петък, 10 януари 2014 г.

ЕЛЕНА НАЧЕВА

 Творческа автобиография *

актриса, режисьор, автор


ЕLENA  NATCHEVA`s  Art Creative Autobiography 
Actress, Director, Author




Eлена Георгиева Начева

Родена е на 28 юли 1962 GODина в гр. Бургас. 
Лицето е от женски пол. Висока е 167 см. Очи: пъстро зЕлени.
Местоживеене в гр.София, България, Европа, Млечната всЕлена... :) 
Владее чужди езици - английски (английска гимназия), руски (от първи до единадесети клас), есперанто (пионерски курс).

Работа в Издателска театрална къща ЕЛА (съдружник и управител), Народен театър "Иван Вазов", Сатиричен театър „Алеко Константинов”, в различни телевизии и мн.други места. 

Завършва актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (сега НАТФИЗ), випуск 1985 г. в класа на доц.Димитър Стоянов. 
Чувала съм я да пее прилично. ;) Гарантирам, че умее да шофира, да плува, да ражда хубави деца, да плете пуловери, а не интриги, да кърми, да готви, да сменя памперси, да спринтира след прохождащи човеци, да танцува (осем години е танцувала в състави за джаз-балет, български народни танци; може да играе още сиртаки, рок и каквото се изисква). 
Пише и издава книги. Пише сценарии и ги поставя на сцени и пред камера. Схватлива и пластична натура е, не пести усилия, не я мързи, любопитна е да знае и може повече. Затова е избрала да стане актриса. За да се учи в играта също като своето младо продължение дъщеря й Елица и новите човеци като малкия й син Георги Крис.

_________
* Текстове © Елена Начева. ЕLA.1999.2001.2012. из книгите "Пълнолудие или две кофи смях", "Новолудие и Уникум", "Кабинет по смехотерапия-1ч."
Всички права запазени. Когато цитирате авторски текстове и материали, законът изисква да посочите изрично източника! 


Театрална  дейност

1985 г. - 1986  - ДКТ ”Дора Габе” - Добрич
 Театрален дебют
Танцьорката в “Чувалът с картофи”, сц. реж. Маруся Петрова


1987 – Театър ЕЛА - София
роли: 
Приятелката и Поетесата в музикално - поетичен спектакъл “Разгневена нестинарка” по творби на Петя Дубарова, сценарист и реж. Елена Начева

 
 
1987 - 1988 - Варненски драматичен театър”Стоян Бъчваров”
роли: 
Котката и Родителка в мюзикъла “Джуджето и седемте Снежанки” от Стефан Цанев, реж. Братя Райкови 
Различни роли в “Празник в театъра”, реж. Георги Велчовски
Фелисите в “Мадам Бовари” по Флобер, верс.реж. Бойко Богданов


1988 - 1989 - Родопски драматичен театър - Смолян
роли:  

Раиса Павловна и Наемателка в “Театрален дует” по Маяковски и Ердман, реж. Юлия Огнянова 
Феята Белведере и други роли във “Фантасмагории” по Е.Т.А.Хофман, реж. Стефан Москов 
Четири роли в “Стилови упражнения” реж. Ищван Наги
Принц Скрежко в “Принц Скрежко” по Джани Родари, реж. Стефан Москов 
Сандовица в “Последният ординарец” от Цветан Николов, реж.Юлия Огнянова
1989 - Награда за най-добро представление за “Фантасмагории” на Театрален фестивал - Благоевград 
 
1989 - 1990 - Общински театър ”Красно село” - София
роли:
Любимата на Дявола, Чистачката в съда и други роли в “Процесът” на Кафка, реж. Юлия Огнянова, зала 2 НДК 
Феята Белведере и други роли във “Фантасмагории”- 2 вариант, реж. Стефан Москов

 

1990 - 1991 - Младежки театър - София
роли:  

Дамата с кученцето, Капулети и други роли в “Ромео и Жулиета” по Шекспир, версия реж. Стефан Москов 
Танцьорка, стриптийзьорка и други роли в музикален спектакъл ”Улицата” на реж. Стефан Москов 
Принцът Скрежко в “Рожден ден” по Джани Родари, 2 версия, реж. Стефан Москов

