петък, 10 януари 2014 г.

КРЪСТЮ ЛАФАЗАНОВ

Творческа биография *

актьор


KRASTYU  LAFAZANOV`s  Art  Creative  Biography

Actor 





Кръстю  Василев  Лафазанов 

Роден  е на 18 юли 1961 г. в град Варна.
Лицето е от мъжки пол. Висок е 180 см. изпъчен, 178 см. попрегърбен. 
Очи:  пъстри - зелено, кафяво и пръски жълто. 
Фигура - стройна за тегло от порядъка на 99,990 кг. +_ - 10 %.
Местоживеене в гр.София.
Владее чужди езици - руски от първи до единадесети клас, малко немски и английски, но може да учи без проблем текстове на чужди езици, има личен преводач на английски 24ч. (в денонощието) под ръка.

Работа в Театър ЕЛА, Народен театър "Иван Вазов", Сатиричен театър „Алеко Константинов”, Младежки театър, БНТ, бТВ и мн.други места. 

Завършва актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (сега НАТФИЗ), випуск 1985 г. в класа на доц.Елена Владова. 
Пее прилично (за актьорски мюзикъли). Умее да шофира, да плува, да танцува като актьор - отлична пластика, умее да пародира бойни изкуства, да върти обръч, да плете английски латик на две куки № 6, да храни бебета и да ги разсмива, както и техните родители. 

_________
* Текстове © Елена Начева. ЕLA.1999.2001.2012. из книгите "Пълнолудие или две кофи смях", "Новолудие и Уникум", "Кабинет по смехотерапия-1ч."
Всички права запазени. Когато цитирате авторски текстове и материали, законът изисква да посочите изрично източника! 


Театрална  дейност

1985 г. - Театрален дебют във Варненски куклен театър
роли:
Водещият в мюзикъла "Кабаре" от Любомир Пеевски, реж. Р.Абрашева
Магаренцето Мокси в детския мюзикъл "Динди" от Борис Априлов
Разказвач и Майката Коза в "Седемте козлета и вълкът" от Н.Йорданов, реж. Ст. Москов и Лео Капон

1986 – Получава наградата на САБ за НАЙ-добър млад актьор за сезон 1985/86


1988 - 89 - Родопски драматичен театър - гр.Смолян
роли:
Подсекалников и Самоубиецът в "Театрален дует" по Маяковски и Ердман, на реж. Юлия Огнянова
Княз Пафнуциус и мн.др. роли във "Фантасмагории" по Е.Т.А.Хофман, реж. Ст. Москов
Шест роли в "Стилови упражнения" реж. Ищван Наги
Чичкото в "Принц Скрежко" по Джани Родари, реж. Стефан Москов
Ординарецът в "Последният ординарец"от Цветан Николов, реж.Юлия Огнянова
1989 – Награда за най-добро представление за "Фантасмагории" на Национален театрален фестивал - Благоевград


1989 - 90 - Общински театър "Красно село", гр. София
роли:
Дяволът и др.роли в "Процесът" на Кафка, реж. Юлия Огнянова, зала 2 НДК
Княза и много други роли във "Фантасмагории" - 2 вариант, реж.Ст. Москов


1990 - 91 Младежки театър, гр. София
роли:
Дойката в "Ромео и Жулиета" по Шекспир, версия реж. Ст. Москов
Водещ и други роли в музикален спектакъл "Улицата" на реж. Ст. Москов
Чичкото в "Рожден ден" по Джани Родари, реж. Ст. Москов


1991 – Получава "Аскеер-91" за Изгряваща звезда, за ролята на Дойката


1991 - 1993 - Първи частен театър "Ла страда", гр. София
роли:
Полоний и Гертруда в "Хамлет" по Шекспир, версия реж. Ал. Морфов
Пантагрюел в "Гоца и Пантагрюел" по Радичков и Рабле, версия реж. Борислав Чакринов


Сатиричен театър "Алеко Константинов" - София
2003
роли:
Д-р Диафориус в “Мнимият болен” от Молиер, реж.Иржи Менцел


след премиерата на "Мнимият болен", 6.Х.2003г.
в Сатиричния т-р, ELA photo © Elena Natcheva

