вторник, 6 октомври 2015 г.

Дари ме, Господи, с умение да обезсилвам сивотата и омразата

© Елена Начева





Днес всяко мое вдишване е молитва...
...
Дари ме, Господи, с умение
да обезсилвам сивотата и омразата,
да я надвивам с цвят и с нежност,
без оръжия, без крясъци, с лечебен дар.
Да докосвам с очи изящна картина -
застинал върху платното миг живот,
да вдишвам дъбоко въздуха наежен,
да го издишвам по-цветен и нежен.
...
Светът ми е Великолепие в шепа,
наметнато с дреха от светлина...
... *
                               Елена  Начева © ЕLA


 photo © Radostin Stoyanov 



"Дърво Йесеево", храм "Рождество Христово", ВТ



„Помогни ни, Господи, да съхраним магията”
Help us Lord to preserve the Magic
Artist © Nina  Zlateva, Bulgaria


§


Още / More:

Лафамилия има призвание да пречиства със смях

Laugh - TV show  UNIKUM

Архив Театър ЕЛА - Лафамилия Лафазанови

§

петък, 4 септември 2015 г.

Убийство

© Петя Дубарова

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее...

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.


На 13 GODини...


Петя във филма "Трампа", 1978 г.
 

Спомен бъдещ да ни завали



вторник, 1 септември 2015 г.

ФБлокираха профила на Лафамилия

блаGODарим!

Двама артисти каква сила сме, щом сме уплашили някоя шушумига,
хвърляща по някой Lo-ok във FaceBookLook!
Тоталното им изгубено чувство за хумор и липсващото им чувство за мярка и приличие в тези доноснически шПИОНсКИ игри ни хумори... 

Сърдечни благодарности от... шапката на... 


...шапката на Уникум

 
ПЪЛНОЛУДИЕТО продължава... 

 ЖеЛАЕМ ви успех в бизнеса, работяги доносяги.  
 ;)
 Лафамилия Лафазанови с "бивш" профил наречен на книгата за усмивки "Кабинет по Смехотерапия"




                                                                 * * *

На разположение сме, приятели и пРочитатели. 
Добре дошли!

събота, 29 август 2015 г.

ЛЮБОВНИ токсини


Цитокините* са ти на гости,
настанени нахално удобно
в сърцето – килер на емоции,
всяка капка кръв палят подобно
на непозната гъба отровна.

Да изтупаш е време тъгата хронична,
безплътните разочарования ни
тежат като скали демонични,
грешката на Сизиф не повтаряй,
заучи стъпките хармонични,
валсувай благодарно с живота,
докато имаш отпусната квота.

Тялото ти-китара, емоциите разгаря,
топли душата, тя пък, ушатата,
слуша и се настройва към ритъма
на светлината, преполовила тъмата.
Не разстройвай тялото си-китара,
щастливо нека танцува на проветриво,
щракни на обидите и гнева катинара.

Раздай до дъно възможните прошки,
на други да няма какво да прощаваш,
всичките днешни заблуди и грешки
нека удавят гордостта ти с насмешки.
Прошки не чакай и от пиедестал не раздавай.
Любовта само ни дава амнистии –
Преболялата в тялото да изчисти.

                                      Елена  Начева © ELA


__________

*цитокини = специфични молекули в кръвта, предизвикващи възпаление, които повишават нивото си при афект 


BG: „Не ме съди за това, което сторих преди секунди,
промених се оттогава.”  photo credit by web

§



Още / More 


лафторитетно поднесени от лафтора, с отказ от окончателност. 
;) 
РазЛични аспекти от космософията и метахимията навзаимоотношенията ни, разгледани под космологичен и метафизичен всЕленски ъгъл
:)

Тук и там (по-горе):




Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright


вторник, 25 август 2015 г.

