повечето от собствениците на жилища в блоковете винаги са били и днес са наемни работници и макар да са собственици на етажна собственост от много години, те няма как да "придобият" управленческо съзнание, че носят отговорност за стопанисване на общ имот. Наемните работници не боравят със закони, и да ги четат, не ги разбират, следователно не ги спазват. Чакат да бъдат заставени с принудителни мерки.Недопустимо е при пазарна икономика, да е позволено на собствениците на имоти да не плащат за поддръжка на общите части с оправданието, че били бедни и нямали пари. В нормална държава, който не може да си позволи да поддържа подобна собственост, не е оставян да причинява щети на другите собственици. Има механизъм, който го заставя да се простира според чергата си. Ще живее в квартал и в блок, който може да си позволи. За да има смисъл от закон като този за етажната собственост, общинските власти е нужно да въведат контрол и уредба за прилагането му. А не да изпращат съседи да се съдят с безотговорните собственици, а през това време блоковете да приличат на клошарски обиталища. 
Може би част от законотворците и общинските администратори също живеят в подобни "пъстри" общества. Надяваме се да виждат отвътре не само дребните, а мащабните проблеми за съседските драми. И очакваме да  имат воля да въведат нужните контролни мерки за прилагането на закона. Без да се насърчава саморазправата! И с Топлофикациите е същото безумие. Двама не плащат, ще ви спрем на всички, пък вие се оправяйте. Дори и виц не става от тази тема.      
  
- В сериала за БНТ 1, който снима реж. Дочо Боджаков  по сценария на Михаил Вешим „Английският съсед”,  Къци играе селски тарикат, който произвежда ментета? Какви фалшификати се опитват да ви пробутват на вас в живота и в изкуството? 
Целият ни живот е менте, щом от него е изваден духовният аспект. Духовността е основната градивна съставка, която прави всяко човешко съществуване или човешка дейност пълноценна, смислена, с истински бандерол, а не с БАНДИТрол.
Ментето в изкуството се нарича кич и въпреки, че е грозно, не е толкова опасно. Докато подменянето на живота ни с материално оцеляване, с бездуховно живуркане до оскотяване е трагично опасно. Икономическата криза е просто материализиран израз на духовната криза. Никой повече след откритията в областта на кинетичната физика не може да ни убеди, че първична е материята. Първично е съзнанието. Проявата обаче на човешко съзнание в живота се култивира и възпитава. В актьорската ни работа има два подхода. Работиш образа или "отвътре-навън" или "отвън-навътре". Знаете поговорката "каквото отвън, такова и вътре". Като казахте "английският съсед", 
ходили сме в Англия и сме чували от приятелите си за "съседски проблеми", но те са детски играчки в сравнение с многотонажната криминална съседска статистика днес у нас. Която дори във вид на скеч звучи като черен хумор за опарилите се. Задавала съм въпроси, нима в Англия живеят по-свестни хора, че няма такива безобразия като в България. Отговорът е един и същ- хората навсякъде имат еднакви недостатъци, но властта налага драстични глоби, те учат дори и неграмотния как да спазва ред и закон. И никой не позволява на нарушителя да се оправдава с бедност или с безработица... Да сменим темата, че никак не е смешно.     

- Свикнали сме да ви гледаме по-често в комедийни роли. Хуморът ли ви влече повече или има и суперсериозни образи, който искате да изиграете?
Да създаваш смях е трудно начинание. Винаги е било. По-лесно е да разплачеш, отколкото да разсмееш. Нужно е издържливо чувство за хумор. Но и ние сме хора, които живеем в една невесела битова среда и в разгащена държава. Всеки оправдава всичко с липсата на пари. Да, бедният духом винаги ще е беден. Само щедростта мултиплицира щедрост, добротата сътворява още доброта, даването ще ти се върне огледално. Учените доказаха, че всичко в света ни е енергия. Каквото даваш, това получаваш, каквото мислиш, това привличаш. И най-перфектното правителство в света да ни дадат назаем, не може да изправи човешките изкривявания на духа, които сме си причинили с отказа да започнем "оправянето" отвътре-навън, да започнем от себе си. Не можеш да очакваш да ти се случва добро, когато правиш примерно на съседите и на колегите си зло. Ако отидеш и нарежеш с цялата си злоба и омраза гумите на колите на съседите си, как можеш да си сигурен, че друг озлобен и вярващ в безнаказаността "тебеподобен" няма да реши да те нареже тебе зад ъгъла с нож?! Май "За идиотите, които се "избиват", а не набиват в очи" ще трябва да се казва някой пореден наш спектакъл... ;) Шегуваме се! Да правиш хумор и да твориш усмивки в житейска ситуация като днешната в нашето тотално изкрейзило общество си е  чисто геройство. Но не се отказваме. Въпреки цялото Пълнолудие!    

