ВСЕЛЕНАТА в мен ВСЕЛЕНА

( Играта )

© Елена Начева 

...Елена :)

ELA photography © Elena Natcheva

Вселената вдишва през мойта уста,

Вселената гледа през мойте очи,

Вселената чува с мойте уши –

после за всичко ми блаGODари,

на мен, по-малката от сълзата Й.

Вселената в мен Вселена,

диша в моя ритъм подмладена.

Чрез теб и мен отново 
се ражда и обновява, 
като търпеливо дете

света дъх по дъх опознава.

Тази млада Вселена, вселила се в мен,

с мен наново се учи да пада и става.

Смирено притваря очи, когато не виждам,

търпеливо изслушва брътвежите ми,

опрощаващо попива гордостта ми

изранила сърцата на благородниците –

Майка ми и Баща ми.

Вселената,  вселена в мен, е

тяхната благост за вгорчения мой ден.

Тя, вселената в мен по рождение,

кърми душата ми, води ръката ми,

подкрепя прохождането на Сърцето

в синхрон с диханието на Небето.

Вселената, преродила се с моето раждане,

с всяко мое вдишване съгражда храма

и с всяко издишване безпардонно го срутва,

за да не привикна на уюта, безметежно

сгушена на Майката Вселена в скута.

Животът е безкрайна невъзможност да спреш,

докато с малката Вселена не израстеш. 

Вселената тихо ме чака да видя,

кротко ме изчаква да чуя дъха,

който съм поела в гърдите си

с първото проплакване поредно,

като преди това, съвсем като на игра,

ми е отнела възможността

да говоря смислено и разбрано.

Позволява ми само да гукам засмяно,

за да не се изкуша и възгордея,

че всичко зная, преди да проумея,

че зная по-малко от лакомо мече

как пчелицата си прави медеца. 

Вселената, в мен вселена,

на моя първи плач се усмихва

и съучастнически ми смигва –

„Клапа. Следващ дубъл. Начало.”

Вселената забравя всичко заедно с мен,

сетне смирено ме чака да си го спомня,

безропотно, ден след ден, ден след ден.

         Елена Начева © ELA

2015 GODина

photo web, thanks

photo web

"Подводно" ELA photo © Georgi Kris Lafazanov

Photo © DJhutfotografie

Artist © Valeri Tsenov

photo web

 Още / More:

Окото  Й   

photo web

Как животъркалутането ни се...  


...да измие от задръстения ти мозъкфлюк финтифльоцаните ти сметки

§

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright

Пъстри видове виртуални и реални приятели

;)   преди четене превключете на режим "с чувство за хумор"  :)

Приятелят/ приятелката HARD-DISC – помни всичко, заВинаги…, по наша вина.


Приятелят/-ката EXCEL – казват, че може да прави много неща, но ние го/-я използваме само за основни нужди.


Приятелят/-ката SCREENSAVER – не става за нищо, но поне е заБавен.

Приятелят/-ката INTERNET – винаги трудно достъпен.

Приятелят/-ката SERVER – винаги е зает, когато имаме нужда от него.

Приятелят/-ката E-MAIL – от десет неща, които ни казва, осем са безмислици, останалите сто са непоискана реклама.

Приятелят/-ката VIRUS – също така познат като „съпруг/-а” на друг, появява се, когато не го/-я очакваме, налазва ни, инсталира се сам и използва ресурсите ни. Ако се опитаме да го деинсталираме, ние със сигурност губим нещо (като продължителна инфекция, например). А ако не се опитаме да го/-я деинсталираме, губим всичко останало.

Приятелят/-ката FACEBOOK – при всяко рестартиране изисква ръчно изключване от 3G мрежата. В противен случай се включва автоматично и източва най-безценното – времето и чувствата ни, без да гарантира реалното им покритие.

Приятелят/-ката EYE TO EYE* – вървящ задължително с разгърнатото приложение SHOULDER BY SHOULDER**, е единственият вид, с когото преживяваме реален живот (LIVE / на живо). Податлив е да използваме въображението си, за да подобрим версията му/-й. Но само при този невиртуален вид, можем да блокираме жадното чуждо въображение да ни проучва, източва, залъгва и използва за своите експерименти.

Beetle display © Christopher Marley

_______________

* Eye to Eye = очи в очи
** Shoulder by Shoulder = рамо до рамо

Eyes of Alligators at night, photo © Larry Lynch 

;)

photo web

Приятели, изключвайте лаптопите и елате да се потопите тук при нас.

§

Кабинет по Смехотерапия

Убежища

 ©  Елена  Начева

Артисти – вдъхновени мечтатели,
вие сте нашите пътеВОДНИ звезди и бои
за оцветяване на ежесивите ни сиводневия.
Вие сте дожове, кралици,
ние вашите ШУТове - ТУШ, усмихнете се,
обърнете ХУД в ДУХ и смигнете,
но сериозно да разкрасявате
света продължете.

