сряда, 23 януари 2019 г.

ЖИВОТЪТ е СКЕЧ


Елена и Кръстю, ELA photography © Elica Georgi Kris Lafazanovi, Moulin Rouge

са убедени, че големият сценарий се пише някъде горе, 

но всеки сам си е режисьор

Журн.Албена Атанасова: Кръстю и Елена (Лафамилия Лафазанови) са
от най-колоритните двойки в театъра и киното ни. Освен в авторските си спектакли съпрузите ще се появят заедно и в мюзикъла "Ах, този джаз" от Боб Фоси, реж.Борис Панкин в Народния театър. Премиерата е на 13 октомври 2006г.* 

- В какви роли влизате в "Ах, този джаз"? Вашата версия за това защо са ви избрали за тях?
 Кръстю: Играя шефа на пpодуцентите, който в мюзикъла се казва г-н Джоунси Хехт. Той е твърде усмихнат продуЦЕНТ...
 Елена: Не е ли продуДОЛАР?! ;)
 Кръстю: Съвършено си права. Той е продуцент, който уважава всеки цент и знае как да го превърне в долар...
 Елена: Добрият режисьор знае как да превърне всеки актьор в звезда от спектакъла си и да го накара да се чувства специален. Преди години кинорежисьорът Едуард Захариев, ме хареса за роля във филма си "Закъсняло пълнолуние" и с обич и уважение ме водеше пред камерата. Дори поиска от оператора Емил Христов да увеличи екранното ми присъствие с няколко кадъра и пресечки. Беше ми неудобно от възхищението, с което говореше за мен и за нещо толкова дребно, струващо ми се неважно. После разбрах, че зачитането не е било в целуването на ръка, а  в докосването на душата. И Велко Кънев е същият, та чак не ни се искаше да свършваме репетициите на "Дядо Коледа е боклук". Поникнаха ни крила... 
    Кръстю: Нали сме ла фазани...
Елена като Сестра Бригс в "Ах, този джаз"

    Кръстю: Явно за избора ти за ролята са били запознати със семейната ни, актьорска и житейска история. И в частност с твоето половин месечно неволно стажуване като мед.сестра във варненската реанимация преди години. 
 Елена: Никак не е смешно! Забравил си стажантките, които идваха да си правят снимки с теб като с трофей, току-що прескочил т...;) рапа! И си забравил как личната ти охранителка, т.е. твоя бодиГРЪД - моя безмилост, ги захапваше като доберман. :) 
 Кръстю: Е, да, пак ти го отнесе. В многоцветната преса писаха за кучката на Лафазанов. 
 Елена: И каква порода е?
 Кръстю: Чиста любов! Чистокръвна! Породиста!
 Елена: Без прототипа на сестра Бригс щеше да останеш без кръв. Захласнатите сестрички идваха по няколко през час, за да ти точат стограмки за изследвания. Не издържах и казвам на една: "Вие сте третата за днес." А тя: "А, така ли? Ама идваха ли? Обикновено по пет пъти повтарям на някоя стажантка. И накрая сама трябва да дойда! Но г-н Лафазанов как да го изпуснеш!" Забавно беше!
 Кръстю: Да, на чужд гръб. 

 - Продължавате да превръщате и драматичните моменти от живота в скечове и шеги...
 Кръстю: Ами, той, животът си е такъв! 
 Елена: Само да имаш сетива! ЛАФавторските ни спектакли с Къци са нашите житейски роли, облечени в метафори и хиперболизирани с порядъчна доза самоирония. И "Ах, този джаз" на Фоси е външно неговата лична история, но е дълбока алегория за човешкото ни животъркалутане. Човеците сме и изпълнителите на съдбовния си сценарий и сами сме негови режисьори. През целия си съзнателен живот сме откривали, че Съдбата само е конспектирала, нахвърляла събития в сюжета ни, но зад тях по-скоро е маркирала възможности. Чудни възможности, от които да избираме и да дописваме уникалния си сценарий. В "Ах, този джаз" Боб Фоси (който се поклони последно на земния живот на 23 септември преди 19 години) е онагледил гениално този житейски танц. Животът ни прави такива чупки и така ни върти във вихъра си, че неусетно забравяме същността на земното си пътуване. А то е да се учим на безусловна любов и да израстваме. Домързява ни да режисираме и дирижираме изборите си - не политическите, а житейските. И ни е по-лесно да се пишем жертви на "каквото ни е писано". То всъщност някъде е написано, но не и без наше участие.
 Кръстю:  Хубаво го каза Елена! Аз съм Лафазанов, но тя ме надлафва лаф след лаф...
Елена:  Понеже съм професионален дърдор, съкратено проф.д-р.м.с.! 
Кръстю: Да, и към титлата имаш М.С., съкратено не само от Медицинска Сестра, а от Магистър по Сентенциология... Разбира се, жените винаги са прави. Пък и по традиция са мнозинство и трябва да се слушат. Цитат от "Интимни беседи по онзи въпрос". 
Елена: Нашият житейски джаз. 

