четвъртък, 2 октомври 2014 г.

РАЗСЪБЛИЧАНЕ

© Елена Начева 




Artist © LEON  KROLL

    
    Облякох най-хубавата си дреха
    и седнах да ти пиша...
    Най-искрено признавам,
    че съм гола и боса в тези неща,
    но ща не ща, ще опитам.
    Първо да те питам,
    обичаш ли да четеш?
    Докато отговориш, ще измисля
    с какви красиви думи да облека
    невинността, завързала езика ми
    и лъжата, която мразя.
   
Но с нея душите като с дреха се пазят -
    да не изстинат и с помисли кални
    да не ги полазят.    
                         
                                            Елена Начева © Изд.Ела.2012



Artist © NINA PETROVA, Bulgaria

§


photo credit by
elfikurten.com.br/florbela-espanca



МОНОЛОГ НА ХУДОЖНИК

БлаGODаря за дарбите, с които
щедро дарил си ме, Господи!
За себе си нищо обещах да не пазя.
И сърцето си, за да изпразвам през пръстите,
хващам четките, пастелите,
моливите, молиТвите...
Лекувам се с картините.
Тишината със свойта обезболяваща наслада,
сладко разтваря в боите ми болките.
Вятъра в платната ми обяздва
и разкрива щедро твои тайнства.
Претворената Болка в Радост възкръсва!
Това ли е вълшебството ти, Боже,
впръскано в душите ни - да можем
да пресъздаваме мечтите си!

Светът ми става тих като ангелски стих,
тайнствено див, щастлив и красив
като небе с безброй очи от звезди.
И звездната ми сцена засиява.
Платната са тъкан от мойта душа,
макар рисувани с тленна ръка.
Платната ми са звездна завеса -
було повдигат над тайнствен отвъд.
Платната ми обгръщащи криле протягат.
Към вас! Пристъпете без страх.
Животът е просто размах...
Животът е само врата.
Небето е живата наша душа,
приютила картини, застинали в стих,
дървета в прегръдка на вятъра,
зидове и брегове отронващи вик
в платната - мойте пробудени сънища.
Колелото на живота поскърцва ритмично,
ту шеговито, ту идилично, ала много лично.
Приспива тъгите ми. Окрилява мечтите ми.
Да търся брегове. Неуморно
да откривам светове. И накрая
пред вас благодарно с Платната
да притихваме под Светлината!
Вижте ги със сърцата си, плахите.
Докоснете ги с очите си, жадните.
Защото не с тлеещата си плът -
най-плътно живеем с душите си!


ЕЛЕНА  НАЧЕВА © ELA.2013

 §


Няма коментари:

Публикуване на коментар