петък, 12 декември 2014 г.

С куката, на която ни е уловил отВъдичаря (стих)

©  Елена  Начева



Artist © Otar Imerlishvili

 



Понякога важните неща изглеждат скучни.

Подвеждат ни важнейшо да се отнасяме сериозно с тях.

Иначе било грях. Скучни дърадъраници!

Даже кучето ми скучае и ги лае.

 

Детето в мен е будно и прокашля критикарски.


Разбирам го, въздъхва, отегчава се.

Омотам ли го в сериозности, пресъхва.

Детето в мен е кладенец на радостта.
Будно ли е, подкожният ми източник
блика и кладенчето препълва.
Настроението ми нивото си покачва.
Прогизвам от щастие.
С лекота, обаче, подскачам.
И най-огромното щастие не тежи,
в безтегловност човека държи.
Радостта е вълшебството,
дадено ни да превъзмогваме
на сериозностите  гравитацията.

Затънем ли в скука… С  кука… Изкукваме.

Удавя ни в блатата си информацията.


photo web

„Виждаш ли куката, на която ни е уловил отВъдичаря!?


Digital art © Brian Luk Art

 

Не му се давай!” – Детето в мен будна ме държи.

Не му се давам на невидимия Въдичар отвъд.

Няколко премятания и мога да се откача...

Иначе ще откача. Очаква ме дълбоко гмурване,

там където въдиците не достигат.

Дълбоко, дълбоко…, толкова дълбоко и далече,

за да видя не дъно, а небето от другата страна

на земята, наметнала звездното си елече.

Толкова дълбоко и достатъчно далече,

за да надзърна зад ръба на вселената на радостта.

И от уловката на Важността да се освободя.

Вече съм откачена.
Разбрах защо ни наричат така,
откачим ли се без страх от куката на отВъдичаря.

Чувствам се жива и дива, щастлива.

Смея се, пея, лудея… Хомолуденс!


С детето в мен танцувам… homoluDance!

 

                                                                          ЕленаНачева © ELA




Текстове © ELA.All Rights Reserved.Copyright

Няма коментари:

Публикуване на коментар