Вашите картини са наши убежища,
наши открити послания,
наши тайни мечтания,
наши скокове в неизвестното,
наше бродене из известното
и изкуството на небесното!

Докосвате с вашите четки
от ангелски пера,
давате криле на фантазиите,
давате звездни парашути за приземяване,
когато много се зареем из облаците
и загубим божественото зърно

на образите си, човешките,

заради грешките в играта на пешките.

Рисувайте ни нови образи прекрасни,
а старите размийте в боите на Времето.
Бъдете наши огледални портрети,
отмиващи и оцветяващи, едновременно,
обезцветените ни запрашени делници

на усмахнати сериозници и усмихнати неделници.

Елена Начева © ELA.2012

Лафамилия Лафазанови умее да говори с картините

§

За истинските измислици и за измишльотените истини

© Елена  Начева

Корицата на "Засукани финтифлюхани приказчуни - 2" Изд.ЕЛА.1996.Copyright

  ^{Хей, Хлапчовци! *}

  ^{Как сте с щуротевиците днес?} 

  ^{Изпълнихте ли нормата?}

  ^{От нас да го знаете, хич не е разумноумно един Дечорлак да се губифръцка цял ден, без да изсмехотворчи поне една своя измишльотина.}

  ^{Пърцафуркате ли си из замъка Фантазия? Какво уловихте?} 

  ^{Бързо разкажете уловеното на приспиващия ви родителник, преди да се е задзверотил в телевидзвера... Не ще да ви слушка...?} 

  ^{То е, защото засуквате историята повече, отколкото ние уморените от работогатеенето си родителфуни можем да разберем.} 

  ^{Разкажете ни измишлявицата си простичко. Ние също обичаме да слушаме интересни измитимислици. И не случайно, щом се приберем, тичкаме да връцнем копчето на телевидзвера.} 

  ^{Възрастните въобще не можем без радиохтиките си, без вестникаквиците си и без някои други бляблящини, които съдържат убийствени лекарствоклуци против скука...}

^{.......................}

  ^{Не успяхте да накарате родителаците си да ви обърнат внимание, колкото и да се гримирахте, фризирахте и премигвахте като сладки муцки от телевидзвера?! Не успяхте да ги накарате да слушат вашите детски истински мислички... Е, нищо.}

photo web, thanks

  ^{Оставете ги тогава спокойно да гледуркат и четуркат своите стари страшно измислени истинки. И хич да не се начумръцвате, ей!} 

  ^Щото! 

  ^{"Детските сърчонки знаят много повече измислици за истинския ни свят, отколкото истини разбират възрастните прашни мозъкфлюци за измишльотения ни свят."} 

  ^{Засукано се получи някак си, но вие си знаете...}

Елена Начева © ELA

photo credit by the web,thanks

______________________

*Откъс из "Засукани финтифлюхани приказчуни - 2",

© Изд. ЕЛА.1996.Copyright

§

УСМИВКАТА е небесна целувка

© Елена  Начева

Монолог на един сърДечко

photo web

УСМИВКАТА е небесна целувка от Бог

   Понякога цупя устни, но то е за да засиля устните за шпагата им.

   Устната ми мускулатура също има нужда от лафитнес (laugh-fitness) за поддържане на перфектна усмивка. За мен това е важно. Защото, когато подарявам усмивка на друг, с нея блаGODаря на небесния творец, че ме е целунал. А пък той  ми показва колко ме обича, щом разцъфва като щастлив баща върху лицето на отсрещния! Събуждам се и гледам. Днес какви ги е натворил… Скрил се е в хората, които празнично ме поздравяват и ме уважават само заради това, че съм Дете. Стига де. Не е за вярване... Какъв подарък само! 

   Чувствам се благословена. Значи, ако успея да запазя детето в сърцето си, винаги ще се чувствам благословена. Той ме дари с откритие! Усмивката е целувка от Бог. Затова обещавам да се усмихвам на всеки по пътя си. Не мога да бъда сигурна, че Бог не се е притаил зад устните му и не ме наблюдава. Той иска да знае дали съм блаGODарна за чудото, което е налял в сърцето и ума ми.

   БлаGODаря му за любовта - горивото на живота си. Горивото, което щедро ми долива в резервоарчето отляво. То пък сърдечно му препраща своята любов за благоДАРност чрез другите. Защото го разкрих - Творецът е толкова стар, многогооооо по-стар от дядо и баба. И вероятно не вижда като тях от толкова далече от Космоса. Особено, когато е гъсто заоблачено и земята прилича на кофичка сладолед, скрита под непрогледни сметанови облаци. Затова, за да има видимост и да е до мен, се скрива в сърцата или зад лицата на хората. Събужда ме всяка нова утрин с целувката си - усмивка! За това най-често ползва мама. И татко..., но само , ако се е обръснал, иначе многого боде. 

