 |
|
Lafazanovi © ELA photo.Vili
|
Възседнала вълшебния си жълт велосипед,
отиде си бургаската неделя......
Нищо не може да я замести, мила моя Петя.......
Понеделник
Възседнала вълшебния си жълт велосипед,
отиде си бургаската неделя:
Раздаде и последната си чаша сладолед,
патроните от пушките изстреля
във пъстрите, невинните стрелбища на Бургас.
Красив и съразмерен като схема,
събужда се в прозореца ми Понеделник. Аз,
сънлива и разрошена, поемам
все още тъй неделна. Но в ръката ми тежи
чанта, толкова учебници побрала.
А на устните ми пак припряно почва да жужи
всяка дума от урока. С обич бяла
в свойта светла класна стая като в пита златен мед
ще намеря свойта медена килия -
понеделнична и свежа, като пролетна пчела,
бързам мед по-нов и светъл да открия.
 |
Бургас, моят бряг ELA photography © Elena Natcheva
|
Събужда се в прозореца ми Понеделник.......
Понеделник след понеделник твоите бисерни слова ме спасяват, мила моя Петя...38 GODини.
Животът не започва с раждането, не завършва с отпътуването.
Обратното само на земното раждане е земният край. Попътна спирка е Земята. Пътешествието продължава.
Твоя Елена
4 декември 2017, понеделник
© Петя Дубарова, 15 г.
СЪБОТА
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана.
Училището рухва в мисълта ми -
далеч със свойте дневници, дъски.
Към мен пътуват хиляди реки,
очите ми се пълнят с цветни гами
и циганки ми дават своя ритъм.
Аз, силна като пролетна лоза,
китарата превръщам във сълза
и никого не слушам, нито питам.
Във събота съм тъмна, неразбрана
и гъвкава, и дива като рис.
Умората, избила във каприз,
напуска ме като зарасла рана -
не зная просто как да се наричам...
Но щом във понеделник облека
престилка с цвят на черната дъска,
ще бъда пак добро момиче!
8 май 1977 GODина
 |
| Петя Дубарова, фотоархив Дома музей в Бургас |
§
