събота, 20 юни 2015 г.

Убежища



Артисти – вдъхновени мечтатели,
вие сте нашите пътеВОДНИ звезди и бои
за оцветяване на ежесивите ни сиводневия.
Вие сте дожове, кралици,
ние вашите ШУТове - ТУШ, усмихнете се,
обърнете ХУД в ДУХ и смигнете,
но сериозно да разкрасявате
света продължете.

Вашите картини са наши убежища,
наши открити послания,
наши тайни мечтания,
наши скокове в неизвестното,
наше бродене из известното
и изкуството на небесното!

Докосвате с вашите четки
от ангелски пера,
давате криле на фантазиите,
давате звездни парашути за приземяване,
когато много се зареем из облаците
и загубим божественото зърно
на образите си, човешките,
заради грешките в играта на пешките.

Рисувайте ни нови образи прекрасни,
а старите размийте в боите на Времето.
Бъдете наши огледални портрети,
отмиващи и оцветяващи, едновременно,
обезцветените ни запрашени делници
на усмахнати сериозници и усмихнати неделници.



Лафамилия Лафазанови умее да говори с картините

§

понеделник, 1 юни 2015 г.

За истинските измислици и за измишльотените истини

© Елена  Начева


Корицата на "Засукани финтифлюхани приказчуни - 2" Изд.ЕЛА.1996.Copyright


  Хей, Хлапчовци! *

  Как сте с щуротевиците днес? 
  Изпълнихте ли нормата?

  От нас да го знаете, хич не е разумноумно един Дечорлак да се губифръцка цял ден, без да изсмехотворчи поне една своя измишльотина.

  Пърцафуркате ли си из замъка Фантазия? Какво уловихте? 

  Бързо разкажете уловеното на приспиващия ви родителник, преди да се е задзверотил в телевидзвера... Не ще да ви слушка...? 
  То е, защото засуквате историята повече, отколкото ние уморените от работогатеенето си родителфуни можем да разберем. 

  Разкажете ни измишлявицата си простичко. Ние също обичаме да слушаме интересни измитимислици. И не случайно, щом се приберем, тичкаме да връцнем копчето на телевидзвера. 

  Възрастните въобще не можем без радиохтиките си, без вестникаквиците си и без някои други бляблящини, които съдържат убийствени лекарствоклуци против скука...
.......................

  Не успяхте да накарате родителаците си да ви обърнат внимание, колкото и да се гримирахте, фризирахте и премигвахте като сладки муцки от телевидзвера?! Не успяхте да ги накарате да слушат вашите детски истински мислички... Е, нищо.


photo web, thanks


  Оставете ги тогава спокойно да гледуркат и четуркат своите стари страшно измислени истинки. И хич да не се начумръцвате, ей! 
  Щото! 

  "Детските сърчонки знаят много повече измислици за истинския ни свят, отколкото истини разбират възрастните прашни мозъкфлюци за измишльотения ни свят." 

  Засукано се получи някак си, но вие си знаете...