     2007
Човекът в "Богове" от Георги Данаилов, реж.Гаро Ашикян

    2018 
Премиерът Джим Хакър в "Да, г-н Премиер" от Антъни Джей и Джонатан Лин, реж. Борис Панкин



Кръстю Лафазанов като премиер на Великобритания и Северна Ирландия

2021 
Мишел в "Само час спокойствие" от Флориан Зелер, реж.Антон Угринов




Народен театър "Иван Вазов" - София
от 1993 г. до днес 
роли:

Страж в "Антигона" Софокъл, реж. Маргарита Младенова
Дон Кихот в "Дон Кихот" по Сервантес, версия реж. Ал. Морфов
Араламби в "Суматоха" от Йордан Радичков, реж. Иван Добчев
Клина в "Сън в лятна нощ" по Шекспир, верс. реж. Ал. Морфов



Кръстю като Клина с колеги в "Сън в лятна нощ" 





Човекът в асансьора и др. в "Спомен за една революция" от Мюлер, реж.Иван Добчев
Куцулан в "Куцулан" от Константин Илиев, реж. Иван Добчев
Хаджи Смион в "Чичовци" от Ив.Вазов, реж. Б.Чакринов
Бен в "Кухненският асансьор" от Харолд Пинтър, реж. Пламен Марков
Калибан в "Бурята" по Шекспир, верс. реж. Ал. Морфов
Медведев в "На дъното" по Максим Горки, верс. реж. Ал. Морфов
Катя в "Дядо Коледа е боклук" * , реж. Велко Кънев
Сър Тоби в "Дванайста нощ" от Шекспир, реж. Роберт Стуруа



Кръстю Лафазанов като Сър Тоби в гримьорната с колеги от "Дванайста нощ"



Кралят елен в "Кралят-елен" от Карло Гоци, реж. Мариус Куркински
Кметът Марин в "Албена"от Й. Йовков, реж. Иван Добчев
Квасников в "Службогонци" по Ив.Вазов, сцен.версия реж.Ив. Добчев
Артър Хоил в "Ръгби" от Джон Годбър, реж.С.Сънински
Министър Лансен в "Лека нощ, Патриция" от Алдо де Бенедети, реж. Росица Обрешкова
Продуцентът Джоунси Хехт в мюзикала "Ах, този джаз" от Боб Фоси, реж. Борис Панкин
Адолф в "Приятна жена в лоша компания" от Андре Русен, реж.Юрий Дачев



Кръстю Лафазанов като Адолф в "Приятна жена в лоша компания", фото Божидар Марков



2014 г. ПДТ "Н.О.Масалитинов"
роли:
Чиновникът (6 роли) в "Сако от велур" отСт.Стратиев, постанановка и реж.Борис Панкин



Кръстю Лафазанов като Шестимата чиновници




2016 г. ДТ "Адриана Будевска"- Бургас

Премиерът Джим Хакър в "Да, г-н Премиер" от Антъни Джей и Джонатан Лин, реж. Борис Панкин


Кръстю Лафазанов като Премиерът в "Да, г-н Премиер", © реж.Борис Панкин



От създаването през 1990 г. – до днес  - Театър ЕЛА, гр. София
роли:

Шест роли в "За идиотите, които се набиват в очи" по Хашек, Алън, Ерофеев, реж. Елена Начева 
Лектор, Д-р на лафологическите науки, Смехотерапевт, Мъж и др. в лафторския спектакъл "Интимни беседи по онзи въпрос" по книгите на Лафазанови ("Пълнолудие", "Новолудие и Уникум"), сценарий и постановка Елена Начева  

Други роли:
Господинът в "Цялата свинщина" от Иван Кулеков, реж.Борис Панкин, премиера 2005г.


