Цитокините*
са ти на гости,
настанени
нахално удобно
в сърцето –
килер на емоции,
всяка капка кръв
палят подобно
на непозната
гъба отровна.
Да изтупаш е
време тъгата хронична,
безплътните разочарования ни
тежат като
скали демонични,
грешката на
Сизиф не повтаряй,
заучи стъпките
хармонични,
валсувай
благодарно с живота,
докато имаш
отпусната квота.
Тялото ти-китара,
емоциите разгаря,
топли душата,
тя пък, ушатата,
слуша и се
настройва към ритъма
на светлината,
преполовила тъмата.
Не
разстройвай тялото си - китара,
щастливо нека
танцува на проветриво,
щракни на
обидите и гнева катинара.
на други да
няма какво да прощаваш,
всичките днешни
заблуди и грешки
нека удавят
гордостта ти с насмешки.
Прошки не
чакай и от пиедестал не раздавай.
Любовта само
ни дава амнистии –
Преболялата
в тялото да изчисти.
__________
*цитокини = специфични молекули в кръвта, предизвикващи възпаление, които повишават нивото си
при афект
BG: „Не ме съди за това, което сторих
преди секунди,
промених
се оттогава.” photo credit by web |
§
Още / More
Още / More
лафторитетно поднесени от лафтора, с отказ от окончателност.
;)
РазЛични аспекти от космософията и метахимията на взаимоотношенията ни, разгледани под космологичен и метафизичен всЕленски ъгъл.
:)
Тук и там (по-горе):
Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright
Няма коментари:
Публикуване на коментар