петък, 25 април 2014 г.

Преживелици с Петя - 1 част


Преживелиците ми с Петя Дубарова
Елена Начева © ЕLA.1999.Copyright  

Откъси
из книгата "Пълнолудие или две кофи смях":

- Елена, разкажете ни повече за ДОКУМЕНТАЛНИЯ си СПЕКТАКЪЛ по творби на Петя Дубарова и спомени за нея, който играхте в Театър "199" , а сега пътувате из страната.

Елена: - Гостувам с него в различни градове. Спектакълът ми "Разгневена нестинарка" (спонсориран от наш съученик, Константин Стаматов,"Бурком"оод) е не само сценична изява, с него изразявам нещо много лично. Отивам на среща с младежите, които искат да чуят повече за Петя. Учехме с нея в един випуск на Бургаската английска гимназия. Бяхме приятелки, пишехме си писма, четяхме стиховете си една на друга, споделяхме си момичешки тайни. Тя искаше да бъде поет и режисьор. Аз - актриса (за това по-късно).
По-късно ми хареса да правя и постановките на пиесите, които пиша и играя. То е като да измислиш сам сюжет за картина, сам да опънеш платното и да я нарисуваш.
От стихове, импресии, разкази, писма на Петя и от спомените си сглобих сценарий за спектакъл и го "нарисувах" така както си представям поетичната картина на Петиния свят в куклени образи.
Мои приятели композитори написаха и ми подариха чудесни песни (Стефан Диомов, Методи Иванов - Мечо, Хайгашот Агасян, Димчо Георгиев, Елина Джагарова, Евгени Дерменджиев). Дъщеря ми Елица Лафазанова също участваше в представлението, но сега е "сериозна" кандидат-гимназистка и не мога да й преча на учението като я водя с мен на турнета.
"Разгневена нестинарка"
е представлението, което ще играя, обновявам и поддържам в допустими за земните ми GODини вариации. То не остарява, както не остарява Поезията. А с моята възраст и от дистанцията на времето само зазвучава по-силно и дълбоко. Колкото и старо момиче да ставам, няма да се уморя да го изпълнявам.
Всичко в живота, което е поезия, за мен носи името Петя - доброто слънчево момиче.
"Дубар" е диалектна дума за добър човек.
Колко точно име!


Преживелиците ми с Петя Дубарова:

I
Не е имало представление на спектакъла "Разгневена нестинарка", след което зрители да не ме попитат къде могат да прочетат спомените ми за поетесата Петя Дубарова (1962 - 1979), част от които разказвам в представлението.
През 1994 г. по повод 34 г. от рождението на "загиналата" поетеса, преживелиците ни публикува в."Стандарт.

Елена Начева:
Паметта е капризна величина
И изменчива величина. Трудно се пише за човек, сътворил литературни бисери. Някои обичат да сравняват. Ще отбележат "провала ми" или ще ме ухапят за "наглостта" да се съизмервам с гениалната поетеса. Хапливите бележки се правят така, че непременно да заболи, а когато става дума за връзката ми с Петя, не ми е безразлично. Веднъж един режисьор (интересен и още повече обичащ се) ми направи следната забележка за ролята след поредна от невротичните му репетиции: "Елено, какво ми мечиш като самовила! Това не ти е като да си правиш рециталче за Петя Дубарова!"...  Иначе всички гоним признания за таланта си. Трудно проронваме за друг добра дума. Оплакваме се, че нямаме приятели, че се мразим, че, че... А на коментари сме безпощадни! Ако се познаваме отблизо и знаем слабите си места, не пропускаме да се жегваме "артистично"... С такива колеги сме "до тук"... Дарбата се дава, за да служиш, не да раздаваш от пиедестала на високомерното си самомнение себични присъди колко струва според теб друг творец...   

Пълнолудие!

Срива ме подобно отношение и ме разгневява срещу арогантността, в която сме се опашкулили. Бездушие, лицемерие, овластена глупост разгневиха Петя през онази 1979-та. Извадиха я от равновесие. Душата й експлоадира от нажежени лъжи. Накараха я да възненавиди такъв Живот. Отровите му й се сториха по-болезнени от отровата на десетките хапчета, които погълна онзи мразовит следобед... на 3 декември.
В свят на гръмки лозунги, парадна загриженост за морала на младото поколение и насърчавана посредственост тя написа:

"Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо!"

Петя  не се опази. Мръсотията се досягаше до чистотата й.. Всичко я засягаше. Всичко посягаше на добротата й. Белотата й вбесяваше катранените душици.
Защо чувствителните, дълбоките хора винаги са тъй раними... А на другите им доставя удоволствие да изпробват доколко могат Ония хаховци да понесат...
Защо?