Носител на "АСКЕЕР" 1991 за най-добра женска роля - ролята на Дойката от "Ромео и Жулиета" от Шекспир, сцен.вариант и реж.С.Москов

Носител на 3 награди на Театрален фестивал-Благоевград за мъжка роля:
1996 - за Клина в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, реж.А.Морфов
2000 - за Дон Кихот в "Дон Кихот" от Сервантес, реж.А.Морфов
2003 - за Кралят-елен в "Кралят-елен" от Карло Гоци, реж.М.Куркински

Наградата "ИКАР" 2002 на Съюза на артистите в България за най-добра мъжка роля Кралят-елен в "Кралят-елен" от Карло Гоци, Народен театър



Филмови роли в киното и тв сериали

от 1986г. до днес

Филмов дебют - Търговецът на мед в "Съдията", реж. Пламен Масларов

Следовател в "Забранено за възрастни", реж. П.Масларов

Младият кмет в "Кмете, кмете", реж. П.Масларов

Директора на затвора в "О, Господи, къде си?", реж.Красимир Спасов

Свирчо в "Жесток и невинен", реж.Искра Йосифова

Старшината в "Аз, графинята", реж.Петър Попзлатев

Чакалов в "14 целувки"от Ивайло Петров, реж.П.Масларов

Готвачът в "Граница", реж.Илиян Симеонов и Кристиан Ночев

Директорът в "Приятелите на Емилия", реж.Людмил Тодоров

Германецът в "Нещо във въздуха", реж.П.Попзлатев

Екстрасенсът Благовест Добрев в "Търси се екстрасенс", реж.Михаил Мелтев

Селянин в "Посетени от Господа", реж.П.Попзлатев

Кондукторът в "Хълмът на боровинките", реж.Ал.Морфов

Актьорът в "Рапсодия в бяло", реж.Ст.Москов

Управителят на казиното в "Пратеник на кралицата", реж.Марк Ропър

Кондуктор в "Хълмът на боровинките", реж.Ал.Морфов

Д-р Стоянов в "Резерват за розови пеликани", реж.Ивайло Джамбазов

Д-р Стоянов в "Легенда за белия глиган", реж.Ивайло Джамбазов

Няколко роли в тв сериал на НТВ "Морска сол", реж.Магърдич Халваджян

Кметът Пеню Булгурав в серийния тв филм БНТ "Патриархат", реж.Дочо Боджаков

Музикантът Теди в "Летете с Росинант", реж.Георги Стоев - Джеки


Кръстю Лафазанов с Горан Брегович, Ицко Финци и част от екипа на
филма "Летете с Росинант" 2007г.



Щърбанов в тв сериал БНТ "Английския съсед",  реж.Дочо Боджаков

Йордан Лютов в тв сериал бтв и Дрийм Тийм "Столичани в повече"

Коментаторът Белият лъв в "Пеещите обувки", реж.Радослав Спасов

Дядо Коледа в "Смарт Коледа", сценарист и реж.Мария Веселинова

       
Кръстю Лафазанов като Дядо Коледа в кадър от филма Smart Коледа 


    
Роли в телевизионни постановки и тв шоу-програми

Водещ и десетки др. роли в около 10 издания на "Улицата", реж.Стефан Москов
Чичко в дет.мюз."Стана нещо просто необикновено"-Джани Родари, реж.Ст.Москов
Ловец в Новогод.мюзикъл "Зелен таралеж" по Йордан Радичков, реж.Д.Шарков
Ловец в тв мюзикъл "Мюрето" по Радичков, реж.Д.Шарков
Различни роли (поп, локумджия, преследвач, грък и др.) в тв мюзикъл "Балканска кръчма", реж.Д.Шарков
Юнак Пешко в "Юнаци с умни калпаци" П. Панчев, реж.Д.Шарков
Домакинът в тв мюзикъл "Братът на Бай Ганьо", реж.Хачо Бояджиев



Домакинът в тв мюзикъла "Братът на Бай Ганьо"


Г-н Чавдаров в "Големанов"от Ст.Л.Костов, реж.Иван Ничев
Водещ в предаване за деца "Защо?", реж.Ваня Иванова
Разказвачът в "Ние, врабчетата" от Й.Радичков, реж.Бисерка Колевска
Куцулан в дет.мюзикъл по бълг.нар.Приказки "Небесни сурвакари", реж.Д.Шарков
Главчо в "Коледари разбойници", реж.Д.Шарков
Апаш в "Коледни апаши", реж.Д.Шарков
Различни роли в тв шоу "Пълнолудие" (заглавие Пълнолудие © Елена Начева), БНТ
Големанов и Старият господин в "Големаноff" по Ст.Л.Костов, Бранислав Нушич, Елин Пелин, сценарист - реж. Хачо Бояджиев
Жалващият се – авторски скеч в новогодишно шоу на НТВ "Звезди", текстове Елена Начева и Кръстю Лафазанов
Водещ на тв шоу „Смях в залата” на Чучков Брадърс и бТВ



