петък, 12 декември 2014 г.

С куката, на която ни е уловил отВъдичаря (есе)


©   Елена  Начева

    
Artist © Valeri Tsenov , Bulgaria
    


      Понякога важните неща изглеждат скучни. Подвеждат ни важнейшо да се отнасяме сериозно с тях. Иначе било грях. Скучни дърадъраници! Даже кучето ми скучае и ги лае. 
      Детето в мен е будно и прокашля критикарски. Разбирам го, въздъхва, отегчава се. Омотам ли го в сериозности, пресъхва.
      Детето в мен е кладенец на радостта.
      Будно ли е, подкожният ми източник блика и кладенчето препълва. Настроението ми нивото си покачва. Прогизвам от щастие. С лекота, обаче, подскачам. И най-огромното щастие не тежи, в безтегловност човека държи.
      Радостта е вълшебството, дадено ни да превъзмогваме на сериозностите  гравитацията.  Затънем ли в скука… С  кука… Изкукваме. Удавя ни в блатата си информацията. 

      „Виждаш ли куката, на която ни е уловил отВъдичаря!?
 
       Не му се давай!” – Детето в мен будна ме държи. 
       Не му се давам на невидимия Въдичар отвъд. Няколко премятания и мога да се откача... Иначе ще откача. 


photo  web
    

       Очаква ме дълбоко гмурване, там където въдиците не достигат. Дълбоко, дълбоко…, толкова дълбоко и далече, за да видя не дъно, а небето от другата страна на земята, наметнала звездното си елече.

       Толкова дълбоко и достатъчно далече, за да надзърна зад ръба на вселената на радостта. И от уловката на Важността да се освободя.

       Вече съм откачена.

       Разбрах защо ни наричат така, откачим ли се без страх от куката на отВъдичаря. Чувствам се жива и дива, щастлива. Смея се, пея, лудея… Хомолуденс!

      С детето в мен танцувам…homoluDanceDance!        
                                    

                                                                                       Елена Начева © ELA


 
Artist © Valeri Tsenov , Bulgaria
                                                                      
§


Текстове © ELA.All Rights Reserved.Copyright


Няма коментари:

Публикуване на коментар