1991 - 1993 - Първи частен театър “Ла страда” - София
роли: 
Танцьорка, стриптизьорка и други роли в музикален спектакъл ”Улицата”, нов вариант, на реж. Стефан Москов 
Селянин(ка) из “Януари” в “Гоца и Пантагрюел” по Радичков и Рабле, версия реж. Борислав Чакринов


1993 - 1995 - Театър ”199” - София, съвместно с Театър ЕЛА

Авторски моноспектакъл  “Разгневена нестинарка” - документален музикално-поетичен за Петя Дубарова и с нейни стихове, сцен.реж. Елена Начева

  

 2007 – 2009 - Сатиричен театър "Алеко Константинов" - София
роли: 
Хера в "Богове" от Георги Данаилов, реж.Гаро Ашикян



Елена като Хера (вляво) в "Боговете" с Никола Анастасов и Нона Йотова


2001 - 2012 – Народен театър ”Иван Вазов”
роли: 
Франсоаз и Жена в “Дядо Коледа е боклук” , реж.Велко Кънев 
Кметицата Мариница в “Албена” на Йордан Йовков, реж.Иван Добчев 
Сестра Бригс в мюзикъла "Ах,този джаз" от Боб Фоси, реж.Борис Панкин



Елена като Сестра Бригс в "Ах,този джаз", Народен театър


2014 г. ПДТ "Н.О.Масалитинов"
 роли:

Дерменджиева в "Сако от велур" от Станислав Стратиев, реж.Борис Панкин



1994 – до днес - Театър  ЕЛА - София
роли: 
Разказвана, Хлъцкащата Принцорана, Баба Ягуша и мн.др. в кукления спектакъл "Засукани финтифлюхани приказчуни" по едноименните книги на Лафазанови; худ.кукли и костюми Ирена Цокова, сцен. и постановка Елена Начева 
Излекуваната, Докторката, Котката, Душата, Самоубийцата, Смъртта в авторския спектакъл “За идиотите, които се набиват в очи” по Хашек, Алън, Ерофеев, сценарист-режисьор Елена Начева
Лектор, Д-р на лафологическите науки, Смехолог, Жена и др. в лафторския спектакъл "Интимни беседи по онзи въпрос" по книгите на Лафамилия Лафазанови ("Пълнолудие", "Новолудие и Уникум"), сценарий и постановка Елена Начева

 

Елена Начева и Кръстю Лафазанов в "Идиотите, които се набиват в очи"



Филмови роли в киното
1988 - Филмов дебют
                                                                                                 
Учителката в "Забранено за възрастни", реж.Пламен Масларов

Майката с детето "О, Господи, къде си?", реж.Красимир Спасов

Гостенката в "Закъсняло пълнолуние", реж.Едуард Захариев



 

Роли в телевизионни постановки и ТВ шоу-програми
1990 – до днес
роли:
Различни роли в издания на тв шоу "Улицата", реж.Стефан Москов, БНТ  
Принц Скрежко в детския мюзикъл "Стана нещо просто необикновено" по Джани Родари, реж.Стефан Москов, БНТ  
Жената на Ловеца в Новогодишен мюзикъл "Зелен таралеж" по Йордан  Радичков, реж.Димитър Шарков, БНТ  
Различни роли в тв шоу "Пълнолудие" (заглавие на предаването©Елена Начева), БНТ
Лелята в "Големаноff" по Ст.Л.Костов, Бранислав Нушич, Елин Пелин, версия на сценарист-реж.Хачо Бояджиев, БНТ
Актьорски изпълнения на различни роли в тв шоу „Смях в залата” на Чучков Брадърс и бТВ
Актьорски изпълнения на различни роли в издания на тв шоу „Комиците” на Дрийм Тийм Продакшънс и бТВ
Актьорски изпълнения на различни роли в авторското твшоу УНИКУМ на Лафамилия Лафазанови и БНТ, сценарий и постановка Елена Начева, худ.Иван Газдов, реж.Д.Шарков