Водещият в тв шоуто "Смях в залата"


Комик в тв шоу „Комиците” на Дрийм Тийм Продакшънс и бТВ - старт 2009г.
Комик в тв шоу „Комиците и приятели” на Дрийм Тийм Продакшънс и бТВ




"Баба Абсурдана" в тв шоуто "Комиците"


Различни роли в тв сериал бтв и Дрийм Тийм "Велика България" 



"Чиновничката" от тв шоуто "Велика България"


Актьорски изпълнения на различни роли в авторското тв шоу УНИКУМ 
на Лафамилия Лафазанови и БНТ`2000г., 
сценарий и постановка Елена Начева, худ.Иван Газдов, реж.Д.Шарков 



"Търсим шапката на предаването", в кадър от тв шоуто УНИКУМ


Кръстю, графикатура худ. Иван Газдов © Artist Ivan Gazdov, Bulgaria


От Създаването през 1990 – до днес  - Театър  ЕЛА – София

Повече от 50 актьорски изпълнения 
в Авторските шоу-спектакли 
на Кабинета по смехотерапия (по сценарии и постановки на Елена Начева)
от поредицата „Лечение с изкуство и смях” 
на 
смехотерапевтите Лафамилия –
проф.д-р.м.с. Елена Начева и доц.д-р.к.м.н. Кръстю Лафазанов
в ролите на „Кретеници на абонамент” на художници-приятели 
за 
Откриванията на изложбите 
на 
проф.Иван Газдов, Андрей Янев, Дарина Янева, 
Силви Басева, Нина Златева  


Лафамилия-откриватели на изложби, Кретеници на абонамент


Съавтор на откъси в книгите     
        (съвместно с Елена Начева и Елица):
1.„Засукани финтифлюхани приказчуни -1”, ЕЛА.1996
2.„Засукани финтифлюхани приказчуни -2”, ЕЛА.1997
3.„Засукани финтифлюхани приказчуни -1”, ЕЛА.1998      
        (съвместно с Елена Начева)
4.„Пълнолудие или Две кофи смях”, ЕЛА.1999
5.„Новолудие и Уникум”, книги 2 в 1, ЕЛА.2001



за 
своите роли:

     "Ако се казвах Крал Франтишек като героя на Чапек от “Приказка за скитник” и тук, и в Чехия, и навсякъде щях да съм си Крал. Но понеже съм Кръстю, такъв ми бил кръста - само за час-два да съм крал и после - да яхвам тролея…  :)

     Това ми харесва в моята професията - различните светове, в които плувам на сцената. Не казвам, че животът не е интересен, но не мога да бъда Дойка  като в „Ромео и Жулиета”. А в театъра мога! Това не е по силите и на най-могъщите крале. Значи ние, актьорите, сме по-могъщи и от кралете.
       
     Ако бях по-млад, вероятно бих опитал да поработя и поживея при други условия. Но сега, след като съм разглезен от обичта на публиката си и името ми (запазената ми марка :)> ) има верни почитатели, едва ли бих зарязал всичко това ... Изкушавам се от хубави роли в чуждестранни продукции, да играя на световни театрални сцени. Но просто да се преместя да живея в чужбина, не. 

     Вдъхновяващ и обичан актьор е всеки, който истински обича работата и публиката си, въпреки изпиващото напрежение и отговорност. Напоследък поради масовото ни облъчване от телевизиите и налагането от екран на физиономии, стойностите започнаха да се размиват. Популярните от екрана не винаги са най! Има театрални актьори, които не се снимат в телевизия и кино, имената им не са толкова известни, но са гениални професионалисти. За съжаление масовият зрител доста често е склонен да аплодира просто "известната физиономия". Много усилено работя да не съм само една от тях.
      
