МОНОЛОГ на ХУДОЖНИК

 © Елена  Начева

Artist Claude Monet, Camille Sitting on The Beach in Tourville.1974

БлаGODаря за дарбите, с които

щедро дарил си ме, Господи!

За себе си нищо обещах да не пазя.

И сърцето си, за да изпразвам през пръстите,

хващам четките, пастелите,

моливите, молиТвите...

Лекувам се с картините.

Тишината, с обезболяваща наслада,

сладко разтваря в боите ми болките.

Вятъра в платната ми обяздва

и разкрива щедро твои тайнства.

Претворената Болка в Радост възкръсва!

Това ли е вълшебството ти, Боже,

впръскано в душите ни - да можем

да пресъздаваме мечтите си!

Светът ми става тих като ангелски стих,

тайнствено див, щастлив и красив

като небе с безброй очи от звезди.

И звездната ми сцена засиява.

Платната са тъкан от мойта душа,

макар рисувани с тленна ръка.

Платната ми са звездна завеса -

було повдигат над тайнствен отвъд.

Платната ми обгръщащи криле протягат.

Към вас! Пристъпете без страх.

Животът е просто размах...

Животът е само врата.

Небето е живата наша душа,

приютила картини, застинали в стих;

дървета в прегръдка на вятъра;
чувство, танцуващо като лист отронен
само едно лято, но попило в спомен;
пеещи спомени над зидове 
и брегове отронващи вик 
в платната - мойте пробудени сънища.

Колелото на живота поскърцва ритмично,

ту шеговито, ту идилично, ала много лично.

Приспива тъгите ми. Окрилява мечтите ми.

Да търся брегове. Неуморно

да откривам светове. И накрая

пред вас благодарно с Платната

да притихваме под Светлината!

Вижте ги със сърцата си, плахите.

Докоснете ги с очите си, жадните.

Защото не с тлеещата си плът -

най-плътно живеем с душите си!  

Елена Начева © ELA

2006 GODина

Artist Claude Monet, Woman With a Parasol.1886

All rights reserved.Texts. © ELA.2006 

Монолог на художник (с други снимки и картини)

"Портрет на Матис"
от младия художник Георги Крис Лафазанов,12 г., 2013 г.,
ученик на худ.Дарина Янева,"Академия Дая"

§

Голата Истина и предрешената с дрехите й Лъжа

Древна притча преразказана от Елена Начева *

Всеки вижда само това, което иска и може **

   Истината и Лъжата се срещнали по Пътя. Лъжата поздравила Истината:

   - Хубав ден е днес, нали!

   Истината се огледала наоколо, погледнала и към небето, да, наистина, денят бил хубав. Спътничките повървели известно време заедно, докато стигнали до голям пълноводен кладенец. Лъжата потопила ръка във водата и се усмихнала съблазняващо към Истината:
   - Хубава и топла е водата, наистина, хайде да се изкъпем!
   Истината била подозрителна, все пак знаела с кого си има работа - с Лъжата. Проверила водата. Да, наистина, водатата била приятна за къпане. Двете съблекли и влезли да поплуват, но изведнъж Лъжата изкочила от кладенеца, грабнала дрехите на Истината и изчезнала.
   Истината излязла гола и ядосана на собствената си наивност и сляпа доверчивост. Хукнала да обикаля навред. Прашна, окаляна и разранена, тя неспирно търсила Лъжата, за да си върне дрехите. Разпитвала хората дали са виждали добре облечената й спътница, но те извръщали поглед тревожно, защото я вземали за опасна луда, щом е без дрехи. Хората не искали да виждат голата Истина. 

   Един ден Истината срещнала Словото. Изплакала Му своята мъка, а То я посъветвало: 

   - Вместо в дрехи, защо не се облечеш в думи? Обгърната в истинска увлекателна история, можеш да изминеш неизмеримо по-голямо разстояние и всички ще те приемат с радост и с аплодисменти.

   Истината се съгласила със сладкодумното Слово и го послушала да се облече с думи. Избрала и се обгърнала с истинни, състрадателни и насърчителни думи. По това искала хората да я разпознават и различават от Лъжата, която макар предрешена с красивите й дрехи, носела под тях грозни подлости, лицемерие и измами.

   До днес Истината и Словото заедно обикалят Света и се опитват да спасят хората от злините, които Лъжата им е нанесла с коварствата си. Всеки ден могат да бъдат видени от хората, които Искат да ги Видят.

Авторски преразказ * Елена Начева

** С благодарност за снимката с актрисата Джулиан Мур

§