Елена и Кръстю Лафазанови в лафторското тв шоу УНИКУМ 




Шарж на Елена, графикатура



От Създаването през 1990 – до днес - Театър  ЕЛА – София
Повече от 50 актьорски изпълнения, както и авторски сценарии и постановки 
на всички Авторски шоу-спектакли на Кабинета по смехотерапия
от поредицата „Лечение с изкуство и смях” 
на смехотерапевтите Лафамилия –   
http://kabinetposmehoterapia.blogspot.com/2014/01/blog-post.html
проф.д-р.м.с. Елена Начева и доц.д-р.к.м.н. Кръстю Лафазанов
в ролите на „Кретеници на абонамент” на художници-приятели 
за Откриванията на изложбите на
проф.Иван Газдов, Андрей Янев, Дарина Янева, Силви Басева,
Нина Златева


Квартет ЛафазЯневи рисува картина с море и вино на четири ръце
  
Автор на книгите
1.„Кабинет по Смехотерапия – 1 част” (Система и специални ходове в Смехологията), изд.  © ЕЛА.2012
               и
        (съвместно с Кръстю Лафазанов и Елица):
2.„Засукани финтифлюхани приказчуни -1 част” (за дечковци и родителфуни), © ЕЛА.1996
3.„Засукани финтифлюхани приказчуни -2 част”, © ЕЛА.1997
4.„Засукани финтифлюхани приказчуни -3 част”, © ЕЛА.1998
        (съвместно с Кръстю Лафазанов)
5. „Пълнолудие или Две кофи смях” (Справочник за човешки глупости и умности), © ЕЛА.1999
6.„Новолудие и Уникум”, книги 2 в 1, © ЕЛА.2001






У с м и х н а т а   а в т о б и о г л а ф и я 
из
книгата „Кабинет по смехотерапия – 1 част” 
на Елена Начева © ЕLA,
откъс 
от 

„Да стоиш до звезда”


