Моим стихам, написанным так рано,
что и не знала я, что я – поэт,
сорвавшимся, как брызги из фонтана,
как искры из ракет,
ворвавшимся, как маленькие черти,
в святилище, где сон и фимиам,
моим стихам о юности и смерти,
– Нечитанным стихам! –
разбросанным в пыли по магазинам
(где их никто не брал и не берет!),
моим стихам, как драгоценным винам,
настанет свой черед.
1913 г.
Марина Цветаева, руска поетеса |
(BG)*
На стиховете ми, дошли тъй рано,
не знаех, че съм аз поет –
откъснали се пръски от фонтани,
ракетен разноцвет, –
На стиховете ми, дошли тъй рано,
не знаех, че съм аз поет –
откъснали се пръски от фонтани,
ракетен разноцвет, –
нахлули като дяволчета млади
сред храм, където в сън тамян дими,
на мойте стихове за смърт и радост –
нечетени, сами,
сред храм, където в сън тамян дими,
на мойте стихове за смърт и радост –
нечетени, сами,
разхвърляни в прахта по магазини
(без купувач за почерка им блед),
на тях като на отлежало вино,
аз знам – ще дойде ред.
(без купувач за почерка им блед),
на тях като на отлежало вино,
аз знам – ще дойде ред.
Марина Цветаева
*превод от руски език Красимир Георгиев
§
Няма коментари:
Публикуване на коментар