ОТБЛЯСЪЦИ





Лечебни красоти от моята България, Европа, Млечната Вселена

My Beautiful Bulgaria, Europe, The Milky Universe



























































MORE /  Още:

kabinetposmehoterapia.blogspot.com


*

All rights reserved © ELA photography.Copyright.2015


петък, 21 август 2015 г.

НАЧАЛОТО на ПЪТЯ



Направих нова Първа крачка...
Не през прага на вратата,
този път избрах да поема Път
през прозореца на душата
в търсене на нещата по-добри,
докато неверието ми се умори
и науча как да се измъквам мога
от схватките на всяка тревога.

Примамват ме пътища,
изтъкани не от сънища,
а калдаръмени, керемидени,
обещаващи, разведряващи,
пътища земни, морски, небесни.
Поемам ги, щом дрехите,
в които напъхвам душата си,
ми станат убийствено тесни.

Не се боя да закрача и в мрака,
защитена от вярата си.
Без да зная, зная някак си,
че някое добро търпеливо ни чака
да яхнем велосипед, мотор,
да скочим в кола или във влака,
може на яхта, кораб, самолет
или просто с двата свои крака
да настъпим опашката на Пътя
и да притеглим Приключение.

Защото всеки път, всеки Път
е Подарък, без изключение.


                Елена Начева © ELA


photo web, thanks



§








С  ВЯТЪРА

Обяздвам Вятъра
и препускам, препускам
с вятъроглавите му коне
да настигна своето Утре
или да го докосна поне.

14.10.2014







photo web, thanks



§



More:

§

четвъртък, 20 август 2015 г.

ВЪРТЕЛЕЖКА

© Елена Начева


photo source web


Животът ни е въртележка –
ту тъга, ту смешка,

егоцентризъм е тъгата,

смехът пък – блаGODатът,

който ни постига свише
щом Егото ни умори се.

Елена Начева © ELA




из кн."Кабинет по смехотерапия", Изд.ЕЛА.2012.Copyright


More / Още:

§

неделя, 16 август 2015 г.

ВСЕЛЕНАТА в мен ВСЕЛЕНА








Вселената вдишва през мойта уста,
Вселената гледа през мойте очи,
Вселената чува с мойте уши –
после за всичко ми блаGODари,
на мен, по-малката и от сълзата Й.
Вселената в мен Вселена,
диша в моя ритъм подмладена.
Чрез теб и мен отново 
се ражда и обновява, 
като търпеливо дете
света дъх по дъх опознава.
Тази млада Вселена, вселила се в мен,
с мен наново се учи да пада и става.
Смирено притваря очи, когато не виждам,
търпеливо изслушва брътвежите ми,
опрощаващо попива гордостта ми
изранила сърцата на благородниците –
Майка ми и Баща ми.
Вселената,  вселена в мен, е
тяхната благост за вгорчения мой ден.
Тя, вселената в мен по рождение,
кърми душата ми, води ръката ми,
подкрепя прохождането на Сърцето
в синхрон с диханието на Небето.
Вселената, преродила се с моето раждане,
с всяко мое вдишване съгражда храма
и с всяко издишване безпардонно го срутва,
за да не привикна на уюта, безметежно
сгушена на Майката Вселена в скута.
Животът е безкрайна невъзможност да спреш,
докато с малката Вселена не израстеш. 
Вселената тихо ме чака да видя,
кротко ме изчаква да чуя дъха,
който съм поела в гърдите си
с първото проплакване поредно,
като преди това, съвсем като на игра,
ми е отнела възможността
да говоря смислено и разбрано.
Позволява ми само да гукам засмяно,
за да не се изкуша и възгордея,
че всичко зная, преди да проумея,
че зная по-малко от лакомо мече
как пчелицата си прави медеца. 
Вселената, в мен вселена,
на моя първи плач се усмихва
и съучастнически ми смигва –
„Клапа. Следващ дубъл. Начало.”
Вселената забравя всичко заедно с мен,
сетне смирено ме чака да си го спомня,
безропотно, ден след ден, ден след ден.






 Още / More:



Окото  Й   

§

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright