понеделник, 4 декември 2017 г.

За Петя Дубарова с обич бяла


Хризантеми за Петя от Елена и Къци
Lafazanovi © ELA photo.Vili


Възседнала вълшебния си жълт велосипед,
отиде си бургаската неделя......
Нищо не може да я замести, мила моя Петя.......



Понеделник

Възседнала вълшебния си жълт велосипед,
отиде си бургаската неделя:
Раздаде и последната си чаша сладолед,
патроните от пушките изстреля

във пъстрите, невинните стрелбища на Бургас.
Красив и съразмерен като схема,
събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз,
сънлива и разрошена, поемам

все още тъй неделна. Но в ръката ми тежи
чанта, толкова учебници побрала.
А на устните ми пак припряно почва да жужи
всяка дума от урока. С обич бяла

в свойта светла класна стая като в пита златен мед
ще намеря свойта медена килия -
понеделнична и свежа, като пролетна пчела,
бързам мед по-нов и светъл да открия.


Бургас, моят бряг ELA photography © Elena Natcheva


Събужда се в прозореца ми Понеделник.......
Понеделник след понеделник твоите бисерни слова ме спасяват, мила моя Петя...38 GODини.
Животът не започва с раждането, не завършва с отпътуването.
Обратното само на земното раждане е земният край. Попътна спирка е Земята. Пътешествието продължава.

Твоя Елена
4 декември 2017, понеделник





© Петя Дубарова, 15 г.  
  
СЪБОТА

Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана.

Училището рухва в мисълта ми -
далеч със свойте дневници, дъски.
Към мен пътуват хиляди реки,
очите ми се пълнят с цветни гами

и циганки ми дават своя ритъм.
Аз, силна като пролетна лоза,
китарата превръщам във сълза
и никого не слушам, нито питам.

Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана -

не зная просто как да се наричам...
Но щом във понеделник облека
престилка с цвят на черната дъска,
ще бъда пак добро момиче!


8 май 1977 GODина


Петя Дубарова, фотоархив Дома музей в Бургас


§


Няма коментари:

Публикуване на коментар