петък, 25 април 2014 г.

Преживелици с Петя - 2 част


Преживелиците ми с Петя Дубарова
Елена Начева © ЕLA.1999.Copyright  

Откъси
из книгата "Пълнолудие или две кофи смях":
Продължението.... от тук:
http://elatheatre.blogspot.com/2014/04/1.html


................................ *
Пълнолудие!
Но я се опитай да възроптаеш?!
В бригадата четен командир ни е Росица - терк и половина, самоходна торбичка за смях... Надробява две-три люти приказки за фукльовците в щаба. Олеква ни.
Вземаме единия ъгъл на класната стая, където ни настаняват. Наблъскваме две съседни легла до останалите 14. Искаме непременно в ъгъла, правим си свой кът. Мъкнем куп книги и тетрадки. Гасят тока в 22,30ч. Продължаваме да четем на светлината от лампите в двора. Петя все си драска, пита ме за дума или проверява как ми звучи някое словосъчетание. В стаята едни я харесват, други и правят криви муцуни - стига си бърборила.
Авторитети пък виждат в ярката й личност - заплаха за цената на собствената си значимост. Популярността й след "Трампа" дразни завистливците. Одумват я, коментират постъпките й с хаплива нотка - "голямата поетеса". Петя си дава вид, че не забелязва. Но сетивата й, свръхчувствителни като локатори, улавят всичко... Имаше ли светът с какво още да я нарани и изненада?

Рециталът
.................................................
С това намигване приключва бригадирското ни лято.
Последното ни лято.




Сладкарницата КОСМОС, Бургас - септември 1979 г. С блаGODарност за снимката

към Георги Караджов и Старият Бургас fb page


Мелбите
в "Космос" ............ Остават няколко дни до училище. Ще сме в 10 клас. Наслаждаваме се на последните ваканционни дни.

................................................

" Лятото изтече като пееща вода,
тежко ми е, колко много, много
пих от нея........... "
Но Онова лято си отиде. Изтече като пясък между пръстите.
След него тръгна и Петя...
Но тя не си отива завинаги. Завръща се в всеки свой задъхан стих и ред:
"След лятото остава само пепел от мрак и прегорели смехове. Жежките му бронзови стъпки бавно изстиват..."
Петя е поезията, която присъства в нас.
Животът е най-крехкото нещо на този свят. Топи си по-бързо и от сладоледа... в "Космос".

Бирената фабрика
В Английската гимназия повечето предмети се преподават на английски. Вземаме новите думички и... ги практикуваме в бирената фабрика. Получавало се добро заваляно произношение... след втората.........

...........................................................

Пълнолудие!
В тази бирена фабрика Петя пак не успя да остане незабелязана. С В. бутнали или опърлили с клечка кибрит пластмасовата частица на клеясалия бутилков брояч, за да видят цифрата, която е застинала отпреди десетилетия. Някаква абсолютно нищожна и ненарочна вина, но издействаха намаление на Петиното поведение заради "унищожаване на социалистическата собственост"! Пълнолудие...

............................................

Така се запечатва Петя в съзнанието ми - винаги изгонена от свят, скроен с аршин на малоумници. Тя не се вписа в него. Пое пътя си към бездънната вселена. На нас, които се блъскаме по земния си път, ни остави за кураж поезията си.
25 Април...Честит рожден ден, Петя!... Защо не махна с ръка!? Защо не прати някого по дяволите!?
Останалото е поезия...та й.