   Господи, знам, че си във всеки отсреща. Знам, че си и в този, който чете с усмивка сега, затова ви се усмихвам и на двамата. 

   Благослови ме, благослови мислите и постъпките ми! Нищо, че на някого може да изглеждат детински. Опресни чувствата на тези забраванци… понякога. Защото тяхното „понякога” става  досадно Постоянно. Те начумръцано го изпълват с мърморене и мятане на омраза. Това прави светът ни стъмничен и мрачен. Накарай ги да си спомнят, че са родени от обич и са твои деца. Помогни им да не забравят, че дори като порастнат, не могат да станат по-големи важници от Твореца си. Напомни им, че щом забравят да обичат, забравят да живеят. Научи ги да ръсят усмивки, а не лоши думи и усмахнати мисли. Лошотията е като пиратка - взривява  човечността ни към другия, различния. 

   Аз те обичам всякакъв, зад всяко различно лице и с каквото и име да се наричаш днес. Направил си мен да го мога, раздай този твой божествен "талант да обичаш" на повече човеци! Знам, че не си стиснат… Не, не ти поставям условия. Моля. Понякога цупя устни, но не се цапам с обиди и сърдене. Прощавам и обичам. Ти щедро ми го връщаш умножено чрез хората до мен. Не мисля за друг като за враг, дори и за хвърлящия по мен думи-пиратки. Опитвам се и аз да не изтървавам опасни думи, за да не яхнат бумеранга на Вселената и да се върнат при мен. Друго не искам.  Прости, усмихни ми се, с целувка ме възнагради. Чрез мама, чрез татко, чрез близките, непознатите и приятелите.

   БлаGODаря ти и аз с най-щедрата си усмивка. Толкова широко разтварям  устната си мускулатура в шпагат, че можеш да надникнеш в сърцето ми.

Виждаш ли, приятелю, сърцето ми се усмихва и на теб, зад когото днес се е скрил Бог за мен. Значи и ти си благословен с чисто и пълно детско сърце. Честит пълник!

        Твой СърДечко
                                                                               
                                                                          Елена Начева © ELA

photo web, thanks

photo web, thanks

"Кабинет по смехотерапия", изд. ЕЛА.2012.Copyright 

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright

§

СПОМЕН бъдещ да ни завали

                     © Елена Начева

Vintage photo by the web, thanks

Стоят си спомените ни тайно стаени,
дремят блажено, от живот уморени.
След играта игрива и щуране наяве,
спомените застиват, но не си отиват.


В мъглите на съня се размиват,
чакат Човекът им да се събуди,
унеса си в небесата да прокуди,
та спомените му да го посипят


от продрания на съня чувал…
Чувал си таз щуротия, нали...
Може така със спомен отминал и
някой бъдещ спомен да ни завали…


                                        Елена Начева © ELA.Copyright 

photo collage © Assaf  Frank 

photo web, thanks

НЕИЗКАЗАНО, НЕСБЪДНАТО

(Време разделно)

Какво да мисля.

Има, но се плаша.

Какво да кажа.

Има, но мълча си.

Какво да питам.

Има, но боя се.

Какво да мисля...

Щом и днес мълчиш,

не те притискам.

Явно не ти стиска.

Какво ли искаш -

и аз да замълча.

Бездумието ни

е пълно със тъга.

Не мога да

го понеса.

Не очаквай

да се излюпят

нови чувства

от полога на ума.

Само сърцето

страстно обича.

А разсъдъкът

го обрича и

глупашки отрича.

Не е вярно,

че обичта

може без думи.

В началото

Бе Словото.

С думи се изказва

онова помежду ни.

С думи пълни,

не празни,  

се изрича благослов.

Обратното е

просто игрослов.

Освобождавам те.

Каквото щеш мисли.

Безлюбието ти горчи.

Така ме нарани

скъперничеството ти

за думи две.

Така ти е добре.

На мен обаче-не.

Сърцето ми вече

не е половинка,

най-малко от твоето.

Дано да измъдриш

как се обича.

Но разсъждавайки

как да се пазиш-

току си задобрял

в това да мразиш.

Сбогом, умнико.

И чувствата имат

срок на GODност

и давност...

Безлюбие издава

всяка бавност

решение да вземеш

обичаш или не.

Честито сбогом.

Какво ли мислиш.

Удобно си мълчиш.

Какво ли чакам.

Ти изпусна влака.

Нека  друга

глупаво те чака.

Така ми е добре.

Да не оставам

пак длъжница

пред разбитото

на две сърце.

От него не

си половина.

За любовта са

нужни двамина.

А твоят влак,

пътнико,

те отмина.

И не звъни.

Абонатът е

изключил

сърцето си

от твоята мрежа.

Връзката прекъсна.

Не опитвай по-късно.

Да улучиш момента

е живо изкуство.

 

Елена Начева © ELA

юли 1982 

photo web, thanks

§