Ние сме огледални двойници

Интервю за в.Класа

Въпросите зададе журн.Доротея Николова

Снимки Личен архив на Лафамилия

Елена Начева и Кръстю Лафазанови 

Кръстю Лафазанов е сред най-популярните лица сред комиците на българския театър. Съпругата му – актрисата Елена Начева пък си извоюва име на един от най-добрите познавачи на поезията на Петя Дубарова. И двамата си имат собствени изяви – и в театъра, и в киното. Къци присъства в най-нашумелите спектакли на Народния. С Елена играят в няколко представления на Народния театър – „Дядо Коледа е боклук”, „Албена”, „Ах, този джаз”, в Сатиричния театър двамата са в спектакъла „Боговете”. Творят заедно и на сцената в техния театър ЕЛА. И понеже не го правят нахално, публиката ги харесва. Имат две прекрасни деца. И много държат на семейството. Какво ги обединява като актьори и съпрузи? 

Това разказаха пред „Класа“ Елена Начева и Кръстю Лафазанови: 

„Ние сме огледални двойници - всеки се оглежда в другия

и ако нещо не харесва... започва своя основен ремонт.”

Лафамилия Лафазанови в кадър от предаването на бтв

„Животът е прекрасен” 

- Вие двамата напоследък присъствате из всички светски издания. Чувствате ли се звездно семейство?

Елена: Звездите ни закрилят. Затова успяваме да създадем уют в сърцата на нашите близки и приятели. Другото е суета на суетите! А като хора сме съвсем нормални, никога не се възприемаме като грандомани, съизмерими със звездите. Жалко е, че в наше време звездните страсти доставят на населението почти оргазмено удоволствие. 

Кръстю: Всъщност на нас ни се случват съвсем обикновени хубави неща, които нямат нищо общо с измислиците в жълтите издания. Не можем да забавляваме онези, които разпространяват инсинуациите за разни нещастия, които са ни сполетели. 

Елена: Ние, артистите, сме нещо като масажисти на душите на зрителите. Галим емоциите с обич и себераздаване. 

- И двамата играете предимно в комедии. Защо? 

Кръстю: Възприемам света с усмивка. Така съм се родил. 

Елена: И на мен ми допада стилът, в който има намигване. Не самоцелен смях, а осмислена усмивка, която те кара да се замислиш. 

- Можете ли категорично да определите над какво се смее българинът? 

Кръстю: Първо на актьорите, които харесва. После на онова, което те казват. Излизам на сцената, още дума не съм казал, а залата се смее... 

Елена: Хората и по улицата правят същото. Една жена ни се усмихва насреща, аз я питам познаваме ли се, а тя категорично казва: „Не сме се срещали в живота, само в театъра. Като ви видя, се усмихвам и ми е хубаво.“ 

- Имате ли желание за трагична роля? 

Кръстю: Не деля ролите си на комични и трагични. В нашия спектакъл "За идиотите, които се набиват в очи" има толкова драматични текстове и трагични образи! Но ние с Елена поглеждаме към тях със самоирония. 

Елена: Комедията всъщност е драмата на живота ни, погледната с чувство за хумор. Живот и нелеп, и доста шантав, рошав и смехотворен. 

- В последно време какво ви разсмива най-много? 

Кръстю: Смеем се на бисерите на сина и дъщерята. Елена ги записва и ги издава. Насърчава всички приятели и родители да записват бисерите на децата си. 

Елена: Може би така се раждат вицовете и анекдотите. Но избликналите без предумисъл детски бисери са ми любими. 

- Значи вашите деца са артистични? 

Елена: Всички деца са артистични. Ние, родителите, сме отговорни да разпалим у тях талантите или поне обичта към изкуството. 

Кръстю: Ядем с Гоги ядки. Черпим се. Заповядай, господин Къци, заповядай, Гоги... Викай ми сър Гоги. Добре, сър Гоги. Учим се на любезност, уважение и внимание към другия. Това е много важно за нас, особено на фона на цялата агресия и грубости по улиците. Ядките свършват. А, сър Гоги, ти си ги изял май всичките, защо не остави фъстъци и за мен? Не, казва Гоги, не съм ги изял, просто ги направих невидими... и си поглажда тумбачето. Може и дипломат да излезе от моя син! 

- Имате ли идоли в комедията? 

Кръстю: Братя Маркс, Чарли Чаплин, Луи дьо Фюнес, Лаурел и Харди, Бъстър Кийтън... Заразяват ни със смях. Гледаме филмите им заедно с децата. 

Елена: Това е най-доброто възпитание за тях – учи ги да възприемат света с хумор. Мисля, че чувството за хумор се отключва в детството. Заложено е у всеки, но не всеки умее да го проявява. 

- Елена, ти си актрисата, която периодически възкресява Петя Дубарова. В този смисъл правиш нещо много ценно – съживяваш паметта към едно явление, което няма да се повтори. 

Елена: Във всеки наш спектакъл има стих или мисъл на Петя. Тя ми е много близка, затова се опитвам да не допускам злоупотреби с паметта й. Петя никога не си е отивала от мен. Присъства в цялото ми същество и ме насърчава за творчество, както го правехме взаимно в училище. Когато правя нещо по творби на Петя, се допитвам до майка й. Тя знае най-добре дали то би се харесало на Петя, дали би го одобрила. Чрез Мария Дубарова аз и днес се докосвам до приятелката си. И днес си фантазирам какво бихме могли да направим заедно в театъра, защото Петя го обожаваше. Но се успокоявам, че все пак пътищата ни се спънаха един в друг и взаимно се преплетоха. Нещо от мен си отиде с нея, нещото от нея остана с мен. 

- А как се живее под един покрив с актьор или с актриса? 

Елена: Щастливо се живее с човека и тежко - с популярния комик. Под покрива не е толкова проблемно, но като излезем навън, е изнервящо. Толкова много хора го разпознават поради екранните му изяви, че разходките с него са като с гъдулка и мечка на панаир. Всички искат да го пипнат, че дори и мен, но той моли да е поне на прилично място. И с това се опитваме да се забавляваме. 

Кръстю: С Елена се живее лесно и интересно. Чувствахме се като крушки на 220 волта на представленията и шоутата, които играхме пред сънародниците ни в Лондон, Виена, из Америка - Чикаго, Бостън, Лас Вегас, Лос Анжелис. Риск на професията! 

Елена: Сладък риск. 

- Има ли според вас разковниче за щастието? 

Елена: Човек се учи да бъде щастлив независимо от обстоятелствата. Взаимно си благодарим за всеки подарен ден, за всяка усмивка и ласка, за хубавите мигове сред хубави хора. 

Кръстю: Имали сме тежки загуби и драми едва ли по-малко от всеки друг, но сме изплували с мисъл, че сме обичани и нужни.

Елена: Ако любовта, която носим, е мярка на килограм тегло, с годините ние с Къци все повече си тежим на мястото. Следователно и повече любов сме натрупали в себе си. 

- А на сцената известни актьори като вас забравят ли, че са съпрузи? 

Кръстю: Ние и в живота го забравяме! 

Елена: Просто сме си приятели. Или огледални двойници - всеки се оглежда в другия и ако нещо не харесва... започва своя основен ремонт. 

Въпроси журн. Доротея Николова, източник в.Класа, 2011г.

Огледални двойници - Лафамилия Лафазанови, 
фото Гергана Вутова

§