III 
Тайна с морян цвят
Всеки има по едно тайно кътче, където се реят мислите, необезспокоявани от никого. Възторжено светли или тъмно скандални, те са другият ни живот, чужд на сиводневието и пустите ни суетни около покрива и залъка. Там не пускаме никого.
Там е нашата изповедалня, параклиса на душите ни... Измръзналите.
През пътеките на годините тръгвахме едни, стигахме други. Загубвахме се. Дълго се луташе Късметът ни преди да открие тайното кътче, където да скъта човешкатани тайна с цвят на море и с дъх на изцеление...
Петя си отиде огорчена от нашия свят. Родена да дарява, вдишваше жадно слънце иморе, любов и красота, а издишваше стихове. В тях остана и последния й дъх. Тя загърби живота, за да остане чисто синьото на синята й песен - с онази чистота така недостижима за нас стареещите.
В надпревара с безжалостния бяг на времето, аз се озовах на тази спирка.
Добра среща!
Аз бях надарена със щастието да се докосна до нея и да почерпя от нейната духовна мощ. Гребнете и вие. Може би така ще ни е по-леко да се съхраним като човеци.
И ако вашата дъщеря ви попита като моята дали Животът наистина си заслужава да се живее, пригответе си някакъв дори и несполучлив отговор... Заслужава си, макар и само заради Любопитството да открием чудото на своя живот. Понякога чудото се оказва в това, да умеем достатъчно добре да се залъгваме, че Любопитството все още не ни е напуснало.
Ама, че засукано се получи, простете ми.


IV
Писмата на Петя


12. ХII. 1978 г.
Бургас
Скъпа малка Льони,
Не зная дали си получила моето първо писмо, но искам да ти отговоря... Знаеш ли, ние трябва да се условим кой да почне пръв да пише. Защото аз сега получих твоето писмо, може би ти си получила моето и съвсем ще се объркаме! Но нищо.
За разлика от тебе, аз не се страхувам, че ще те отегча - винаги съм била самоуверена. Мила Льони, хубаво е да си пишем така, защото иначе не бихме узнали нищо една за друга. Иначе аз никога не бих ти казала, че всъщност не съм такава, каквато изглеждам. Не съм толкова весела. Случват ми се разни неприятни неща, които бих ти разказала, но по-късно, не сега. Блазя на майка ти и баща ти, че имат такова добро момиче като тебе. Бъди сигурна, че ако не мислех това, никога не бих ти писала. Всъщност аз получавам много, страшно много писма - най вече любовни - от Перник, Пазарджик и София, но повечето от тях въобще не чета. Е, от страх В. да не разбере това, винаги се преструвам на вечно чакаща и неполучаваща писмо нещастница. Не желая бедното момче да си затормозява мисълта с несъстоятелни... (Ей, ти да не му кажеш?) Понякога, когато ми дойде на гости някоя приятелка, с която се виждаме от дъжд на вятър, разпечатваме писмата едно по едно и много се смеем. Но, че не получавам писмо от Per-това също е вярно. Голям праз! Да не мислиш, че съм умряла за него.
Последния път по практика, когато тебе те нямаше, Р. ни изгони с В. Всъщност това бе най-желаното. Отидохме и се черпихме с пици. Беше весело!
Льони, ти кога имаш рожден ден? Къде ще бъдеш през зимната ваканция? Ах, ако знаеш как ми се танцува! От месеци не съм ходила на забави. Разкажи ми нещо за себе си. Ако щеш даже някое любовно приключение!
Оздравя ли най-после?
С много нежност : Петя


ГРАМOФОНЪТ (сърцето на града) в дъждовен Бургас
Фото Стефан Куцаров
photo © Stefan Kutsarov, Jazz Time
Улица Богориди и Грамофонът – метална скулптура на худ.Руси Стоянов



13.ХII.1978 г.
Бургас
Мила Льони,
Не знам защо си избрала това обръщение към мен. То ме дразни - не че не ми харесва - просто не знам какво влагаш в него.
Направи ми впечатление, че на цяло ти повярвах - обикновено имам 1 % резерв.
Льони, аз те обичам! И ми е мъчно за тебе! Но моля те, не ме разбирай погрешно! Аз не те съжалявам, а ти съчувствам. Още преди ти бях писала, че изключително ценя това човешко чувство!
Благодаря ти, че ми се доверяваш. Това ме ласкае и ме топли и радва.
Не знам какво да ти кажа за утеха. На мен още не са ми се случвали такива работи (б.р - загиналият преди няколко месеца в самолетна катастрофа любим на Елена). Ще ти кажа само това - искам да бъда с теб, до теб, да те разбирам, да плача, четейки писмата ти, или да се смея- това зависи от тебе!
Имам чувството, че си ни надраснала всичките! Защо никога не идваш у нас или не излизаш с мен? Всяка неделя аз ходя в диско-клуба с приятелки и танцувам. Харесва ми. Отпусни се, Льони, не бъди все така тъжна. Разбира се, аз не искам да кажа, че трябва да бъдеш повърхностна, лека. Просто бъди по-свободна. Кажи ми, моля те, за какво мечтаеш (а аз съм сигурна, че ти много мечтаеш, и това ми харесва). Щастлива ли си, когато мечтаеш?
Мила Льони, прости ми, че писмото е измачкано, но така се получи!

