четвъртък, 8 януари 2015 г.

Моята снежноНежна зима


Есе
© Авторски колектив 
 първолачето Георги Крис Лафазанов (7 год.)*  и мама (6 x 7 год.)



Elena Natcheva © ELA photography.2015
 
   През зимата на 2001г. съм растял в коремчето на мама. 
   На 21 март пукнала Първа пролет и моето „балонче”, казва мама, също се пукнало  и аз съм изскочил на Белия свят. Бил е покрит с бял сняг, затова вероятно някой го е нарекъл така? Може да е бил Исус Христос, той се е родил на Коледа. Тогава има мнооого сняг…     Но Исус се е родил във Витлеем, в пустинята, където няма сняг. Има много пясъци, нещо като вкаменени снежинки. И по тях не може да се карат ски, а камили. Камилският спорт зимен ли е, питам мама и се хи-хилим . В пустинята няма зима. Когато Христос се е родил било полунощ. На лунната светлина пясъците са блестели като нашия бял сняг, затова може майка му да е казала като моята:”Добре дошло, мое детенце, на Белия свят!” Всички майки си приличат като две капки вода. И когато са замръзнали като две снежинки си приличат. Разбрах. Вече всичко ми е ясно!
    По нашите географски ширини през зимата е студено и когато облаците плачат, сълзите им замръзват и се превръщат в снежинки. Мама ме пита зная ли защо плачат облаците. Ами… сигурно плачат, че си нямат крачета, за да обуят ски като мен и да се спускат от небесните си пързалки. Аа-ха, пързалям ви! Облаците са газообразното състояние на водата, учихме го с г-жа Валявичарска. Те са нещо като какавидата, от която после се излюпва пеперудата. Погледнете към облаците, когато вали сняг, все едно от тях се излюпват милиооооооони мили снежинки, подарък за децата на земята, които като мен обожават да карат ски.
   Миналата година от детската градина ни водиха на ски-училище в Пампорово. Пак си мечтая да видя моята любима ски-учителка Герганка… Насълзяват ми се очите. Мама ме щипе и ми се усмихва – май-май съм се влюбил в нея. Тя дали ме помни още?!
   През тази коледна ваканция ще ходим с братовчедка ми Виви, с баба и дядо във Велинград. Имаме си наша пързалка зад станцията, имам и две шейни, ще се спускаме от склона, докато чакаме да мине конкурса и да ми се обадите, че съм спечелил своя чифт ски-ки-ки.
   Аз съм голям късметлия! Винаги печеля в томболи. През ноември в междинната ми първолашка ваканция бяхме на Природното чудо "Метеора" в Гърция. И в работилницата за икони имаше томбола – аз спечелих! Мама казва, че томболите и конкурсите са различни неща, но за мен няма значение. Карането на ски може да е спорт. Може и да е просто надбягване с вятъра. Аз още не съм го надбягал, но си правя планове. Избирам път и си фантазирам къде ще ме отведе. Сега мама и тати ме учат да стоя здраво стъпил на ските си и да внимавам да не ме изпързалят. Или сам да не стъпя накриво, че ще ми е криво.
Ските са моят любим зимен спорт, а камилският спорт ми е любим… Какъв всъщност се води?! Пясъчен спорт или пустинен? Мама казва, че и животът е спорт, движение! Много знае мойта майка. Шест пъти повече зими от мен е седяла вътре на топличко и е размишлявала за живота навън, където са й измръзвали бузките. Искам да научи и мен как да се стоплям след измръзване. Както ще ме научи да се спускам със ските от най-високото. Тя си няма ски, но ако аз спечеля, ще й давам моите. Ние носим един и същи номер – 38. Не се смейте. Скоро тя ще износва моите скиорски обувки, аз ще съм дръпнал напред  и ще догонвам татко. Нали затова служат татковците. За какво друго служат още не съм разбрал. Питах кака:”Мен ме е родила мама, нали? Теб кой те е родил, како?” Тя ми отвръща:”Мама”. Изненадан съм. А татко нито едно дете ли не е родил, каква работа е свършил в нашето семейство?!...
   Е, поне е силен, казва мама, ще ти носи ските нагоре по големия склон. Абе, мамо, мамооо, за тази работа си има влек и лифт. Остави го да се спуска с шейната. Татко ми е много смешен – страхува се да се качи на ски. Скица!!! Не знае какво изпуска!

* 20.01.2009 GODина

§



Мама Ела "изгубена в пряспата" под бор
Krastyu Lafazanov © ELA photography.2015

§


Няма коментари:

Публикуване на коментар