вторник, 11 ноември 2014 г.

Срещи на Времената


© Елена  Начева  

Срещи на Времената (лаф-заглавие)

      Никога не знаеш къде ще се озовеш, докато прекосяваш Живота и Времената.
     Затова, от уважение към Съдбата си, която ме води по най-добрите за мен пътеки, не изгарям мостовете зад себе си. Както съветват хора, търсещи причините за проблемите си в мостовете, по които вървят, и в шупналия си гняв ги рушат.
     Мъдрият благодари на мостовете, които са го превели отвъд бездната и "не се обръща с гняв назад". Обръща се с усмивка и прошка.
     Как мога да бъда нахално сигурна, че онова зад гърба ми един ден няма да се окаже отново пред носа ми?
     Ами, ако направя пълна обиколка на Земята и се озова пак на пътя с моста - същият, който не съм имала глупостта да изгоря!?
     Няма ли да се благославям, че не изпълнявам сляпо нечии зле формулирани „ПОЗИтиВни” съвети, с видима безполезност в живия живот.

                                                                                              Елена Начева © ЕLA.Copyright


The 1938 Talbot-Lago T23 Teardrop,
photo credit by the Web

§


Няма коментари:

Публикуване на коментар