Изгрев над бургаския залив, Sunrise over the Bay of
Bourgas, BG,
photo Elena Natcheva © ELA photography
|
МОНОЛОГ НА ХУДОЖНИК
БлаGODаря за дарбите, с които
щедро дарил си ме, Господи!
За себе си нищо обещах да не пазя.
И сърцето си, за да изпразвам през пръстите,
хващам четките, пастелите,
моливите, молиТвите...
Лекувам се с картините.
Тишината, с обезболяваща наслада,
сладко разтваря в боите ми болките.
Вятъра в платната ми обяздва
и разкрива щедро твои тайнства.
Претворената Болка в Радост възкръсва!
Това ли е вълшебството ти, Боже,
впръскано в душите ни - да можем
да пресъздаваме мечтите си!
Светът ми става тих като ангелски стих,
тайнствено див, щастлив и красив
като небе с безброй очи от звезди.
И звездната ми сцена засиява.
Платната са тъкан от мойта душа,
макар рисувани с тленна ръка.
Платната ми са звездна завеса -
було повдигат над тайнствен отвъд.
Платната ми обгръщащи криле протягат.
Към вас! Пристъпете без страх.
Животът е просто размах...
Животът е само врата.
Небето е живата наша душа,
приютила картини, застинали в стих;
дървета в прегръдка на вятъра;
чувство, танцуващо като лист отронен
само едно лято, но попило в спомен;
пеещи спомени над зидове
и брегове отронващи вик
в платната - мойте пробудени сънища.
чувство, танцуващо като лист отронен
само едно лято, но попило в спомен;
пеещи спомени над зидове
и брегове отронващи вик
в платната - мойте пробудени сънища.
Колелото на живота поскърцва ритмично,
ту шеговито, ту идилично, ала много лично.
Приспива тъгите ми. Окрилява мечтите ми.
Да търся брегове. Неуморно
да откривам светове. И накрая
пред вас благодарно с думите и платната
да притихваме под Светлината!
Вижте ги със сърцата си, плахите.
Докоснете ги с очите си, жадните.
Защото не с тлеещата си плът -
най-плътно живеем с душите си!
All rights reserved.Texts.ELA.2006
![]() |
Галактическият стопаджия :)
ELA photo © Galactic hitchhiker
|
![]() |
"Колелото на живота поскърцва ритмично,
ту шеговито, ту идилично, ала много лично."
|
![]() |
photo © Richard Mulder |
![]() |
photo web,thanks |
![]() |
"Колелото на живота поскърцва ритмично,
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар