Вселената вдишва през мойта уста,
Вселената гледа през мойте очи,
Вселената чува с мойте уши –
после
за
всичко ми блаGODари,
на мен, по-малката от сълзата Й.
Вселената в мен Вселена,
диша в моя ритъм подмладена.
Чрез теб и мен отново
се ражда и обновява,
като търпеливо дете
се ражда и обновява,
като търпеливо дете
света дъх по дъх опознава.
Тази млада Вселена, вселила се в мен,
с мен наново се учи да пада и става.
Смирено притваря очи, когато не виждам,
търпеливо изслушва брътвежите ми,
опрощаващо попива гордостта ми
изранила сърцата на благородниците –
Майка ми и Баща ми.
Вселената,
вселена в мен, е
тяхната благост за вгорчения мой ден.
Тя, вселената в мен по рождение,
кърми душата ми, води ръката ми,
подкрепя прохождането на Сърцето
в синхрон с диханието на Небето.
Вселената, преродила се с моето раждане,
с всяко мое вдишване съгражда храма
и с всяко издишване безпардонно го срутва,
за да не привикна на уюта, безметежно
сгушена на Майката Вселена в скута.
Животът е безкрайна невъзможност да спреш,
докато с малката Вселена не израстеш.
Вселената тихо ме чака да видя,
кротко ме изчаква да чуя дъха,
който съм поела в гърдите си
с първото проплакване поредно,
като преди това, съвсем като на игра,
ми е отнела възможността
да говоря смислено и разбрано.
Позволява ми само да гукам засмяно,
за да не се изкуша и възгордея,
че всичко зная, преди да проумея,
че зная по-малко от лакомо мече
как пчелицата си прави медеца.
Вселената, в мен вселена,
на моя първи плач се усмихва
и съучастнически ми смигва –
„Клапа. Следващ дубъл. Начало.”
Вселената забравя всичко заедно с мен,
сетне смирено ме чака да си го спомня,
безропотно, ден
след ден, ден след ден.
photo web |
Как животъркалутането ни се...
...да измие от задръстения ти мозъкфлюк финтифльоцаните ти сметки
§
Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright
Няма коментари:
Публикуване на коментар