.......................................................

Пиши ми непременно къде ще бъдеш през ваканцията. Пожелавам ти от сърце да бъдеш с когото си пожелаеш и да прекараш много хубаво. Пиши ми и за нещо хубаво! Сигурна съм, че имаш и радости. Също ми кажи кога ще ми дойдеш на гости, за да те чакам! Имам чувството, че държиш на външния вид на писмата (това съдя по твоите писма), но се надявам, че ще ме извиниш за лошия вид на моето!
Целувам те: твоя Петя


18. ХII.1978 г.
гр. Бургас
Мила Елена,
Твоето писмо много ме развълнува. От една страница аз научих за тебе толкова много, колкото не бих научила за години, ако не бяхме започнали тази наша необичайна кореспонденция. Мила Льони, аз все още не съм се влюбвала и не зная как си се чувствала тогава, но си представям какво ти е сега и ти съчувствам. От твоето писмо схванах, че много те е страх у мен да не се породи "съжаление". Далеч съм от такава мисъл. Съжалявам само хората, които презирам. Съжалявам влюбените в мен момчета, съжалявам момичетата, които са завистливи. А на теб мога само да съчувствам. Смятам, че нямаш нищо против това. According to me*съчувствието е най-топлото и най-възвишеното чувство.
Мила Льони, много рано си се сблъскала с това страшно нещо - страх ме е дори да назова името Й.


photo by © Jeremy Vaast

Но да не говорим за смърт и такива работи. Твърде много ни остава да живеем и обичаме.
Пиши ми нещо весело, някоя малка авантюра или приключение. А ако чувстваш,че трябва да споделиш нещо, което ти тежи, с някого, моля те, вярвай ми, и ми се доверявай. Всъщност аз и сега не знам, имаш ли добра приятелка, на която да можеш да разказваш всичко. Преди знаех, че добре се разбирате с някого. Какво ти е отношението към квачките от вашия клас (между нас да си остане).
Мила Льони, много съжалявам, че се снимах в този филм ("Трампа", реж.Георги Дюлгеров). Като вървя по главната съвсем непознати хора се обаждат, че са ме познали.
Моля те, пиши ми бързо! И ми прости за ужасния краснопис!
With much gentleness : Pety **
P. S. Рожден ден имам на 25.IV. - още е далеч. Пиши ми непременно къде ще бъдеш и какво ще правиш през зимната ваканция и на Нова година.
Мила Льони, всичко това ти написах днес сутринта, но понеже те търсих вмеждучасието между първия и втория час и не те намерих, искам да ти напиша още нещо:
Радвам се поне, че съм родена в щастливо семейство. Всичко правим и решаваме заедно. Съжалявам само, че нямам ни брат, ни сестра, но нищо. Майка ми е извънредно горда жена и никак не може да възприеме, че аз ходя с В. Свикнала е да й разказвам всичко за вечните си ухажори и симпатии и все се смеем като почнем да говорим за това. Но тя чувства, че крия за В. и много ми се обижда, а аз за него не й говоря, защото ако й кажа как го мъча, ще ми се разсърди още повече.
А сега най-интересното. Искам да ти кажа нещо за Пер, за да нямаш чувството, че непрекъснато ти намеквам за някаква тайнствена история и никога не ти я разказвам изцяло. Всичко с него всъщност беше много просто и доста хубаво. Запознахме се в дискотеката в Боровец - изневиделица той дойде и ме покани да танцуваме . Беше пълно с чужденци. Аз бях с група от продукцията (филма"Трампа"), няколко момчета и момичета. Поласкана бях, че той се спряна мен, въпреки големия брой красавици в дискотеката - все пак той беше най-хубавият - такова беше общото мнение. Когато започнахме да танцуваме нежния блус, аз за миг съзнах, че много го харесвам, че бих стояла цяла нощ така и бих танцувала с него. Не знам какво се случи, но по едно време като през сън усетих, че той ме целуна. Съвсем се обърках. После ми казаха, че и двамата сме били толкова хубави, че всички нас гледали. Но аз съм сигурна, че са гледали само него - специално моите приятелки - защото той беше най-желаният. И точно, когато се прегърнахме най-плътно, блусът свърши - спомням си, че песента беше" Love is like oxygen"***. Излязохме вън. Имаше звезди... Устните му бяха страшно нежни и страшно топли. После аз си тръгнах, защото на другия ден сутринта ме чакаше работа, а после си тръгнах ненадейно за Бургас. Дори не можах да го видя и да му се обадя. След това - писмата му. И ето сега - той мълчи.
Голям пък праз! Не съм умряла за него! Но ще видим какво ще стане.
That`s the end! With love - Pety ****
_____________
* англ.- Според мен
** англ.- С много нежност: Петя
*** англ.- Любовта е като кислород
****англ.- Това е краят! С обич - Петя


