 |
| Vintage photo by the web, thanks |
Стоят си спомените ни тайно стаени,
дремят блажено, от живот уморени.
След играта игрива и щуране наяве,
спомените застиват, но не си отиват.
В мъглите на съня се размиват,
чакат Човекът им да се събуди,
унеса си в небесата да прокуди,
та спомените му да го посипят
от продрания на съня чувал…
Чувал си таз щуротия, нали...
Може така със спомен отминал и
някой бъдещ спомен да ни завали…
Елена Начева © ELA.Copyright
 |
| photo collage © Assaf Frank |
 |
| photo web, thanks |
НЕИЗКАЗАНО, НЕСБЪДНАТО
(Време разделно)
Какво да мисля.
Има, но се плаша.
Какво да кажа.
Има, но мълча си.
Какво да питам.
Има, но боя се.
Какво да мисля...
Щом и днес мълчиш,
не те притискам.
Явно не ти стиска.
Какво ли искаш -
и аз да замълча.
Бездумието ни
е пълно със тъга.
Не мога да
го понеса.
Не очаквай
да се излюпят
нови чувства
от полога на ума.
Само сърцето
страстно обича.
А разсъдъкът
го обрича и
глупашки отрича.
Не е вярно,
че обичта
може без думи.
В началото
Бе Словото.
С думи се изказва
онова помежду ни.
С думи пълни,
не празни,
се изрича
благослов.
Обратното е
просто игрослов.
Освобождавам те.
Каквото щеш мисли.
Безлюбието ти горчи.
Така ме нарани
скъперничеството ти
за думи две.
Така ти е добре.
На мен обаче-не.
Сърцето ми вече
не е половинка,
най-малко от твоето.
Дано да измъдриш
как се обича.
Но разсъждавайки
как да се пазиш-
току си задобрял
в това да мразиш.
Сбогом, умнико.
И чувствата имат
срок на GODност
и давност...
Безлюбие издава
всяка бавност
решение да вземеш
обичаш или не.
Честито сбогом.
Какво ли мислиш.
Удобно си мълчиш.
Какво ли чакам.
Ти изпусна влака.
Нека друга
глупаво те чака.
Така ми е добре.
Да не оставам
пак длъжница
пред разбитото
на две сърце.
От него не
си половина.
За любовта са
нужни двамина.
А твоят влак,
пътнико,
те отмина.
И не звъни.
Абонатът е
изключил
сърцето си
от твоята мрежа.
Връзката прекъсна.
Не опитвай по-късно.
Да улучиш момента
е живо изкуство.
Елена Начева © ELA
юли 1982
 |
| photo web, thanks |
§
Няма коментари:
Публикуване на коментар