Петя Дубарова със съученици в Морската градина - Бургас 1977 г. 
С блаGODарност за снимката към Мариета Брадинова 
 
Учехме с Петя в Английската гимназия в Бургас. Около две години бяхме приятелки. Приятно ни беше да си бъбрим, да се шматкаме по улиците, да дзапаме с навити крачоли по хладния черен пясък покрай Фрегатата. Споделяхме момичешките си вълнения. Часове се губихме из Лунапарка, за да ловим влюбени момчешки погледи. Чудесно се забавлявахме.
Чувствахме се красиви, желани, значими.
Веднъж Петя ме попита дали харесвам едно светлооко момче с пепеляворуса коса.Грубичко я отрязах, че е много бозав. А тя търсела одобрението ми, защото момчето й заприличало на неин любим. Още ме пари това огорчение. За жалост в младостта си сме спонтанни и често безпощадни.
Обикаляхме кината. Събирахме се да слушаме и танцувахме на "упадъчната музика" на "Бийтълс", "Бий Джийс", "Смоуки","Куин", "Пинк Флоид". Въртяхме касетките на моя първи касетофон (виках му на галено Филчо, съкратено от марката...), купен от "Кореком" чрез "незаконна" обмяна на валута. Неописуема радост беше! Събирахме се у нас или у тях. Затъмнявахме прозорците с плътни завеси. Палехме свещи и пускахме музика. Четяхме си стихове. Насищахме въздуха с момичешка романтика. Мечтаехме за сцена, да влезем в "голямото изкуство". Още не знаехме, че в изкуството не се влиза. Или то е влязло в теб и го носиш, или не. Артистичността не може да се овладее в професия.
Артистизмът беше стил на Петиния живот.
Заразата носех и аз.

Трудното "защо"
Когато четем нечии произведения, искаме да знаем що за човек е авторът им, да научим повече факти от живота му. Тогава прочетеното придобива по-дълбок смисъл, думите носят повече послания.
След спектакъла "Разгневена нестинарка" се убеждавам,че хората искат да знаят и уж дребните случки. Петя е невероятно силна в поезията си. Трудно име да си обяснят "защо го направи". Нямала ли е приятели, които да й помогнат да преодолее "кризата"... От позицията на своите години се връщам назад и ровя. Ровя из все още незаличеното от самоизтриващата се своя човешка памет. Опитвам да намеря отговори на тези отровни въпроси. Но изказвам догадки. За тези неща само въпросите са точни - еднозначни и точни отговори няма.

Първата среща
Бургас, 6 юли 1976г, Английската крепост (гимназия), най-атакуваното, най-престижното и най-трудно превземаемо учебно заведение. Сградата е на островчето между улиците "Републиканска" и "Освобождение". Свършва изпитът по български език. В двора изчаквам свои познати.
От вратата излиза високо слабо момиче с къси черни коси, бяла риза, навити до лактите ръкави, дълга разкроена тъмносиня пола. Прескача двайсетината стъпалапо две-три наведнъж - опасна противница! "Колко е часът" - ме пита. Поглегдам в часовника си, не се налага да хабя приказките. "Опасната противница" е надникнала в циферблата и вече се озърта наоколо. Не си казваме имената. Заговаряме за темата - и двете сме писали за Вазовата баба Илийца. Момичето не се притеснява. Говорим си сякаш се знаем отколе. Но то ме изследва с рентгенови очи. Улавям проникващия му поглед. Смути ме, а се пишех наперена мадама. Издокарала съм се с високи коркови подметки (супермодерни през 76-та) и рокля от бял тензух с плетени бабини дантели (мой дизайн, моя гордост)... Момичето ме разстреля:
- "Приличаш на принцеса с тая бяла рокля."
Неловко - одобрява ли ме или ме поднася - принцеса, ама ку-ку?! То трябва да е разчело смут по лицето ми, защото добави:
- "Наистина много е шик!"
И непознатата се отдалечи. Но преди това ме накара да я запомня. Вряза се дълбоко в паметта ми.





В тази сграда беше нашата Английска гимназия - Бургас,
когато влязохме подгответа през 1976 г. Снимката е от 2013 г.



Списъците на приетите
........................ *


Здравей - здрасти
......................   *


II
Продължението

Поезията на Петя е непресекващата ми връзка с нея.
И други като мен с написаното от нея се самоизразяват.
"Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме...."
Казваме сякаш свой собствен монолог чрез Стиховете й, само че не можем да го облечем в свои думи така красиво като нея. А писмата й до мен са за мен като сеанси при психотерапевт.
Като се връщам към тях и ги чета през дистанцията на времето, те са направо ПРОРОЧЕСКИ.
За мен животът се оказа една чудна КръстЮсловица..................... *
..................................


*
Пълните текстове са публикувани в книгите

"Пълнолудие или две кофи смях", ISBN 978-954-90-100-4-Х
Преживелиците ми с Петя Дубарова
Елена Начева © ЕLA.1999.Copyright  
                           и

"Кабинет по Смехотерапия - 1 част", ISBN 978-954-90-100-6-0
 Елена Начева © ЕLA.2012.Copyright

Всички права запазени.
All rights reserved.


Artist © Thomas WIGHTMAN "Treasure Train ", paper sculpture



Преживелици с Петя - 2 част
http://elatheatre.blogspot.com/2014/04/2.html


Още откъси от книгите на автора Елена Начева тук:
http://kabinetposmehoterapia.blogspot.com/
http://elatheatre.blogspot.com/


                                                                            §


Няма коментари:

Публикуване на коментар