С Намигване в огледалото

Аз съм Елена.
В себе си бих променила...., може би, кръвната група. Омръзна ми да пише в картона ми, че съм била „О”. Добре, че поне резус факторът ми е „+”. (смях)
Може би е време да променя и ЕГН-ето си. Стига съм делила рождената дата 28 юли с Наполеон. Но пък от друга страна имаме доста общо с астралния ми близнак. Света Елена е остров долу-горе вече с моите размери (смях), ако ги променя още малко, де, по щедрите описания на хроникьорите ми.  
А отвъд шегата, по-добре е да променяме не материята, а… съзнанието си. Да опитваме да го разширим. По тази причина лаф-рецептата ни за дългосрочно семейно битуване е да не си сервираме пиперливи слова и коментари, да избягваме от менюто с емоциите фламбираната ревност и пресолените страсти. Приемаме партньора си такъв какъвто е във всеки даден момент, защото и ние самите се променяме постоянно. (Разиграваме този скеч в груповите ни смехосеанси на сцена.)
Надявам се, повече да не ми се налага да променям тЕЛЕфоНА си, както когато цялата всЕЛЕНА го чу в ефир, излъчен от монтажиста-шЕГАджия на тв играта "стани бог АД"... Тия джиесеми са удобство, но повече са пълнолудие. Мечтая си да живея в по-романтична епоха-ха...
Зависима съм от посоката на Вятъра. Накъдето духа и аз го следвам, защото в този мъжки свят, на жените не ни се прощава, ако сме добри навигатори или се съизмерваме и опълчваме на... Ветровете.
  Зависима съм още от вътрешната и външната красота около мен, от любовта на другите, от щастието на любимите, на децата и близките си. Животът ми е огледало за тях и те са моето коригиращо ме огледало. Взаимозависими сме.
 Дори да се заблуждаваме, че сме независими като станем на 22. Всъщност, оставаме си завинаги по на 22. Останалото е житейски опит с ДДС... ( съкратено от Допълнителната Доза Смях)
  Дразня се от фалшивите трели, не само от сцена.
Гордея се с почерка си. С всичко, което излиза изпод него. Гордея се с дарбите си да печеля приятели и да бъда верен приятел. Гордея се с децата си, с родителите си, със семейството си и, разбира се, с армията си от приятели. Те са най-голямата част от Лафамилия. С тях се чувствам непобедима и за разлика от моя лафренски сърожденик, винаги печеля битките си при всяко Ватерлоо, колкото и вода да ми подливат.
Плача за отпуски. Но понеже сама съм си шеф, едва ми се откъсват отпуски от сърцето.
Плача и за… наранени деца, животинки, също и за загубите. Не за заменимите вещи, а за незаменимите безвъзвратни загуби на приятели и близки. Плачът обаче ни е нужен точно толкова, колкото е нужен и душът за тялото. Плачът отмива душите от полепналите по тях тъги. Плачът е целебен душомасаж. Не се срамувам да плача.
Въодушевява ме успехът на другите. Научена съм да се радвам и да споделям чуждите радости, така има повече поводи да се чувствам чудесно.
 Въодушевява ме също и безбрежното морско, небесно, всЕленско синьо. Както и всяко ново начало, ново приятелство, нова идея и всеки нов път, по който потеглям напред с ентусиазъм и любопитство.
У себе си не харесвам, че всичко си харесвам. Шегувам се. И  живея щастливо за ужас на омразниците. Всъщност остана едно нещо, върху което имам да работя – все още не успявам да харесвам у себе си непримиримостта си. И непоносимостта си към мързеливите и вечно оплакващите се. Към тези, които все нещо им пречи, другите са им виновни, че не им върви, че не им се дава, че не успяват. Крайно време е да претръпна и да не им се връзвам. Да си живеят както си искат. Може би вечното оплакване е техният номер да привлекат внимание. Но пред мен номерът им не минава. Много съм лошашава и безжалостна, какво да се прави.  
   Не излизам навън без... ключа за вкъщи и без ключа за сърцето на любимия.  
Не излизам навън без… доброто си настроение.
Никого не облъчвам с тревогите и проблемите си. Щадя приятелите и близките си, не ги ползвам за кошчета за душевни отпадъци. Ако се оплача на някого, очаквам да ми се подскаже идея или да чуя съвет как да се излекувам от болката си.
Хората ни търсят, когато могат да се заредят от нас с ведрост, не да им изливаме болките си, те си имат достатъчно свои. Най-лесният начин да прокудиш другите е да им се оплакваш, най-лесния начин да ги привлечеш е с усмивка.
Не отказвам на никого внимание и насърчение.
Отказвам от няколко години интервюта и текстове за публикуване на редактори, които смятат, че лафалафската ми дума "бабаран" е грешно изписан "барабан" в изречението "Мамите полагат морни бабарани на пейката до розовите храстободи". :)  
Ако можех да живея във филм, бих живяла в анимация. Нещо като „Шрек и Шречка” или в „Сладък живот”. Но предпочитам да живея  в реалността, която си творя сама, в моя собствен филм, чийто житейски сценарий сама пиша с всеки свой избор. Зная, че не е най, но ми е по-интересен и любопитен от всяка художествена измислица на друг творец. В моя съм заложила много положителни емоции, оригинални идеи и е препълнен с утвърждения, не с отрицания. Не мога обаче дълго да говоря за живота си в единствено число, защото лафамилният ни живот е общ от 30 години (понякога ми се струва, че са много повече) и го сбъдваме заедно. Трупаме в сценария на живота си безгранични дози добротворяща любов. Затова сме пълни, нямаме слабости, а само дебелости :) . Препълнени сме от добри намерения и житейски опит. А той все пак някъде трябва да се складира, нали!? (поредно намигване). 
Не се самоизяждаме. Но и да го правим, пак остава и за другите да ни гризнат.
Живея в хармония и разбирателство със себе си и близките. Когато решим да се бием, взимаме шах или карти, тиганите са отживелица. ;) По-често аз бия Къци на шах, той мен ме бие винаги на карти. А иначе и двамата бием В очи. Бодем В очите. Този израз е мое предпочитание и не приемам да се подменя с "на  очи". Изобщо с Къци сме двама "с идеи"  от „Идиотите, които се набиват в очи” (заглавието на спектакъла ни). Не истерясваме по журнални мерки, от това, че корема и ханша са с няколко сантиметра в плюс.  
Минус за нас са лошите маниери, простащината и дребнавостта, а не някое физическо несъвършенство. Да дискриминираш някого заради килограми, пол, цвят на кожата или религиозна и политическа принадлежност разкрива много по-грозен недъг у теб -душевната ти умствена недостатъчност. Това е накратко филма, в който живея и мога да променям винаги, когато променям начина си на мислене.
 Моите източници на смелост са неизчерпаеми. Смело прилагам знанието, интуицията, достойнството си, увереността си, че всяка дарба, която ни е дадена, трябва да се съхранява. Трябва да се развива и споделя с всички чрез цялата ни любов, дори и към тези, които постоянно се мъчат да ни навредят.
Смело заявявам, че съм открила причината защо хората се забавляват да ти вредят. Правят го от суета и страх, да, от самоунищожителните си суета и страх. В присъствие на успяващ и известен човек се чувстват нищожни. Това ги кара да действат, забравили, че кой каквото прави, на себе си го прави.
Самозалъгват се, че като хулят „големеца”, се самоиздигат в очите си. За миг – да, но после съзнанието за собствената им малоценност трябва да се приспива с все по-големи дози отровни лъжи. Никой химически комбинат не може да им отрови въздуха така, както се тровят сами човеците, избрали да подронват и срутват чужди авторитети, за да се почувстват по-нависоко.
Моите страхове са да не ме глобяват вселенските "катаджии", защото препускам със свръхзвукова скорост по житейския си път, не обичам да пълзя. 
Но напоследък съм решила да понамаля темпото, защото пропускам детайли. А те са сладък къс от целостта и стила на живота?. Страхувам се и от…   от ненужните си страхове, затова не ги изричам на глас и не им давам сила.
  Моят идеал е „Идеалният ми мъж” с Оскар... Имам и „сериозен” идеал - мисленето не само с мозъка, а мисленето със сърцето.

