ЕЛА Театър ELA Theatre and Publishing Lafazanovi: януари 2019

Елена и Кръстю, ELA photography © Elica Georgi Kris Lafazanovi, Moulin Rouge

са убедени, че големият сценарий се пише някъде горе,

но всеки сам си е режисьор

Журн.Албена Атанасова: Кръстю и Елена (Лафамилия Лафазанови) са

от най-колоритните двойки в театъра и киното ни. Освен в авторските си спектакли съпрузите ще се появят заедно и в мюзикъла "Ах, този джаз" от Боб Фоси, реж.Борис Панкин в Народния театър. Премиерата е на 13 октомври 2006г.*

- В какви роли влизате в "Ах, този джаз"? Вашата версия за това защо са ви избрали за тях?

Кръстю: Играя шефа на пpодуцентите, който в мюзикъла се казва г-н Джоунси Хехт. Той е твърде усмихнат продуЦЕНТ...

Елена: Не е ли продуДОЛАР?! ;)

Кръстю: Съвършено си права. Той е продуцент, който уважава всеки цент и знае как да го превърне в долар...

Елена: Добрият режисьор знае как да превърне всеки актьор в звезда от спектакъла си и да го накара да се чувства специален. Преди години кинорежисьорът Едуард Захариев, ме хареса за роля във филма си "Закъсняло пълнолуние" и с обич и уважение ме водеше пред камерата. Дори поиска от оператора Емил Христов да увеличи екранното ми присъствие с няколко кадъра и пресечки. Беше ми неудобно от възхищението, с което говореше за мен и за нещо толкова дребно, струващо ми се неважно. После разбрах, че зачитането не е било в целуването на ръка, а в докосването на душата. И Велко Кънев е същият, та чак не ни се искаше да свършваме репетициите на "Дядо Коледа е боклук". Поникнаха ни крила...

Кръстю: Нали сме ла фазани...

Елена като Сестра Бригс в "Ах, този джаз"

Кръстю: Явно за избора ти за ролята са били запознати със семейната ни, актьорска и житейска история. И в частност с твоето половин месечно неволно стажуване като мед.сестра във варненската реанимация преди години.

Елена: Никак не е смешно! Забравил си стажантките, които идваха да си правят снимки с теб като с трофей, току-що прескочил т...;) рапа! И си забравил как личната ти охранителка, т.е. твоя бодиГРЪД - моя безмилост, ги захапваше като доберман. :)

Кръстю: Е, да, пак ти го отнесе. В многоцветната преса писаха за кучката на Лафазанов.

Елена: И каква порода е?

Кръстю: Чиста любов! Чистокръвна! Породиста!

Елена: Без прототипа на сестра Бригс щеше да останеш без кръв. Захласнатите сестрички идваха по няколко през час, за да ти точат стограмки за изследвания. Не издържах и казвам на една: "Вие сте третата за днес." А тя: "А, така ли? Ама идваха ли? Обикновено по пет пъти повтарям на някоя стажантка. И накрая сама трябва да дойда! Но г-н Лафазанов как да го изпуснеш!" Забавно беше!

Кръстю: Да, на чужд гръб.

- Продължавате да превръщате и драматичните моменти от живота в скечове и шеги...

Кръстю: Ами, той, животът си е такъв!

Елена: Само да имаш сетива! ЛАФавторските ни спектакли с Къци са нашите житейски роли, облечени в метафори и хиперболизирани с порядъчна доза самоирония. И "Ах, този джаз" на Фоси е външно неговата лична история, но е дълбока алегория за човешкото ни животъркалутане. Човеците сме и изпълнителите на съдбовния си сценарий и сами сме негови режисьори. През целия си съзнателен живот сме откривали, че Съдбата само е конспектирала, нахвърляла събития в сюжета ни, но зад тях по-скоро е маркирала възможности. Чудни възможности, от които да избираме и да дописваме уникалния си сценарий. В "Ах, този джаз" Боб Фоси (който се поклони последно на земния живот на 23 септември преди 19 години) е онагледил гениално този житейски танц. Животът ни прави такива чупки и така ни върти във вихъра си, че неусетно забравяме същността на земното си пътуване. А то е да се учим на безусловна любов и да израстваме. Домързява ни да режисираме и дирижираме изборите си - не политическите, а житейските. И ни е по-лесно да се пишем жертви на "каквото ни е писано". То всъщност някъде е написано, но не и без наше участие.

