петък, 6 юни 2014 г.

Доколко си моя, чужда болко...

                    Елена Начева



Вината ми пред теб?!
С какво да я измеря?
Сълза - студено ми е
в топлата ти сфера.
Къде смe, Болко –
в реалност или в сън...
Насърчително протягам
на някого ръце,
неговите стрелят по
небронираното ми сърце.
Къде съм попаднала
или пропаднала?!
Може би съм престъпила
мярката - доколко си моя -
смъртно моя, Чужда болко!?
Припознах те за Своя -
с усмивка опитах да те целя.
Отдадох ти късче сърце –
ти с претенции ме простреля!
И ето – озовах се, къде -
сред болки и думи изгубена.
Имам ли изход
със скока над думите?
Или е кауза загубена?!
Надскачат ли се обидите?!
Коя от тях отвъд ще ме изведе,
коя крие добро в своето зло,
коя ще ме спаси или предаде?




photo web


Всуе...
В началото бе Словото.
Творящо или тровещо.
Не подминавай думите
неблагодарно, Чужда болко,
в едничкото свое очакване
пак ти да си аплодирана!
Никой не е отворена врата
щом му я хлопнеш под носа.

Но ти, „чужди” човече,
който поспря и от думите ми
несладки днес отпи,
във всички тях - по име,
презиме и фамилия ме потърси.
И без преструвка, току виж -
ключът за правилната врата
откриеш в „чуждите ми” слова. 



                                                        Elena Natcheva © ELA 

                                                                                   
photo web
 

More  / Още:

Кабинет по смехотерапия 

                                                                                

                                                                                §



Няма коментари:

Публикуване на коментар