петък, 29 май 2015 г.

ЖИВОТЪТ като ФОТОГРАФСКА ЛЕНТА

© Елена Начева

Лафамилия vintage
фотограф © Галя Йотова


За  
Ф О Т О Г Р А Ф И Я Т А
и
Ф О Т О Г л А Ф И Я Т А

Познаваме ли се или не се познаваме?
Щом четете нашите измишльотистини, вече сме ви до болка... или до радост (?) познати.
Здравейте! Предлагаме на вниманието ви лафкусни  кулинарни и

        КУЛИНлафНИ съвети*

Ако не сте открили свои рецепти как да си забъркате пъстри преживявания и незабравими спомени, надникнете в нашите. Който не е гладен за усмивки и  сладки забавления, да си оправи настроението и талията с пасти ... след това!
Нашето откритие.
Забелязали сме, че семействата, които обичат да се щракат за спомен, заздравяват своя съюз. Всеки  фотос става  незаличим  документ - отпечатък на семейно щастие. Любовта, децата ни, семейството събуждат цветните ни сънища, улавят ги, превръщат ги в уловени пеперуди. Уловеният пеперуден миг е пъстър, весел, усмешаващ.

След едничко "щрак" сладкото ни минало е обречено да ни съпътства и в най-далечното ни бъдеще.
Вземаме си само фотоапарат, лафилм и една щипка (5 гр.) настроение за забавление. Настроението добавяме като духовно електричество, което ни е нужно да накараме попиващата спомени хартия да изпъстри живота ни с всички багри.
Дъгата дори би завидяла на това многообразие на цветове и пъстри спомени! Няма очарование, което да се мери с лафълшебството на сътвореното в радост и любов. Фотоглафиите могат да заглаждат кавги, могат и да осветят  сивотата на ежедневието.


Дъщеря ни Елица веднъж ни направи снимка. Не че само веднъж ни е фотоглафирала, но този път ни издокара в уникумна поза:
" Мама и тати сред другите дървета ".
Къде е разположила своя обект?
Кое е център?
И какво е искала да ни каже? Ако е: "Мама и тати са две от  чудесните  дървета  отсреща. Я, да ги щракна!", добре, Елица. Това също е нестандартен и оригинлафен поглед към нещата. На фотоса има десетина дървета и ние с тати долу в левия ъгъл се пъчим като дървесни гъби.
Колко сме сладки, изяж ни!
После защо не вземеш един урок по композиция... Не е отровен.



Корицата на книгата, изд.ЕЛА.2001


и  още... 


Режеш от нея епизодите с отрова, колажираш другите. Копираш обичните мигове с обичните хора и така премонтираш живота си. После си го пускаш, гледаш и блажено си съпреживяваш хубавото отново.
Опитай. Режеш.
Е, не всичко, не всичко.
Има болки, които са корените ни, пуснати дълбоко в живота. Режеш всичко друго, което подло ни гризе и дави в тъгоби. Режеш и хвърляш. Да, можем да излъжем сами себе си, защото паметта е най-изменчивата величина.

photo by the web,thanks


Ако не сме запечатали миг на фотоглафската си лента и се опитаме да го възстановим, откриваме, че повечето неща са се изтрили, изветрели. И ние в спомнянето май повечко си импровизираме и си слафосъчетаваме преживяното наново. Правим го неволно, но и нарочно да си го направим, ще е за наше си добро. Видоизменяме гадурските епизодчета, прекостюмираме ги с ножицата и иглата на лафъображението си и ето, че премонтираната Нова лента е чудесния ни мечтан живот. Мечтаем за бъдещето, но едно мечтано минало също не е за изхвърляне.
Вместо да се самосъжальосваме - да пробваме тази рецепта за душолечение**.
След операция изрязаното се изхвърля. Не се хербаризира. Същото правим и с изрязаните лошотии от лентата. Дори и не помисляме да си сглобяваме друга лента. Заслужава ли си? Смятаме го за губивремство. Веднъж сме си губили времето, защо да страдаме отново. Ако сме се поучили, хвърляме болката на боклука. Ако ли не, има Кой да ни я струпа отново връз главите, пред вратите. Хвърляйте смело.

Хвърляме смело.
Не РОБуваме на вехториите, задръстили спомените.
Сърцата ни са като претъпкан гардеРОБ със старотии и страхотии. Имат нужда от въздух и проветрение. Като дрехите и душите ни ги ядат молците на времето.
Затова!
След санитарния си душопоЛУДен
напръскайте обилно с ЛАФталин***.


лафалогически спЛафочник :)
___________

* Малко се получи "манджосгроздено" изречение, ама нейсе, вие вече сте свикнали с лафсякакви финтифлюшки за езика си.
** От ремонт може да се нуждае и душа ти, но тук визираме омографа му, душа!
***Препарат, който спомага мъката да не ни гризе като молец  душата


Из книгата 2 в 1 (нещо като балсам и шампоан за душата)
”Новолудие и Уникум” © Изд.ЕЛА.2001г.


§


БЪДЕЩ СПОМЕН ДА НИ  ЗАВАЛИ
                          
Стоят си спомените ни тайно стаени,
дремят блажено, от живот уморени.
След играта игрива и щуране наяве,
спомените застиват, но не си отиват.

В мъглите на съня се размиват,
чакат Човекът им да се събуди,
унеса си в небесата да прокуди,
та спомените му да го посипят

от продрания на съня чувал…
Чувал си таз щуротия, нали!?
Може така със спомен отминал и
някой бъдещ спомен да ни завали…

               Елена Начева © ELA 


Vintage foto by the web


Из книгата 2 в 1 (нещо като балсам и шампоан за душата)
”Новолудие и Уникум”. Изд.ЕЛА.2001г.


LAphoto Lenta, thanks 

Кадър от Уникум Лафамилия


§

Контакт: Театър ЕЛА , Лафамилия / Contact Theatre ELA , LaughFamilia
e-mail:           lafkabinett    (@)    abv.bg  

Няма коментари:

Публикуване на коментар