- Всички помним скеча от „Улицата”, в който синът ви пита:  „Тате, тате, кога ще се оправим?”. Сега малкият ви син Георги Крис, какви въпроси ви задава? 
Пита защо слагат отрови в храните, защо водата се замърсява, защо се създава толкова много боклук; защо повечето вещи стават тип еднодневки и се скапват, за да ги изхвърлиш и да си купиш нови; защо не мислим, че ще превърнем така земята си в мъртво бунище като във филмчето "Уоли". В училище Гоги е "зелен патрул". В Академията за детско творчество "Дая" той, племеницата ни Виви и децата, които обучава худ.Дарина Янева, нарисуваха илюстрации за книжка с детски есета "Вода животворна". Другото, по което е запален Гоги е карате. Има златен медал. 

- Иска ли да става актьор?
 Засега казва, че е художник-каратист, но иска да стане още по-силен и смел, за да бъде наш бодигард.  

- Сестра му Елица на този етап избра по-разумния вариант – да не бъде актриса. С какво се занимава в момента тя и как се включва в семейния бизнес?  
Елица беше наш сълафтор в първите книжки с приказчуни. Надяваме се Гоги да продължи традицията. Тази година Елица се дипломира като магистър по икономика. Работи като експерт по европейски проекти към столична община. Но е и наш сълафтор в постановките. Нейна е музикалната картина на "Интимни беседи по онзи въпрос". А с зет ни Радо, който е електроинженер, когато Театър ЕЛА има своя зала, ще правят и светлинната част от шоуто. 

- Има ли нещо, което е останало несподелено във вас двамата, или чувствате, че се раздавате максимално като актьори?
Раздаваме се, раздаваме емоциите си, нервите си, душите си. Актьорството е безпощадна професия. Но ние се раздаваме щедро и ни се връща умножено чрез обичта на публиката и приятелите ни.

- Какви са плановете ви за новия арт сезон?
Двамата сме поканени да репетираме в "Опасен чар" и се очаква от Лафамилия да представим своята версия на героите на Свобода Бъчварова семейство Седларови. Понеже образите на Георги Русев и Надя Тодорова от филма са емблематични и ненадминати, мислим, че се очаква от нас като семейство и в живота да дадем своя лафторска трактовка на образите. И да ги допълним с личните си преживелици, както е с всеки актьор, който няма друг материал за сътворяване освен себе си. Всеки артист дялка скулптурата на образите си от собствената си душа.   

_____________
*** Въпросите зададе журн.Албена Александрова, VIII` 2010 

© Всички права запазени. 
Изд.ЕЛА.Copyright


Елена Начева ,  лафото  ELA © Кръстю Лафазанов


Кръстю Лафазанов ,  лафото  ELA © Елена Начева


V
Статия  в."24 часа" ****

Разправят една легенда за Кръстю Лафазанов. Богородица решила да обиколи хората, да види как живеят. Взела малкия Исус на ръце и тръгнала. Стигнала до един манастир и влязла в него. Монасите, като я видели, много се развълнували. Решили да й покажат кой на какво е способен. Наредили се на дълга опашка и започнали. Един й показал какви хубави икони е изографисал. Друг можел да пее молитви с красив, мелодичен глас. Трети знаел наизуст Библията.
Най-отзад на опашката се наредил Къци Лафазанов, който много обичал да скита по манастирите и имал приятели в някои от тях. Този ден той случайно останал в същия манастир и не устоял на молбите на монасите да покаже какво може. Когато дошъл неговият ред и се изправил пред Богородица, той се смутил и страшно притеснен казал:
“Аз не мога да рисувам икони и да пея молитви, не знам наизуст библията. Мога само да правя смешки.”
И той започнал да прави смешните си физиономии пред Девата. По едно време детето Исус се засмяло и запляскало с ръчички. Майка му се усмихнала и го подала в ръцете на Къци Лафазанов.

Елена Начева фото © Гергана Вутова

Не знам дали жената на Къци - Елена, е била наоколо в този момент. Защото тя също обича да ходи по манастирите в страната. Двамата сключили църковен брак в Троянския манастир десетина години след подписването.