23. ХII. 1978 г.
Бургас
Скъпа Льони,
Днес съм прекомерно щастлива. Получих най-после писмото на Пер. Това беше най-желаното. Тези негови писма, не знам защо, толкова ме вълнуват. Понякога се ядосвам. Откъде пък накъде, някакво не знам си какво филанкишийче ще има власт над моите мисли. Е, добре, красив е, нежен е, много е чаровен, но даже и бог да беше - какво от това, би трябвало да бъда по-безразлична към него. А той започна да вълнува твърде много моето същество. Е, ти пък сега да не си помислиш, че съм се влюбила в него. Съвсем не! Просто много ми харесва. Похвали ми се и ти с нещо такова!!! Сигурна съм, че и теб те вълнуват понякога такива чувства. Можеш да ми пишеш съвсем откровено. Имам чувството, че все още се боиш да ми казваш всичко. Това е естествено, все още не ме познаваш съвсем добре.
Помниш ли веднъж през лятото, когато се срещнахме на Луна-парка. Тогава аз ти посочих едно русо момче, явно беше чужденец, и те попитах дали ти харесва. Много исках да кажеш, че ти харесва, но ти сви устни и каза с презрение, че е много бозав. А на мен той така ми приличаше на Пер... Ти сигурно не си спомняш. Да не би пък сега да си помислиш, че те упреквам за нещо. Не, просто си спомних това. Интересно ми е дали и ти си спомняш. Е, ти пък да не вземеш да си затормозяваш мисълта с разни глупости! Ако си забелязала... Не, всъщност ти не си забелязала, защото до сега съм се старала да пиша свястно и съм започвала всеки passage* на нов ред... Но аз много мразя това. Обичам, когато започна вначалото, да свърша в края без разни paragraphs** и такива работи. Пиши ми коя даскалица или даскал ти е най-гадна, коя обичаш най-много. Пишеш ли си още писма с други момичета? Вашият клас с кого ще празнува Нова година? Кой съставти е любим - Това вече наистина ме интересува, защото по отношението на хората към различната музика съдя за тях. Ако ми кажеш кой състав ти е любим, ще си направя изводи за твоята психическа нагласа. Моля те, не бави отговора си, пиши веднага, защото чакам, а това ми е най-непосилното - да очакваш писма, а те да не идват. Получавам "тежки душевни травми"! Та така, пиши ми скоро и вярвай в мен!
My warmest & gentliest kisses: P. ***
__________
*англ.-пасаж
**англ.- параграфи
***англ.- Моите най топли и нежни целувки: П.