:)

Кръстю пита Елена дали е рошав. Тя му дава назаем своя гребен,

но го моли да си остане рошашав.          
                                                                                                                  лаФото © Гергана Вутова


Кръстю за Елена:
Тя е Лъвица. Царица. За едни от вас всичко е ясно. За тези обаче, които си нямат под ръка лъвица, ще поясня.     
Лъвицата е голяма котка, толкова голяма, че някои я вземат за кучка. (смях) Но истината е, че Тя си е царица. Царица на джунглата, в която се превръща живота на хората с популярни професии. Нездравото обществено любопитство е неизлечима треска. Само някой със здрава лапа може да го озапти. Иначе ти се качват на главата, душат ти във врата, слухтят ти под прозореца, ровят ти в живота, шпионират те…, изобщо голяма „забава” пада.  
Първоначално съм готов да се ядосам, но Елена веднага го превръща в скеч, неизчерпаемата й фантазия и до днес ме учудва. Никога не сКУЧаем с нея.
В себе си би променила... Знам ли какво ще й хрумне да променя в себе си. Виждам, че постоянно променя прическите, цвета на косата, номерата си.
Зависима е от сроковете.
Дразни се от раздърпани и криви пердета и разхвърляни играчки. Странно, че нейните разхвърляни книги, сценарии и гримове не й пречат. На мен ми пречат, обаче й прощавам… засега. 
Гордее се с нас, разбира се. Ние пък с нея. Гледаме взаимно да не се разочароваме. Но аз съм по-добър в последното... да й го сервирам. (смях)
Плаче за пропилените възможности. Плаче от смях през сълзи на щуротиите, които й поднасяме със сина ни.
  Въодушевява се от детската изобретателност и гениалност.
  У себе си не харесва, че много приказва (лафи) и че обръща прекалено много внимание на хора, които не заслужават. Но мисля, че работи по въпроса и ще се промени..., ако имам късмет. (смях)  
Въобразява си, че може да научи простак сервитьор на обноски или с благи думи да накара неграмотен служител да каже „извинете”, когато е сгафил, вместо да те прокуди завинаги като клиент на дадената фирма. Ама и аз съм така. Все се надяваме да направим някому добро с урок, за да не се излага и себе си, и компанията, за която работи.
Не излиза навън без... "намордник", ха-ха. За тези които живо се интересуват каква порода е кучката на Лафазанов, не е куча марка, а лъвица - шампион… по чувство за хумор и самоирония. По-верен приятел не съм намерил от тая моя домашна любимка. 
 Приятно лаене! Не ми пречите, даже обратното.     

photo credit by the web Zoo Safari,thanks!