Лафамилия Лафазанови - Кръстю, Елена, Елица, Георги Крис, фото © Александър Нишков 


В театралното съсловие семейство Лафазанови е пример за хармония и щастие. Двамата въвеждат практиката да се претеглят след представление. След 90 минути игра Елена е с 2,5 кг по-лека, а Кръстю - с 3 кг. „Толкова тежат душите ни!", заявяват Лафазанови. Музиката на сърцата им преобразува мъчнотиите в живота, дава им енергия за всичко.
Актьорите, които са в шоуто "Комиците", сякаш са се наговорили да се женят по любов. В повечето случаи съпругите им имат собствена кариера в сценичния и филмовия бизнес, искат да светят със собствена светлина, а не да са отражение на блясъка на знаменитите си мъже. Въпреки това тези жени жертват по нещо в общия си живот с актьорите, защото хармоничното семейство изисква жертви и от двете страни. Тези жени са изградили вълшебен тил или опора за напрегнатите си, обхванати от съмнения, неувереност или припряност половинки, защото само жената вълшебница знае как да поддържа опората за егото на мъжа си. Кръстю: “Имали сме тежки драми и загуби едва ли по-малко от другите, но сме изплували с мисълта, че сме обичани и нужни. Ние сме прощаващи, толерантни, самовеселящи, щастливи, оптимисти! Не се засягаме от злословия, ръководим се от човечност, любов и доброта!" Да не разберем погрешно - те не гледат на света с розови очила, които биха скрили неприятностите и всъщност биха изопачили реалността. Двамата с Елена дисциплинират собственото отношение към живота, какъвто и да е той: “Никого не наричаме свой враг, защото хората са ни приятели. Врагове на всички ни са само завистта, гневът, злобата, дребнавостта и чувствата, с които някои не успяват да се преборят. Опитваме се да сме приятели и на себе си. Не сме възпитани да говорим за другите лошо, защото това не ни помага да станем по-добри. Но ако похвалим някого, със сигурност ще създадем един миг добра вибрация за душите си. Възприемаме света с усмивка.” Че позицията на Елена и Кръстю Лафазанови не е игра на думи в публичното пространство, не е кокетство, за да правят някакво впечатление, доказва едно преживяване на Любо Нейков с тях. И досега той е потресен от видяното: “Отивахме към Пампорово на участие - аз с BMW джип, а Къци и Елена ги караше чисто нов мерцeдес. С шофьор от фирмата. На изхода на Пловдив спираме да заредим бензин. След това обаче колата им не запали. Просто блокира. Шофьорът се побърка да звъни на хората от фирмата. Чисто нова кола, мерцедес на 200-300 км - да не повярваш! Човекът едва не почна да рита гумите. Тогава Елена се качи в колата и му каза: “Не така с лошо отношение!” И както си седеше зад кормилото, завъртя ключа и запали колата. Понеже двигателят работеше много тихо, тя не разбра какво е направила и загаси. Шофьорът полудя: „Защо загаси? Сега какво ще правим!" А тя му казва: “Не се бой!” И пак завъртя ключа и колата отново запали. С Къци само са спогледахме, той вдигна рамене - “Ами такава е!” Елена е Лъв, но не само зодията й е причината странични хора да смятат, че тя е главнокомандващият в семейството, а Кръстю е смиреният изпълнител. Жълтата преса толкова последователно представя Елена като подтискащата сила в семейството като демиурга в живота на комика, че се стига до един забавен случай на семейството. Двамата закарват колата си на автосервиз, за да сложат зимни гуми. Елена и Къци отиват да платят. Човекът на касата изглежда притеснен. Най-после изплюва камъчето: - Абе, г-н Лафазанов, това ли е вашата жена? Елена реагира невъзмутимо: - Засега съм! А вие защо са притеснявате? Онзи изважда мобилния си телефон и обяснява чистосърдечно, все едно че Елена я няма до него: “Чакай да се обадя на моята жена. Че тя вашата била много хубава... такава... Абе, аз се заглеждам от пет минути в нея, ще извинявате, г-н Лафазанов. Пък ние, като четем във вестниците, че не сте случили на жена! Мамицата им педалска лъжлива! Чакай да успокоя мойта!" 
До гениалния комик Елена иска да свети със собствена светлина. Тя си върви по своя път като актриса и държи името й да се изписва с моминската й фамилия - Начева. След това може да прибави ЛАФамилията на прочутия си мъж.

Лаф книгата 2 в 1, продължение на книгата "Пълнолудие" 
––––––

© Всички права запазени. 
Изд.ЕЛА.Copyright

§

"Как да се държим  в обществото?"
                     
     
       Елена -  А сега...
                                 "Как да се държим в обществото
... полезни съвети за поведение на разни места. Препоръчани от г-н  Хашек* и  разработени  от обичния ни психиатър Д-р Чучумуров  в неговата  лекция "За идиотите, които се набиват в очи" **.
Кръстю (Д-р Чучумуров) -  Искам да споделя с вас, зрителите,  няколко златни правила от моята практика, как да се държим в обществото.
Спазването на тези правила ще премахне всички разстройства на мисълта ви, породени от наследствения ви кретенизъм, нередовен живот, стрес и внезапно оглупяване до степен на прогресивно видиотяване.
С моята асистентка сестра Грицацуева, напълно излекувана бивша моя пациентка, ще ви представим нагледен терапевтичен сеанс.

              "Минутите на Д-р Чучумуров"


LA photo © Lidiya Ganeva, Vienna, Austria
Как  трябва да се държи вкъщи нормалният индивид?

             Основните положения в показната Лекция

Вкъщи всеки нормален  идиот... извинете! Мога ли да започна отначало? Как  трябва да се държим вкъщи? Нормалният човек се държи прилично, за да не затруднява себе си и околните. Възпитаният нормален човек никога не чупи мебелите си в късните вечерни часове, за да не смущава съня на съседите си. Той  прави това през деня, при което пуска магнетофона, та никой да не разбере какво прави всъщност. Ако мебелите са взети под наем, трябва да ги застрахова в най-близкото застрахователно дружество. Изобщо трябва да се държи много сериозно.
Кръстю (към асистентката Е.)- Сестра Грицацуева, моля, сега вие дайте принос към  отговора на горезададения въпрос! Бъдете активна  ... без подканяне!
Елена (сестра Грицацуева)- Ако на нормален индивид му се наложи    или просто реши да чупи чинии и шишета у дома, той, респективно тя, трябва да ги хвърля на килима, за да заглуши шума   и за да не довежда до отчаяние наемателите, респективно собствениците, от долните етажи. Ако живее на партера, допустимо е да  хвърля чиниите направо на пода, като предварително провери дали  някой прекарал инфаркт не е слязъл в мазето за въглища.
 К(д-р)- С хората, които са му дошли на гости, нормалният индивид се държи приятелски, много приятелски,  извънредно приятелски и любезно.
 Е(Грицацуева)- Ако се стигне до конфликт, желателно е домакинът да понесе с усмивка просташките шеги на  госта... и при положение, че му се прииска да му отвърне със закачливо разкъсване на костюма, трябва да внимава да не одраска госта, да не го нарани, да не му изкълчи ръката или да помрачи настроението му.
За целта сваля дрехата му и си я доразкъсва спокойно, тихичко и интелигентно, несмущаван от въпросителните погледи на собственика на останките на сакото.
К(д-р)- После възпитано облича дрехата и я дооформя естетически като отстранява  ненужните  загрозяващи  я  детайли. При разпорването на панталоните домакинът внимава да не скъса по погрешка и долните му гащи, защото би било съвсем неуместно гостът да се прибере у дома по гол гъс. (Пардон, май се пишеше със "З").
Е(Грицацуева)- При това не бива да ругае на друг език освен на галантните френски или английски. Ако домакинът, респективно домакинята, не владее тези културни езици, от уважение  мълчаливо и почтително изслушва госта, подстригва го и изрязва последните висящи остатъци и физиологични елементи по индивида, които възпрепятстват елегантното му изритване навън.
К(д-р)- Истинският джентълмен никога не разкъсва яката или жилетката на този, когото изхвърля. Той го хваща с дясната си ръка за лявата китка, извива я назад, с лявата си ръка го хваща за  оста-нало здраво парче от дрехата му и го из-нася от жилището си, като  предварително го е помолил най-учтиво да отвори вратата със свободната си ръка. Ако се стигне до юмручен бой, домакинът не бива да съблича сакото си пред гостите. Би било съвсем неуместно, ако на госта му изчезне часовникът или портфейлът.
Елена Начева (в образа на сестра Грицацуева)- В своя дом всеки трябва да съблюдава ред и чистота, затова трябва да се въздържаме от плюене по пода или по тавана.
                            Видео кадър - Разрушаване на сграда.
Нашият дом трябва да бъде светиня за нас.
 Кръстю Лафазанов (в образа на д-р Чучумуров) -  Следва  продължение.

                                             Елена Начева © ELA

__________________________________ 

* лафантазиране по Я. Хашек 

**спектакъл на Театър ЕЛА, сценария отпечатан от стр. 122 в книгата "Новолудие и Уникум"© ELA.2001.Copyright 
 © Всички права запазени. 

Изд.ЕЛА.Copyright


Горният откъс  из  2 в 1 ( 2 души в 1 книжно тяло) 


кн. „Новолудие иУникум” © ELA.2001.Copyright е разигран от актьорите в лафторското им тв шоу УНИКУМ.  


elatheatre.blogspot.bg/2014/01/unikum-comedy-tv-show.html
             
photo web

© Всички права запазени. Изд.ЕЛА.Copyright

 Театър ЕЛА , Лафамилия /  Theatre ELA , LaughFamilia

Няма коментари:

Публикуване на коментар