вторник, 6 октомври 2015 г.

Дари ме, Господи, с умение да обезсилвам сивотата и омразата

© Елена Начева





Днес всяко мое вдишване е молитва...
...
Дари ме, Господи, с умение
да обезсилвам сивотата и омразата,
да я надвивам с цвят и с нежност,
без оръжия, без крясъци, с лечебен дар.
Да докосвам с очи изящна картина -
застинал върху платното миг живот,
да вдишвам дъбоко въздуха наежен,
да го издишвам по-цветен и нежен.
...
Светът ми е Великолепие в шепа,
наметнато с дреха от светлина...
... *
                               Елена  Начева © ЕLA


 photo © Radostin Stoyanov 



"Дърво Йесеево", храм "Рождество Христово", ВТ



„Помогни ни, Господи, да съхраним магията”
Help us Lord to preserve the Magic
Artist © Nina  Zlateva, Bulgaria


§


Още / More:

Лафамилия има призвание да пречиства със смях

Laugh - TV show  UNIKUM

Архив Театър ЕЛА - Лафамилия Лафазанови

§

петък, 4 септември 2015 г.

Убийство

© Петя Дубарова

Едно пристанище изплю мазут.
Нахално сви очи и се захили.
Премина през морето тръпка студ,
закашля то, изопна сини жили.

Една вълна - красива и добра,
отровена полегна върху кея
и тъжни чайки с чайкови пера
закичиха и гроба и, и нея.

Морето не заспа до сутринта.
За мъртвата си рожба дълго плака...
Затвори във сърцето си скръбта
и утрото замислено дочака.

След туй дойдоха хората, и те
поискаха морето да им пее.
Поискаха гирлянди да плете
от бялата си пяна, да се смее...

Да бъде като пълна чаша с ром,
разпенена, но синя, силно синя,
да бъде пак красив и светъл дом
на слънце, на живот и на богини.

Но то мълчеше в сива светлина
и пареше му раната горчива -
красивата загинала вълна.
Отровата не спря да се разлива...

И чувстваше се как загива то
със рибите, с отровени делфини,
с хрилете им треперещи като
вибриране на водорасли фини.

И някой ден навъсен, студ суров
пристанището сиво ще облъхне,
под черна пяна като под покров
в нозете му морето ще издъхне.


На 13 GODини...


Петя във филма "Трампа", 1978 г.
 

Спомен бъдещ да ни завали



вторник, 1 септември 2015 г.

ФБлокираха профила на Лафамилия

блаGODарим!

Двама артисти каква сила сме, щом сме уплашили някоя шушумига,
хвърляща по някой Lo-ok във FaceBookLook!
Тоталното им изгубено чувство за хумор и липсващото им чувство за мярка и приличие в тези доноснически шПИОНсКИ игри ни хумори... 

Сърдечни благодарности от... шапката на... 


...шапката на Уникум

 
ПЪЛНОЛУДИЕТО продължава... 

 ЖеЛАЕМ ви успех в бизнеса, работяги доносяги.  
 ;)
 Лафамилия Лафазанови с "бивш" профил наречен на книгата за усмивки "Кабинет по Смехотерапия"




                                                                 * * *

На разположение сме, приятели и пРочитатели. 
Добре дошли!

събота, 29 август 2015 г.

ЛЮБОВНИ токсини

Раздай до дъно възможните прошки

©  Елена Начева

Цитокините* са ти на гости,
настанени нахално удобно
в сърцето – килер на емоции,
всяка капка кръв палят подобно
на непозната гъба отровна.

Да изтупаш е време тъгата хронична,
безплътните разочарования ни
тежат като скали демонични,
грешката на Сизиф не повтаряй,
заучи стъпките хармонични,
валсувай благодарно с живота,
докато имаш отпусната квота.

Тялото ти-китара, емоциите разгаря,
топли душата, тя пък, ушатата,
слуша и се настройва към ритъма
на светлината, преполовила тъмата.
Не разстройвай тялото си-китара,
щастливо нека танцува на проветриво,
щракни на обидите и гнева катинара.

Раздай до дъно възможните прошки,
на други да няма какво да прощаваш,
всичките днешни заблуди и грешки
нека удавят гордостта ти с насмешки.
Прошки не чакай и от пиедестал не раздавай.
Любовта само ни дава амнистии –
Преболялата в тялото да изчисти.