     Ние сме куклени актьори. А куклата трябва да бъде изпълнена с душа. Пренасяйки „куклените” си умения в работата, ние ставаме самите кукли... Гледаме на ролята, на персонажа като на кукла, която трябва да съживим. Тя има една-единствена физиономия, но в различни моменти реагира по различен начин. И в живота има смешни, но и тъжни ситуации. Ако от сцената обаче ни се поднасят случки като от самия живот, той не би бил толкова интересен. Театърът изисква преувеличение, но пък то трябва да бъде много истинско. Толкова истинско, че публиката да му вярва.

     Кои са най-добрите актьори? Децата. А до децата най-близко са клоуните. Истинският клоун е и тъжен, и мрачен, но и много щастлив. Като че ли и персонажите в спектаклите ни са едни невероятни деца, които си играят. Всяка постановка е игра. Лично аз възприемам като едно цяло смешното и тъжното в играта си. Смислово важен и истински е изненадващият обрат – когато тъжното, смешното просто „връхлитат” върху теб. Затова и силата на изкуството е в неговата парадоксалност и истинност."



Усмихната  биогЛафия
из
откъс 
от 
„Да стоиш до звезда”



С Намигване в огледалото  

Аз съм си Кръстю.
  Каквото и да кажа, вие вече го знаете, Елена ви го е казала. Тя има дар слово, което ме кара да усещам как ме познава по-добре и от самия мен. Всъщност може и да ме познава. Макар да казва, че все повече не познава... какво ще й сервирам. (смях) 
 Отстрани по-добре се вижда що за птица съм. Фазан … съм само на пръв поглед. Не се лъжете, имам и зъби.
 В себе си бих променил... и аз като нея ЕГН-ето си. Досега празнувах на 18 юли с Левски, но вече съм изиграл повече роли от него, и май настигам по брой на дегизировки Бени Хил. Има логика да сменя 18.07 с датата на Бени, ако някой ми я каже, за мой срам не я знам, а толкова го харесвам. 21.01... !? (към Е.) Е, ти срам нямаш ли, на всички ли знаеш рождените дни... (смях) Имам си и отЛичен органайзер 24 ч. под ръка.  
 Зависим съм от цените на горивата. Добре, че индексът Дау Джонс не покачва фиксинга на горивото, от което се зареждаме у дома – любовта.
Дразня се от дупките в асфалта. Но някои дупки ми харесват, като тези на Рилските езера, на морето, дупките в джобовете ми, които Елена не зашива, а нарочно оставя, за да текат парите. Не съм стиснат. Нали казват, колкото повече даваш, повече получаваш…, не само в пари.
 Гордея се с със създаденото от мен, не с разрушеното.
 Плача за палачите си. Жал ми е за тях, защото… Който нож вади другиму, от нож... Не ми е смешно.
 Въодушевяват ме природата, детския смях... Изобщо смехът.
 У себе си не харесвам това, че затруднявам домакините, където отида на гости. Приготвили са здравословно меню, леко месо, обикновено пилешко… а аз отказвам. Ужасно ги притеснявам. Защото не ям пернато. Как защо, не мога да си ям роднините, от рода на фазаните. 
 Не излизам навън без химикал. Трябва да съм подготвен за лафтографите, които няма как да откажа. 
Отказвам вече лични и лафамилни интервюта за публикуване, защото ме ползват за канарче. И написаните отговори си позволяват да прекомпозират и колажират. Не им е достатъчно какво отговарям. Решават, че нещо казано лафористично от половинката ми ще е по-скъпо за материала им, ако е излязло от моята уста. Затова клъцват лафамилните ни текстове и разменят реплики. Ако го приемем насериозно, бихме се засегнали. Но Елена е щедра душа, намигва ми и с всичко се шегува: "Понеже казваш, че текстовете са на половинката ти, решават, че ти принадлежат наполовина." Само дето ми ги приписват изцяло. Харесват лафоризмите на Елена, но името й го махат, защото е много дълго и не им се събира в отпуснатото каре. ;) 
  Не съм конфликтен. Обаче не приемам да бъда ползван по такъв непочтителен начин в реалния си живот. На сцената като актьор съм длъжен да изказвам чужди авторови реплики. В живота си имам право да споделям свои в мой стил. Никого не съм упълномощил да ме ползва като словесен манекен. И може да се разлютя...  на тези "дизайнери", които "работят със слово", а се правят, че не знаят какво е авторство и интелектуална кражба. Крадат от мое име да си разкрасят материала, а  злепоставят това име. После други преписват, не цитират източник, качват безименно по сайтове. А най-безочливото е, че като препишат от нашите електронни страници, на техните си слагат, че преписаното и чофнатите ми снимки били предмет на тяхното авторско право... Интернет информацията тотално загуби авторитета си заради подобни неграмотни игри на развален телефон и криво огледало...  
  Половинката ми :) Елена казва: "В нашето интернет копи-пейст общество, плагиатството е евтино хоби".  
  Моите хобита са скъпи - филми, мореплаване, риболов, градинарство, пътешествия. 
  Ако можех да живея във филм, бих живял във... всеки с добър режисьор, за да си начеша актьорската краста и да се поуча.** Не, че в собствения ми живот е скучно. Точно обратното.
Моят източник на смелост е чувството ми за сигурност и подкрепа от близките ми.
Моят страх е само мой. Моят идеал е светъл.

:) 

Елена разгримира Къци след спектакъла им
"За идиотите, които се набиват в очи - 2" в Народния театър, лаФото ЕЛА



Елена за Кръстю:
Той е… моят Кръст..........ю.
Всъщност за мен е такъв, какъвто го виждам. Друг може да го опише като караконджул. Въпрос на гледна точка. Възприемам го с търпелива... търпенлива любов. За мен е добър, любвеобилен, щедродушест, отговорен, но е бил и Безотговорен в спектакъла „Рейс” на Народния театър по четири пъти в месеца .
Понякога ме разочарова, както всеки мъж умее да го прави с чар или без чар, стига да рачи. А той е рак, една напред, две назад или встрани, всеки лъв ще изтощи. (смях) 
Често по улиците съм в ролята на негов бодигард и... бодигръд. Друг път той е мой ангел-охранител. Охранва ме с любов. Къцка си ме. Ако човек реши, в негова власт е да изкара другия неудобен. За мен той засега си ми пасва по мярка, макар понякога да не искам да ми се мярка пред очите. (смях)
Имаме еднакви ценности… и скъпоценности. Имаме си и недостатъци, но понеже взаимно се допълваме – половините ни стават едно завършено чрез смеха цяло. 
В себе си би променил..., предполагам, притеснителността си. Ако можеше. Но може и да не иска… или да не му стиска, знам по себе си. 
Промяната изисква доста  трениране, не на мускули, на мисълта. Всъщност, и така се справя доста добре, останалото е повече добро пожелание. Защото знаем, че половината от успеха е увереността ти, че си способен да се справиш с всички изпитания.
Зависим е от аплодисментите на почитателите си. Ако не получи ежедневната си доза, става нетърпелив и излиза навън да пазарува. Това е негов трик да общува с магазинерите, с хората по улицата и да вижда, че му се усмихват. Препива от усмивки. После самият той прелива от усмивки и ги отдава обратно на хората. Щастието е събирателно от такива мигове на отдаване на внимание и обич между хората, пък били те и непознати. 
Дразни се от дебелата ми глава. Не се предавам. Но странно, не се дразни от дебелата ми… чекова книжка. Нищо, че понякога устата ми пишела чекове, които тялото ми не можело да осребри, той пак си ме понася. Нямам предвид да ме понася на ръце, аз съм тази която цял живот си нося Кръста... на гърба си - и кръста си, и него. Той пък ми носи доста радост... и радосточарования, не само раз-очарование.
Гордее се с буклите си от детските си снимки. Приличат досущ на тези на сина ни, но не са руси, а кестеняви. 
Плаче за повече усмивки. Ако някой го гледа злобно и накриво, започва да се чуди какво не му е наред. 
Въодушевява се от две добри думи, дори да знае, че го лъжат.
У себе си не харесва това, че не може да отказва на никого и се гърби с повече задачи, отколкото може да носи, за да не би да обиди някого с отказ. Добре, че не е жена..., нали знаете лафа...
Не излиза навън без да се среше, да се погледне в огледалото или в очите ми и да попита – рошав ли съм? Как да му кажа, че за мен и без да е рошав си е рошашав...
Ако можеше да живее във филм, щеше да е, може би... „Добрият, лошият и злият”. Или негов собствен, сниман от него. Надявам се в Холивуд да открият, че Къци е двойник не само на Шрек, а и на Ал Капоне и да го поканят. 
Неговият източник на смелост е семейството му, лафамилията му от приятели и публиката му, всички, които му вдъхват кураж да продължи с избрания път. Ако някои от гореизброените източници липсват, бутилка узо също свършва работа. Защото анасонът в питието е с успокояващ ефект, играещият от притеснение стомах се усмирява и… смело напред, но без автомобил!
Неговият страх е…  Е, не съм упълномощена да издавам тайните му страхове.
Неговият идеал е да вижда всички щастливи наоколо. За някои това е неосъществим идеал, но аз вярвам, че е възможен. 
Щастието е настройка на ума. Дори в бедите и тревогите ни винаги има зло за добро, зло, което ни заставя да станем по-добри. И да ценим щастието да вдишваме всеки отпуснат ни свише миг.  