Елена (Сестра Бригс) в"Ах, този джаз", ELA photo © Krastyu Lafazanov
    Кръстю: На 8 октомври, неделя, играем "Интимни беседи..." в залата на Театър "Завеса".
Елена: Елате на 90-минутен душомасаж и за загрявка на сетивата, а на 13-ти октомври ви очакваме на "Ах, този джаз" в Народния театър.
 Кръстю: Е, хората всеки ден на театър ли ще ходят?
 Елена: Защо телата ни да имат нужда от храна всеки ден, а душите да нямат? От такива диети душите оскотяват, а не се вталяват.

 - На какво се смеят българите в Лондон, където играхте новото си шоу "Интимни беседи по онзи въпрос"? 
 Елена: Ще се учудите ли, че сънародниците ни в Лондон с още по-голяма самоирония възприеха смехотерапевтичните ни сеанси. Избухваха буквално на всяко изречение и някои дори ни партнираха с коментари в крачка. 
 Кръстю: От 90 минути, спектакълът стана 120...
 Елена: Обаче с ДДС-то = Допълнителната Доза Смях!
 Кръстю: Получи се хубав празник, поканата дойде от посолството ни в Лондон. Публиката се зарадва на глътката българска култура. Във всеки наш град ни посрещат много радушно, но дали заради носталгията и разстоянието, срещите със сънародниците ни извън пределите на България имат особен емоционален оттенък. Незабравимо преживяване!
 Елена: Особено с бодигарда в клуба...

 - Разкажете историята. 
 Кръстю: Бодигардът - тъмнокож, як, двуметров. Преди шоуто дори не ни удостои с поглед! След него скочи и се залепи за нас, накара ни с Елена да се почувстваме като бродуейски знаменитости! Хората ни наобиколиха за снимки и автографи, обръчът се затегна и тогава той се намеси много фино. Пускаше близо до нас само по двама-трима. Иначе щяхме да останем без въздух... Сега ни предстои двуседмично турне в Америка, да видим там как ще се справим... ^

 - Лесно ли е в живота, на сцената и пред камерата със съпругата или съпруга? 
 Кръстю: На нас ни е добре. Когато си сигурен и познаваш отблизо партньора си,
 сякаш е лесно. 
 Елена: Изобщо не му вярвайте! А съм решила да му направя режисьорска бележка, а е скочил срещу мен: "Ти ли ще ми кажеш!" Тогава му напомням, че аз съм сценарист и режисьор на "Интимните беседи". Нося отговорност за неуспех и успех.
 Кръстю: Не ни е скучно! Особено на мен - с този неин перфекционизъм... Да си призная, не е лесно, но си заслужава! 

 - Холивудските звезди непрекъснато се жалват от любовни сцени със законната си половинка. Вие как се справяте с тях? 
 Елена: Как ли? Със смях! Не е скучно. Животът е скеч.
 Кръстю: Да, бе, да! Всъщност... да, сетих се за наш житейски скеч. На една от репетициите на "Ах, този джаз" чувам, че режисьорът вика: "Лафазанов да излезе" и аз тичам към сцената. А той се смее: "Не да излезеш "на", а да излезеш "от" сцената, г-н Лафазанов, защото Ники Сотиров ще полегне върху прелестите на жена ти". Да ляга, викам му, те  Туийн Пийкс-ите й са натурални, няма да се спука силикон. ;)

 - Какви изненади подготвяте за новия сезон?
 Кръстю: Ако ги издадем, няма да са изненади. 
 Елена: Ще има от всичко, което обичаме да правим - спектакли, книги, турнета, предавания. 
 Кръстю: Засега няма да се кандидатираме за президент и вицепрезидент. 
 Елена: Защото вече сме си такива - президент и вице! В регистрацията на нашия Театър "ЕЛА" пише така: президент Кръстю Лафазанов. За мен остана "ВИЦето".

 - Как се опазвате от политиката, която непрекъснато ухажва актьорите, любимци на народа?
 Елена: Засега с дипломатичност го опазвам този желан любимец! 

 - С какво променя времето толкова прочут мъж като Кръстю Лафазанов?
 Кръстю: Елена казва, че не съм се променил. От 22 години все съм си на 3. 
Елена: Другите ми деца растат, той все си остава най-малкото. В това им е чара на добрите сърца. А изобщо в живота аз перманентно съм си "Мед.Сестра Бригс", която все за някого полага медени грижи. ;)

LOVEfamilia LAUGHazanovi © ELAphoto Maria Djalova, Just Arrived ^


Елена Начева със звездата на Робин Уилямс,  ELAphoto © Krastyu Lafazanov
Кръстю Лафазанов със звездата на Гручо Маркс,  ELAphoto © Elena Natcheva

A-a !?
photo web,thanks
________
^ Just Arrived, XII`2006
© Всички права запазени. 
Изд.ЕЛА.Copyright

§

Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)