Кръстю: Хубаво го каза Елена! Аз съм Лафазанов, но тя ме надлафва лаф след лаф...
Елена: Понеже съм професионален дърдор, съкратено проф.д-р.м.с.!
Кръстю: Да, и към титлата имаш М.С., съкратено не само от Медицинска Сестра, а от Магистър по Сентенциология... Разбира се, жените винаги са прави. Пък и по традиция са мнозинство и трябва да се слушат. Цитат от "Интимни беседи по онзи въпрос".

Елена: Нашият житейски джаз.

Елена (Сестра Бригс) в"Ах, този джаз", ELA photo © Krastyu Lafazanov

Кръстю: На 8 октомври, неделя, играем "Интимни беседи..." в залата на Театър "Завеса".

Елена: Елате на 90-минутен душомасаж и за загрявка на сетивата, а на 13-ти октомври ви очакваме на "Ах, този джаз" в Народния театър.

Кръстю: Е, хората всеки ден на театър ли ще ходят?

Елена: Защо телата ни да имат нужда от храна всеки ден, а душите да нямат? От такива диети душите оскотяват, а не се вталяват.

- На какво се смеят българите в Лондон, където играхте новото си шоу "Интимни беседи по онзи въпрос"?

Елена: Ще се учудите ли, че сънародниците ни в Лондон с още по-голяма самоирония възприеха смехотерапевтичните ни сеанси. Избухваха буквално на всяко изречение и някои дори ни партнираха с коментари в крачка.

Кръстю: От 90 минути, спектакълът стана 120...

Елена: Обаче с ДДС-то = Допълнителната Доза Смях!

Кръстю: Получи се хубав празник, поканата дойде от посолството ни в Лондон. Публиката се зарадва на глътката българска култура. Във всеки наш град ни посрещат много радушно, но дали заради носталгията и разстоянието, срещите със сънародниците ни извън пределите на България имат особен емоционален оттенък. Незабравимо преживяване!

Елена: Особено с бодигарда в клуба...

- Разкажете историята.

Кръстю: Бодигардът - тъмнокож, як, двуметров. Преди шоуто дори не ни удостои с поглед! След него скочи и се залепи за нас, накара ни с Елена да се почувстваме като бродуейски знаменитости! Хората ни наобиколиха за снимки и автографи, обръчът се затегна и тогава той се намеси много фино. Пускаше близо до нас само по двама-трима. Иначе щяхме да останем без въздух... Сега ни предстои двуседмично турне в Америка, да видим там как ще се справим... ^

- Лесно ли е в живота, на сцената и пред камерата със съпругата или съпруга?

Кръстю: На нас ни е добре. Когато си сигурен и познаваш отблизо партньора си,
сякаш е лесно.

Елена: Изобщо не му вярвайте! А съм решила да му направя режисьорска бележка, а е скочил срещу мен: "Ти ли ще ми кажеш!" Тогава му напомням, че аз съм сценарист и режисьор на "Интимните беседи". Нося отговорност за неуспех и успех.

Кръстю: Не ни е скучно! Особено на мен - с този неин перфекционизъм... Да си призная, не е лесно, но си заслужава!

- Холивудските звезди непрекъснато се жалват от любовни сцени със законната си половинка. Вие как се справяте с тях?

Елена: Как ли? Със смях! Не е скучно. Животът е скеч.

Кръстю: Да, бе, да! Всъщност... да, сетих се за наш житейски скеч. На една от репетициите на "Ах, този джаз" чувам, че режисьорът вика: "Лафазанов да излезе" и аз тичам към сцената. А той се смее: "Не да излезеш "на", а да излезеш "от" сцената, г-н Лафазанов, защото Ники Сотиров ще полегне върху прелестите на жена ти". Да ляга, викам му, те Туийн Пийкс-ите й са натурални, няма да се спука силикон. ;)

- Какви изненади подготвяте за новия сезон?

Кръстю: Ако ги издадем, няма да са изненади.

Елена: Ще има от всичко, което обичаме да правим - спектакли, книги, турнета, предавания.

Кръстю: Засега няма да се кандидатираме за президент и вицепрезидент.

Елена: Защото вече сме си такива - президент и вице! В регистрацията на нашия Театър "ЕЛА" пише така: президент Кръстю Лафазанов. За мен остана "ВИЦето".

- Как се опазвате от политиката, която непрекъснато ухажва актьорите, любимци на народа?

Елена: Засега с дипломатичност го опазвам този желан любимец!

- С какво променя времето толкова прочут мъж като Кръстю Лафазанов?

Кръстю: Елена казва, че не съм се променил. От 22 години все съм си на 3.

Елена: Другите ми деца растат, той все си остава най-малкото. В това им е чара на добрите сърца. А изобщо в живота аз перманентно съм си "Мед.Сестра Бригс", която все за някого полага медени грижи. ;)