                                      Елена  Начева © ELA


__________

*цитокини = специфични молекули в кръвта, предизвикващи възпаление, които повишават нивото си при афект 


BG: „Не ме съди за това, което сторих преди секунди,
промених се оттогава.”  photo credit by web

§



Още / More 


лафторитетно поднесени от лафтора, с отказ от окончателност. 
;) 
РазЛични аспекти от космософията и метахимията навзаимоотношенията ни, разгледани под космологичен и метафизичен всЕленски ъгъл
:)

Тук и там (по-горе):




Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright


вторник, 25 август 2015 г.

ОТБЛЯСЪЦИ





Лечебни красоти от моята България, Европа, Млечната Вселена

My Beautiful Bulgaria, Europe, The Milky Universe



























































MORE /  Още:

kabinetposmehoterapia.blogspot.com


*

All rights reserved © ELA photography.Copyright.2015


петък, 21 август 2015 г.

НАЧАЛОТО на ПЪТЯ


photo source ELA

Направих нова Първа крачка...
Не през прага на вратата,
този път избрах да поема Път
през прозореца на душата
в търсене на нещата по-добри,
докато неверието ми се умори
и науча как да се измъквам мога
от схватките на всяка тревога.

Примамват ме пътища,
изтъкани не от сънища,
а калдаръмени, керемидени,
обещаващи, разведряващи,
пътища земни, морски, небесни.
Поемам ги, щом дрехите,
в които напъхвам душата си,
ми станат убийствено тесни.

Не се боя да закрача и в мрака,
защитена от вярата си.
Без да зная, зная някак си,
че някое добро търпеливо ни чака
да яхнем велосипед, мотор,
да скочим в кола или във влака,
може на яхта, кораб, самолет
или просто с двата свои крака
да настъпим опашката на Пътя
и да притеглим Приключение.

Защото всеки път, всеки Път
е Подарък, без изключение.


                Елена Начева © ELA


photo web, thanks





photo web, thanks






photo web, thanks



§








С  ВЯТЪРА

Обяздвам Вятъра
и препускам, препускам
с вятъроглавите му коне
да настигна своето Утре
или да го докосна поне.

14.10.2014







photo web, thanks



§



More:
Препънах се в перо на чайка


photo web, thanks



photo  web, thanks

§

четвъртък, 20 август 2015 г.

ВЪРТЕЛЕЖКА

© Елена Начева


photo source web


Животът ни е въртележка –
ту тъга, ту смешка,

егоцентризъм е тъгата,

смехът пък – блаGODатът,

който ни постига свише
щом Егото ни умори се.

Елена Начева © ELA




из кн."Кабинет по смехотерапия", Изд.ЕЛА.2012.Copyright


More / Още:

§

неделя, 16 август 2015 г.

ВСЕЛЕНАТА в мен ВСЕЛЕНА








Вселената вдишва през мойта уста,
Вселената гледа през мойте очи,
Вселената чува с мойте уши –
после за всичко ми блаGODари,
на мен, по-малката и от сълзата Й.
Вселената в мен Вселена,
диша в моя ритъм подмладена.
Чрез теб и мен отново 
се ражда и обновява, 
като търпеливо дете
света дъх по дъх опознава.
Тази млада Вселена, вселила се в мен,
с мен наново се учи да пада и става.
Смирено притваря очи, когато не виждам,
търпеливо изслушва брътвежите ми,
опрощаващо попива гордостта ми
изранила сърцата на благородниците –
Майка ми и Баща ми.
Вселената,  вселена в мен, е
тяхната благост за вгорчения мой ден.
Тя, вселената в мен по рождение,
кърми душата ми, води ръката ми,
подкрепя прохождането на Сърцето
в синхрон с диханието на Небето.
Вселената, преродила се с моето раждане,
с всяко мое вдишване съгражда храма
и с всяко издишване безпардонно го срутва,
за да не привикна на уюта, безметежно
сгушена на Майката Вселена в скута.
Животът е безкрайна невъзможност да спреш,
докато с малката Вселена не израстеш. 
Вселената тихо ме чака да видя,
кротко ме изчаква да чуя дъха,
който съм поела в гърдите си
с първото проплакване поредно,
като преди това, съвсем като на игра,
ми е отнела възможността
да говоря смислено и разбрано.
Позволява ми само да гукам засмяно,
за да не се изкуша и възгордея,
че всичко зная, преди да проумея,
че зная по-малко от лакомо мече
как пчелицата си прави медеца. 
Вселената, в мен вселена,
на моя първи плач се усмихва
и съучастнически ми смигва –
„Клапа. Следващ дубъл. Начало.”
Вселената забравя всичко заедно с мен,
сетне смирено ме чака да си го спомня,
безропотно, ден след ден, ден след ден.






 Още / More:



Окото  Й   

§

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright