вторник, 14 октомври 2014 г.

Събрах хиляди ЩЕДРИ МЪЛЧАНИЯ


©  Елена  Начева


Събрах  хиляди  щедри  мълчания.
Грознословието  отприщва  излияния.
Доброто е безсилно да трогне окаяния.         
………………….
..........…………………

Не винаги думите са излишни,
щом "В началото бе Словото"
е изрекъл Всевишния. *


A Door in France, Elena Natcheva © ELA photography


"...... 
Всеки има по едно тайно кътче, където се реят мислите му, необезспокоявани от никого. Възторжено светли или тъмно скандални, те са другият ни живот, чужд на сиводневието и пустите суетни около покрива и залъка. Там не пускаме никого. Там е нашата изповедалня, параклисът на душите ни.


През пътеките на годините тръгвахме едни, стигахме други. Загубвахме се. Дълго се луташе късметът преди да открие тайното кътче, където да скъта човешката ни тайна с цвят на море и с дъх на изцеление. 
......
В надпревара с безжалостния бяг на времето, аз се озовах на тази спирка. Добра среща!
......."

________________

* 

из "Пълнолудие..." и  „Пълнолудието  продължава”   Елена Начева © ELA.Copyright 




§

петък, 3 октомври 2014 г.

Бял кон


photo web,thanks

БЯЛ  КОН  
(Jipsy Song)
© Влатко Стефановски


Всеки от нас има своя звезда
що го води дорде е жив.
Кога свети ярко - човек има живот,
кога гасне - судбина.

Аз съм скитал, аз съм бил на север, дори до Германия,
за да найда парче леп* за мене и за моята фамилия.

Ех, да имам туй що немам, па да купам бел кон
и да яхам ден и нощем, и на яве.., и на яве, и на сън.


Pegasus, Artist © Valeri Tsenov , Bulgaria


Всеки от нас има своя звезда,
що го води дорде е жив.
Кога свети ярко - човек има живот,
кога гасне - судбина.

Ех, да имам туй що немам, па да купам бел кон
и да яхам ден и нощем, и на яве..., и на яве, и на сън.
Ех, да имам туй що немам, па да купам креват,
да заспиваш ти с мене хиляда и..., хиляда и една нощ...
 

("Бел кон", Влатко Стефановски

в откъс от филма „Хъшове”)

http://vbox7.com/play:c03eb2dc 

_____________

* за да найда парче леп = за да намеря парче хляб 

 


§ 

четвъртък, 2 октомври 2014 г.

РАЗСЪБЛИЧАНЕ

© Елена Начева 




Artist © LEON  KROLL

    
    Облякох най-хубавата си дреха
    и седнах да ти пиша...
    Най-искрено признавам,
    че съм гола и боса в тези неща,
    но ща не ща, ще опитам.
    Първо да те питам,
    обичаш ли да четеш?
    Докато отговориш, ще измисля
    с какви красиви думи да облека
    невинността, завързала езика ми
    и лъжата, която мразя.
   
Но с нея душите като с дреха се пазят -
    да не изстинат и с помисли кални
    да не ги полазят.    
                         
                                            Елена Начева © Изд.Ела.2012



Artist © NINA PETROVA, Bulgaria

§


photo credit by
elfikurten.com.br/florbela-espanca



МОНОЛОГ НА ХУДОЖНИК

БлаGODаря за дарбите, с които
щедро дарил си ме, Господи!
За себе си нищо обещах да не пазя.
И сърцето си, за да изпразвам през пръстите,
хващам четките, пастелите,
моливите, молиТвите...
Лекувам се с картините.
Тишината със свойта обезболяваща наслада,
сладко разтваря в боите ми болките.
Вятъра в платната ми обяздва
и разкрива щедро твои тайнства.
Претворената Болка в Радост възкръсва!
Това ли е вълшебството ти, Боже,
впръскано в душите ни - да можем
да пресъздаваме мечтите си!

Светът ми става тих като ангелски стих,
тайнствено див, щастлив и красив
като небе с безброй очи от звезди.
И звездната ми сцена засиява.
Платната са тъкан от мойта душа,
макар рисувани с тленна ръка.
Платната ми са звездна завеса -
було повдигат над тайнствен отвъд.
Платната ми обгръщащи криле протягат.
Към вас! Пристъпете без страх.
Животът е просто размах...
Животът е само врата.
Небето е живата наша душа,
приютила картини, застинали в стих,
дървета в прегръдка на вятъра,
зидове и брегове отронващи вик
в платната - мойте пробудени сънища.
Колелото на живота поскърцва ритмично,
ту шеговито, ту идилично, ала много лично.
Приспива тъгите ми. Окрилява мечтите ми.
Да търся брегове. Неуморно
да откривам светове. И накрая
пред вас благодарно с Платната
да притихваме под Светлината!
Вижте ги със сърцата си, плахите.
Докоснете ги с очите си, жадните.
Защото не с тлеещата си плът -
най-плътно живеем с душите си!


ЕЛЕНА  НАЧЕВА © ELA.2013

 §