(из кн.„Кабинет по смехотерапия–1 част” на Елена Начева © ЕLA.Copyright)



** Усмивки от STARите, SUPER STARите и новите ленти


Страница от лаф-книгата 2 в 1 (шампоан и балсам за душата) "НОВОЛУДИЕ & УНИКУМ"

§


Отзиви в медиите:


Статия от вестник Литературен форум, брой 18, 2002 г.
slovo.bg
НАГОРЕ-НАДОЛУ ПО ТЕАТРАЛНИТЕ ЕТАЖИ

Повече от година не бях гледала нова постановка в НТ "Иван Вазов". Случи се, че за първи път попаднах на т.н. "Последен етаж" на предпремиерното представление "Дядо Коледа е боклук" от Ж. Баласко, М. Шазел, К. Клавие
, Ж. Жоньо, Т. Лермит, Б. Моано.
 

 Признавам, че отдавна не бях аплодирала с такова удоволствие (като че ли и всички край мен, съдейки по реакциите им) подобно театрално събитие. Смях през сълзи, сълзи от смях, неочаквани обрати в сценичното действие, герои-неудачници в живота, изхвърлени от Коледния празник, домогващи се до минала любов или самоубийци. Ярки разтърсващи образи, каращи ни да се замислим и ние за битието. 
И накрая, актьорски великолепно защитени от Мария Каварджикова, Димитър Рачков, Кръстю Лафазанов, Валентин Танев, Мария Сапунджиева, Марин Янев и Елена Начева във всяко отношение роли при една бравурна режисура на Велко Кънев и допълващата сценография на Вечеслав Парапанов. Какво още не поднася искрящият на места като шампанско спектакъл-радост, удовлетворение за артистите, среща с другостта на зрителите.

Когато авторите (почти неизвестни дотогава актьори от френската столица) през 1985 г. предлагат съвместната си смешно-тъжна и с провокативно заглавие пиеса, оказва се, че изведнъж се превръщат в суперзвезди на парижкия театрален подиум.

Пиесата се играе шест години^ без прекъсване, всяка вечер при пълна зала, с огромен успех.

Българският превод на "Дядо Коледа е боклук" е на Наталия и Пламен Дончеви."
 

Цитат из:  http://www.slovo.bg/old/litforum/218/aplodisment.htm

________
^ Шест години (б.р.) се играе във Франция. В България, в Народен театър, спектакълът  "Дядо Коледа..." се играе в продължение на 11 театрални сезона. 


LAUGHamilia, Paris, France, ELA photography © Georgi Kris Lafazanov


§


More / Още :

Големите  мъже ( сайт:div.bg )

Смехът не се нуждае от превод  (интервю в.Стандарт)

http://elatheatre.wordpress.com/

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.685242878170221.1073741837.425155597512285&type=3

http://play.novatv.bg/play/351381?autostart=true



Тук:

Театър ЕЛА издателство в Wordpress com

Архив ЕЛА Театър 

_________
* Текстове © Елена Начева. ЕLA.1999.2001.2012. из книгите "Пълнолудие или две кофи смях", "Новолудие и Уникум", "Кабинет по смехотерапия-1ч."
Всички права запазени. Когато цитирате авторски текстове и материали, законът изисква да посочите изрично източника! 

§
                                                                     
                                                                      

Няма коментари:

Публикуване на коментар