28.ХII.1978 год.
гр. Бургас
Скъпа моя Льони,
Точно сега, пред Нова година, се чудя какво да ти пиша и пожелавам.
Затова искам да си помълча, а през 1979 год. ще продължим писмата си, нали?
Приеми тези оцветени
хартийки не като обикновени
етикети, а като
символ на нещо!
Аз съм сигурна, че точно
ти, Льони, ще можеш ....
Петя


Dancing in the rain.
photo credit web&By Soli Art,thanks


1.III.1979 год.
гр. Бургас
Мила Льони,
Щом толкова много искаш да ти напиша писмо, значи, не съм ти чак пък толкоз неприятна и безинтересна. Това ме радва. Колко много дни нищо не сме си казвали. Съвсем не знам какво правиш, с кого и какво се занимаваш. Получаваш ли писма, щастлива ли си? Точно за Нова година получих писмо от Пер, но до денднешен оттогава - ни вест, ни кост. Това вече не ми тежи. Не че съм повърхностна и лека, но толкова много време мина оттогава, че си спомням за него като за нещо далечно и чуждо, онази страшна и влудяваща нежност, която изпитвах, съвсем се изпепели и не ми остана нищо друго освен хубавите спомени за вкус по устните и мили погледи. Но съвсем не ми е тъжно. Тази история ме опияняваше, влудяваше. Чудех се как ще свърши. Но тази "бозава мачка"излезе съвсем "алапръ"...
Мила Льони, ако знаеш как ме измъчва химията. И понеже скоро съм яла, в моментакато пиша за нея, към гърлото ми се повдига, повдига... Чудя се каква мартеничка ще ти подхожда най-много. Толкова много се чудих, че накрая ти купих една бебешка, която утре, ако не ме досрамее, ще ти подаря.
Прави ми впечатление, че никак не ти се иска да разказваш за любовните си афери и това страшно ме дразни. Имам чувството, че се правиш на светица, а това не ти подхожда! Прости ми!
В същото време се надявам, че няма да ми се обидиш. Че няма да ми се разсърдиш- в това съм сигурна, но се боя да не би у теб да остане чувството, че те осъждам за нещо кой знае какво и те обиждам...
Моля те, пиши ми Веднага! Моля те!
Целувам те: Петя

15.III.1979 год.
гр. Бургас
Скъпа Елена,
Този път писмото ти не ме зарадва. Трябва да ти призная, че не те намирам никак странна. Всичко това ми е съвсем близко и познато. Не искам да кажа, че познавам много хора като тебе, напротив.
Но самата аз съм изживяла тези неща. Разбира се, аз още не съм се влюбвала (за което завиждам малко на тебе), но когато бях в подготвителен клас се чувствах много самотна, бях тъжна, мрачна,седях на един чин с В. и му се кълнях, че обичам всички хора (тогава още не ходехме с него). Внушавах си, че съм непривлекателна, лоша. Но това отмина. Аз забравих за всичко това. Сега ме търсят момичетата, момчета ми се обясняват в любов и ме молят да им подаря поне един от своите часове, поети се влюбват, артисти се мъчат да ме лъжат... Съвсем бях забравила за онова далечно време. И сега, ти, мила, ми го припомняш и ме натъжаваш.
Вече съм се убедила колко е преходно всичко в живота и се натъжавам от мисълта, че ти се чувстваш така отчаяна...
Елена, ти си хубаво, прекрасно момиче. Умна си, чувствителна и добра. Сигурна съм, че много хора искат да се докоснат до тебе, до сърцето ти. Може би момчетата те обожават тайно, но не смеят да ти признаят. А от момичетата не те обичат тези, които ти завиждат (и сигурна съм, че не са малко) или пък такива разни - с никакви души - плоски, обикновени, безсолни, плитки като х. от нашия клас и у. от вашия. Но ти, мила, не им обръщай внимание. Те ти завиждат, защото си много хубава и по-различна от тях. Бъди винаги такава, каквато си. Но просто отпусни сърцето си. Не се измъчвай, мила Елена! Вярвай в хората, които те обичат. И бъди сигурна, че тези момчета, които си срещнала досега и си обикнала, са били случайност.
Сигурна съм, че твоята голяма, истинска любов ти престои, очаква те.
Та ние сме още на 17 години. Вярвай ми, моля те! Тебе ще те обичат много силно, много истински. Тебе не те заслужават обикновени момчета, слаби духом!
Никога не мисли, че когато отидеш при някого, за да му кажеш, че искаш да бъдеш с него, това е натягане или нещо от този вид. Знаеш ли с колко истински приятели може да се разминеш така. Преди и аз мислех като тебе. Но се убедих, че за да ме търсят, трябва да бъда общителна, отзивчива, да не се затварям в себе си. Мила Льони, аз вярвам, че ти ще изживееш тези неща!
Бъди весела, радостна!
Пожелавам ти щастлива ваканция!
Целувам те : Петя

