са убедени, че големият сценарий се пише някъде горе,
но всеки сам си е
режисьор
Журн.Албена Атанасова: Кръстю и Елена (Лафамилия Лафазанови) са
от най-колоритните двойки в театъра и киното ни. Освен в
авторските си спектакли съпрузите ще се появят заедно и в мюзикъла
"Ах, този джаз" от Боб Фоси, реж.Борис Панкин в Народния театър. Премиерата е на 13
октомври 2006г.*
- В какви роли влизате в "Ах, този
джаз"? Вашата версия за това защо са ви избрали за тях?
Кръстю: Играя шефа на пpодуцентите, който в мюзикъла се казва г-н
Джоунси Хехт. Той е твърде усмихнат продуЦЕНТ...
Елена: Не е ли продуДОЛАР?! ;)
Кръстю: Съвършено си права. Той е продуцент, който уважава
всеки цент и знае как да го превърне в долар...
Елена: Добрият режисьор знае как да превърне всеки актьор в звезда от спектакъла си и да го накара да се чувства специален. Преди години кинорежисьорът Едуард Захариев, ме хареса за роля във филма си "Закъсняло
пълнолуние" и с обич и уважение ме водеше пред камерата.
Дори поиска от оператора Емил Христов да увеличи екранното ми присъствие с
няколко кадъра и пресечки. Беше ми неудобно от възхищението, с което
говореше за мен и за нещо толкова дребно, струващо ми се неважно. После разбрах,
че зачитането не е било в целуването на ръка, а в докосването
на душата. И Велко Кънев е същият, та чак не ни се искаше да
свършваме репетициите на "Дядо Коледа е боклук". Поникнаха ни
крила...
Кръстю: Нали сме ла фазани...
 |
| Елена като Сестра Бригс в "Ах, този джаз" |
Кръстю: Явно за избора ти за ролята са били запознати със семейната ни, актьорска и житейска история. И в
частност с твоето половин месечно неволно стажуване като мед.сестра във
варненската реанимация преди години.
Елена: Никак не е смешно! Забравил си стажантките, които идваха да
си правят снимки с теб като с трофей, току-що прескочил т...;) рапа! И си забравил как личната ти охранителка, т.е. твоя бодиГРЪД - моя безмилост, ги захапваше като доберман. :)
Кръстю: Е, да, пак ти го отнесе. В многоцветната преса писаха за кучката на Лафазанов.
Елена: И каква порода е?
Кръстю: Чиста любов! Чистокръвна! Породиста!
Елена: Без прототипа на сестра Бригс щеше да останеш без
кръв. Захласнатите сестрички идваха по няколко през час, за да ти
точат стограмки за изследвания. Не издържах и казвам на една: "Вие сте
третата за днес." А тя: "А, така ли? Ама идваха ли? Обикновено
по пет пъти повтарям на някоя стажантка. И накрая сама трябва да дойда! Но
г-н Лафазанов как да го изпуснеш!" Забавно беше!
Кръстю: Да, на чужд гръб.
- Продължавате да превръщате и драматичните моменти от живота
в скечове и шеги...
Кръстю: Ами, той, животът си е такъв!
Елена: Само да имаш сетива! ЛАФавторските ни спектакли с Къци
са нашите житейски роли, облечени в метафори и хиперболизирани с
порядъчна доза самоирония. И "Ах, този джаз" на Фоси е външно
неговата лична история, но е дълбока алегория за човешкото ни
животъркалутане. Човеците сме и изпълнителите на съдбовния си сценарий и
сами сме негови режисьори. През целия си съзнателен живот сме откривали,
че Съдбата само е конспектирала, нахвърляла събития в сюжета ни, но зад
тях по-скоро е маркирала възможности. Чудни възможности, от които да избираме и да
дописваме уникалния си сценарий. В "Ах, този джаз" Боб Фоси (който
се поклони последно на земния живот на 23 септември преди 19 години) е
онагледил гениално този житейски танц. Животът ни прави такива чупки и
така ни върти във вихъра си, че неусетно забравяме същността на земното си
пътуване. А то е да се учим на безусловна любов и да израстваме. Домързява ни да режисираме и
дирижираме изборите си - не политическите, а житейските. И ни е по-лесно
да се пишем жертви на "каквото ни е писано". То всъщност
някъде е написано, но не и без наше участие.
Кръстю: Хубаво го каза Елена! Аз съм Лафазанов, но тя ме надлафва лаф след лаф...
Елена: Понеже съм професионален дърдор, съкратено проф.д-р.м.с.!
Кръстю: Да, и към титлата имаш М.С., съкратено не само от Медицинска Сестра, а от Магистър по Сентенциология... Разбира се, жените винаги са прави. Пък и по
традиция са мнозинство и трябва да се слушат. Цитат от "Интимни
беседи по онзи въпрос".