Той и Шопенхауер гради теорията си на постулата „жената не е човек, а животно”. 
Само интересно почитателите му дали се замислят, че щом Той, човекът, си ляга с това животно и поверява раждането на децата си на това животно, значи Той и Тя са от една и съща животинска природа! 
Фамилията Шопенхауер била от Шоплъка.
  Ако можеше да живее във филм, би живяла в нашия лафамилен филм. Много е предана.
Нейният източник на смелост е вярата й, мъдростта.
  Нейният страх е като моя - докъде ще стигнем ние, хората, когато решим, че културата и възпитанието са ненужна отживелица. 
Нейният идеал е идеален и за мен. Следвам го с удоволствие. Казах ви, че съм късметлия.

 (из кн.„Кабинет по смехотерапия – 1 част” на Елена Начева©ЕLA.Copyright)




Както казват мъпетите: „Време е да се гримираме, време е да се костюмираме... 
Започва нашето шоу. Това е моя реплика...”
-       Това е моя коса! - казва Къци.
-       Ами вземи я, де! Време е да се лаФризираме.
-       Шоуто трябва да...
-       ... е нон-стопилафно! - признава Елена.
                        лаФото © Гергана Вутова


______________________
Отзиви  в  медиите:



Статия от вестник Литературен форум, брой 18, 2002 г.
slovo.bg

НАГОРЕ-НАДОЛУ  ПО  ТЕАТРАЛНИТЕ  ЕТАЖИ

Повече от година не бях гледала нова постановка в НТ "Иван Вазов". Случи се, че за първи път попаднах на т.н. "Последен етаж" на предпремиерното представление "Дядо Коледа е боклук" от Ж.Баласко, М.Шазел, К.Клавие
, Ж.Жоньо, Т.Лермит, Б.Моано.
 

 Признавам, че отдавна не бях аплодирала с такова удоволствие (като че ли и всички край мен, съдейки по реакциите им) подобно театрално събитие. Смях през сълзи, сълзи от смях, неочаквани обрати в сценичното действие, герои-неудачници в живота, изхвърлени от Коледния празник, домогващи се до минала любов или самоубийци. Ярки разтърсващи образи, каращи ни да се замислим и ние за битието. 

И накрая, актьорски великолепно защитени от Мария Каварджикова, Димитър Рачков, 

Кръстю Лафазанов, Валентин Танев, Мария Сапунджиева, Марин Янев и Елена Начева във

 всяко отношение роли при една бравурна режисура на Велко Кънев и допълващата 

сценография на Вечеслав Парапанов. Какво още не поднася искрящият на места като 

шампанско спектакъл-радост, удовлетворение за артистите, среща с другостта на зрителите.

Когато авторите (почти неизвестни дотогава актьори от френската столица) през 1985 г. предлагат съвместната си смешно-тъжна и с провокативно заглавие пиеса, оказва се, че изведнъж се превръщат в суперзвезди на парижкия театрален подиум.

Пиесата се играе шест години^ без прекъсване, всяка вечер при пълна зала, с огромен успех.

Българският превод на "Дядо Коледа е боклук" е на Наталия и Пламен Дончеви."
 

Цитат из:  http://www.slovo.bg/old/litforum/218/aplodisment.htm

________
^ Шест години (б.р.) се играе във Франция. В България, в Народен театър, спектакълът  "Дядо Коледа..." се играе в продължение на 11 театрални сезона.


LAUGHamilia, Paris, France, ELA photography © Georgi Kris Lafazanov


§


Още

лафторитетно поднесени от лафтора, с отказ от окончателност.

РазЛични аспекти от космософията и метахимията на взаимоотношенията ни, разгледани под Космологичен и метафизичен всЕленски ъгъл.


More:

http://elatheatre.wordpress.com/

Елена Начева и Кръстю Лафазанов в "Събеседник по желание",
Всяка Неделя с Кеворк Кеворкян, тук:

http://play.novatv.bg/play/351381?autostart=true


§




_________
* Текстове © Елена Начева. ЕLA.1999.2001.2012. из книгите "Пълнолудие или две кофи смях", "Новолудие и Уникум", "Кабинет по смехотерапия-1ч."
Всички права запазени. Когато цитирате авторски текстове и материали, законът изисква да посочите изрично източника! 

§

                                                     

Няма коментари:

Публикуване на коментар