17.III.1979 год.
гр. Бургас
Скъпа Елена,
През ваканцията ще бъда в София. Сп."Родна реч" организира семенар (не зная дали се пише с Е или с И) и ме поканиха да присъствам. Плащат ми пътните, хотела, предоставя ми се възможност да се срещна с толкова много млади хора - защо тогава да не отида... Льони, може би ще ти се сторя повърхностна и леконравна, но аз наистина обичам да скитам, да пилея понякога времето си. Обичам да бъдат влюбени в мен млади поети. Да ме ухажват. Знаеш ли какво нещо са поетите. Толкова са по-различни от другите. Държат те само за ръка, стихове ти рецитират и са чисти, чисти. После ти посвещават стихове, а аз се радвам и ги благославям в мисълта си и на свой ред им посвещавам стихове, които за разлика от тях крия и не показвам на никого. Това са хубави изживявания, които ме разнежват. Не обичам момчета - груби, властни и красиви. Обичам нежни,богати душевно и малки момчета, които... Но това са глупости. Съжалявам, че ти ги пиша. Мила Льони, казвам ти тези неща, за да не се объркаш и помислиш, че съм добра. Така например, сега на семинара ще бъде Д. Е. Той е от София. Пише много хубави разкази. Печати в "Родна реч". Докато при писане на стихове няма никакви тайни, стиховете просто се раждат, те са чувство, разказите се градят, зидат, правят. Всеки автор има свой собствен начин, има своя тайна - например откъде да тръгне, започвайки разказ, кое му служи за основа. (Вярвам, че ще усетиш какво точно имам пред вид) И така, аз смятам да завъртя това момче, да го накарам да ме хареса и после да се опитам да изкопча от него тайната му за разказите. Просто ми е необходимо - аз също пиша проза. Ето, виждаш ли колко съм гадна. Всъщност, аз ще се държа с него съвсем коректно, нищо няма да му обещавам, но момчетата лесно се увличат. Стига само да им се усмихнеш, да се покажеш тяхна доброжелателка и започват да ти свалят звезди от небето. Смятам, че не си напълно разочарована от мене.
Скъпа Льони, пиши ми какви книги четеш в момента. Харесват ли ти?
Знаеш ли колко много лични дневници съм изписала от VII клас до сега?
На контролната по планиметрия нищо не направих.
Свърши проклетият час по физика!
Пиши ми скоро, мила!
С много нежност: ПЕТЯ

..............................


Artist © Iskren Semkov / худ.Искрен Семков

"Special delivery" 2013 / "Специална доставка"


*
Пълните текстове са публикувани в книгите:

"Пълнолудие или две кофи смях", ISBN 978-954-90-100-4-Х
Преживелиците ми с Петя Дубарова
Елена Начева © ЕLA.1999.Copyright  
                           и

"Кабинет по Смехотерапия - 1 част", ISBN 978-954-90-100-6-0
 Елена Начева © ЕLA.2012.Copyright

Всички права запазени.
All rights reserved.


                                                                               §


Още откъси от текстове:
http://kabinetposmehoterapia.blogspot.com/
http://elatheatre.blogspot.com/


                                                                         

2 коментара:

  1. Петя е вдъхновение, думите са и слуги! Радва се на малките неща, в днешно време трудно се намират толкова чисти души!

    ОтговорИзтриване
  2. "...Но някой път така ми се приисква
    да избягам от всички тези думи и числа
    и вятър на гърба ми длан да слага,
    да тичам с автобусни колела..."
    ( из "Изповед" на Петя )

    ОтговорИзтриване