Елена: Нашият житейски джаз.
 |
| Елена (Сестра Бригс) в"Ах, този джаз", ELA photo © Krastyu Lafazanov |
Кръстю: На 8 октомври, неделя, играем "Интимни беседи..." в залата на Театър "Завеса".
Елена: Елате на 90-минутен душомасаж и за загрявка на сетивата, а на
13-ти октомври ви очакваме на "Ах, този джаз" в Народния театър.
Кръстю: Е, хората всеки ден на театър ли ще ходят?
Елена: Защо телата ни да имат нужда от храна всеки ден, а
душите да нямат? От такива диети душите оскотяват, а не се вталяват.
- На какво се смеят българите в Лондон, където играхте новото си
шоу "Интимни беседи по онзи въпрос"?
Елена: Ще
се учудите ли, че сънародниците ни в Лондон с още по-голяма самоирония
възприеха смехотерапевтичните ни сеанси. Избухваха буквално на всяко
изречение и някои дори ни партнираха с коментари в крачка.
Кръстю: От 90 минути, спектакълът стана 120...
Елена: Обаче с ДДС-то = Допълнителната Доза Смях!
Кръстю: Получи се хубав празник, поканата дойде от
посолството ни в Лондон. Публиката се зарадва на глътката българска
култура. Във всеки наш град ни посрещат много радушно, но дали заради
носталгията и разстоянието, срещите със сънародниците ни извън пределите
на България имат особен емоционален оттенък. Незабравимо преживяване!
Елена: Особено с бодигарда в клуба...
- Разкажете историята.
Кръстю: Бодигардът - тъмнокож, як,
двуметров. Преди шоуто дори не ни удостои с поглед! След него скочи и се
залепи за нас, накара ни с Елена да се почувстваме като бродуейски
знаменитости! Хората ни наобиколиха за снимки и автографи, обръчът се
затегна и тогава той се намеси много фино. Пускаше близо до нас само по двама-трима.
Иначе щяхме да останем без въздух... Сега ни предстои двуседмично турне в
Америка, да видим там как ще се справим... ^
-
Лесно ли е в живота, на сцената и пред камерата със съпругата или
съпруга?
Кръстю: На
нас ни е добре. Когато си сигурен и познаваш отблизо партньора си,
сякаш е лесно.
Елена: Изобщо не му вярвайте! А съм решила да му
направя режисьорска бележка, а е скочил срещу мен: "Ти ли ще ми
кажеш!" Тогава му напомням, че аз съм сценарист и режисьор на
"Интимните беседи". Нося отговорност за неуспех и успех.
Кръстю: Не ни е скучно! Особено на мен - с този неин
перфекционизъм... Да си призная, не е лесно, но си заслужава!
- Холивудските звезди непрекъснато се жалват от любовни сцени със
законната си половинка. Вие как се справяте с тях?
Елена: Как ли? Със смях! Не е скучно. Животът е скеч.
Кръстю: Да, бе, да! Всъщност... да, сетих се за наш житейски скеч. На една от репетициите
на "Ах, този джаз" чувам, че режисьорът вика: "Лафазанов да
излезе" и аз тичам към сцената. А той се смее: "Не да излезеш
"на", а да излезеш "от" сцената, г-н Лафазанов, защото
Ники Сотиров ще полегне върху прелестите на жена ти". Да ляга, викам му,
те Туийн Пийкс-ите й са натурални, няма да се спука
силикон. ;)
- Какви изненади подготвяте за новия сезон?
Кръстю: Ако ги издадем, няма да са изненади.
Елена: Ще има от всичко, което обичаме да правим -
спектакли, книги, турнета, предавания.
Кръстю: Засега няма да се кандидатираме за президент и
вицепрезидент.
Елена: Защото вече сме си такива - президент и вице! В регистрацията на нашия Театър
"ЕЛА" пише така: президент Кръстю Лафазанов. За мен остана
"ВИЦето".
-
Как се опазвате от политиката, която непрекъснато ухажва актьорите, любимци на
народа?
Елена: Засега
с дипломатичност го опазвам този желан любимец!
- С какво променя времето толкова прочут мъж като Кръстю Лафазанов?
Кръстю: Елена
казва, че не съм се променил. От 22 години все съм си на 3.
Елена: Другите ми деца растат, той все си остава най-малкото.
В това им е чара на добрите сърца. А изобщо в живота аз перманентно съм си
"Мед.Сестра Бригс", която все за някого полага медени грижи. ;)
 |
Елена Начева със звездата на Робин Уилямс, ELAphoto © Krastyu Lafazanov
|
A-a !?
 |
| photo web,thanks |
________
^ Just Arrived, XII`2006
© Всички
права запазени.
Изд.ЕЛА.Copyright
§