photo credit by the web,thanks


______________________
*Откъс из "Засукани финтифлюхани приказчуни - 2",


© Изд. ЕЛА.1996.Copyright


§

УСМИВКАТА е небесна целувка


Монолог на един сърДечко

photo web


УСМИВКАТА е небесна целувка от Бог

   Понякога цупя устни, но то е за да засиля устните за шпагата им.
   Устната ми мускулатура също има нужда от лафитнес (laugh-fitness) за поддържане на перфектна усмивка. За мен това е важно. Защото, когато подарявам усмивка на друг, с нея блаGODаря на небесния творец, че ме е целунал. А пък той  ми показва колко ме обича, щом разцъфва като щастлив баща върху лицето на отсрещния! Събуждам се и гледам. Днес какви ги е натворил… Скрил се е в хората, които празнично ме поздравяват и ме уважават само заради това, че съм Дете. Стига де. Не е за вярване... Какъв подарък само! 
   Чувствам се благословена. Значи, ако успея да запазя детето в сърцето си, винаги ще се чувствам благословена. Той ме дари с откритие! Усмивката е целувка от Бог. Затова обещавам да се усмихвам на всеки по пътя си. Не мога да бъда сигурна, че Бог не се е притаил зад устните му и не ме наблюдава. Той иска да знае дали съм блаGODарна за чудото, което е налял в сърцето и ума ми.
   БлаGODаря му за любовта - горивото на живота си. Горивото, което щедро ми долива в резервоарчето отляво. То пък сърдечно му препраща своята любов за благоДАРност чрез другите. Защото го разкрих - Творецът е толкова стар, многогооооо по-стар от дядо и баба. И вероятно не вижда като тях от толкова далече от Космоса. Особено, когато е гъсто заоблачено и земята прилича на кофичка сладолед, скрита под непрогледни сметанови облаци. Затова, за да има видимост и да е до мен, се скрива в сърцата или зад лицата на хората. Събужда ме всяка нова утрин с целувката си - усмивка! За това най-често ползва мама. И татко..., но само , ако се е обръснал, иначе многого боде. 
   Господи, знам, че си във всеки отсреща. Знам, че си и в този, който чете с усмивка сега, затова ви се усмихвам и на двамата. 
   Благослови ме, благослови мислите и постъпките ми! Нищо, че на някого може да изглеждат детински. Опресни чувствата на тези забраванци… понякога. Защото тяхното „понякога” става  досадно Постоянно. Те начумръцано го изпълват с мърморене и мятане на омраза. Това прави светът ни стъмничен и мрачен. Накарай ги да си спомнят, че са родени от обич и са твои деца. Помогни им да не забравят, че дори като порастнат, не могат да станат по-големи важници от Твореца си. Напомни им, че щом забравят да обичат, забравят да живеят. Научи ги да ръсят усмивки, а не лоши думи и усмахнати мисли. Лошотията е като пиратка - взривява  човечността ни към другия, различния. 
   Аз те обичам всякакъв, зад всяко различно лице и с каквото и име да се наричаш днес. Направил си мен да го мога, раздай този твой божествен "талант да обичаш" на повече човеци! Знам, че не си стиснат… Не, не ти поставям условия. Моля. Понякога цупя устни, но не се цапам с обиди и сърдене. Прощавам и обичам. Ти щедро ми го връщаш умножено чрез хората до мен. Не мисля за друг като за враг, дори и за хвърлящия по мен думи-пиратки. Опитвам се и аз да не изтървавам опасни думи, за да не яхнат бумеранга на Вселената и да се върнат при мен. Друго не искам.  Прости, усмихни ми се, с целувка ме възнагради. Чрез мама, чрез татко, чрез близките, непознатите и приятелите.
   БлаGODаря ти и аз с най-щедрата си усмивка. Толкова широко разтварям  устната си мускулатура в шпагат, че можеш да надникнеш в сърцето ми.
Виждаш ли, приятелю, сърцето ми се усмихва и на теб, зад когото днес се е скрил Бог за мен. Значи и ти си благословен с чисто и пълно детско сърце. Честит пълник!

        Твой СърДечко
                                                                               
                                                                          Елена Начева © ELA



photo web, thanks


photo web, thanks



"Кабинет по смехотерапия", изд. ЕЛА.2012.Copyright 

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright


§


събота, 30 май 2015 г.

СПОМЕН бъдещ да ни завали

                     © Елена Начева


Vintage photo by the web, thanks


Стоят си спомените ни тайно стаени,
дремят блажено, от живот уморени.
След играта игрива и щуране наяве,
спомените застиват, но не си отиват.


В мъглите на съня се размиват,
чакат Човекът им да се събуди,
унеса си в небесата да прокуди,
та спомените му да го посипят


от продрания на съня чувал…
Чувал си таз щуротия, нали...
Може така със спомен отминал и
някой бъдещ спомен да ни завали…


                                        Елена Начева © ELA.Copyright 


photo collage © Assaf  Frank 


photo web, thanks

НЕИЗКАЗАНО, НЕСБЪДНАТО
(Време разделно)

Какво да мисля.
Има, но се плаша.
Какво да кажа.
Има, но мълча си.
Какво да питам.
Има, но боя се.
Какво да мисля...
Щом и днес мълчиш,
не те притискам.
Явно не ти стиска.
Какво ли искаш -
и аз да замълча.
Бездумието ни
е пълно със тъга.
Не мога да
го понеса.
Не очаквай
да се излюпят
нови чувства
от полога на ума.
Само сърцето
страстно обича.
А разсъдъкът
го обрича и
глупашки отрича.

Не е вярно,
че обичта
може без думи.
В началото
Бе Словото.
С думи се изказва
онова помежду ни.
С думи пълни,
не празни,  
се изрича благослов.
Обратното е
просто игрослов.
Освобождавам те.
Каквото щеш мисли.
Безлюбието ти горчи.
Така ме нарани
скъперничеството ти
за думи две.
Така ти е добре.
На мен обаче-не.

Сърцето ми вече
не е половинка,
най-малко от твоето.
Дано да измъдриш
как се обича.
Но разсъждавайки
как да се пазиш-
току си задобрял
в това да мразиш.
Сбогом, умнико.
И чувствата имат
срок на GODност
и давност...
Безлюбие издава
всяка бавност
решение да вземеш
обичаш или не.

Честито сбогом.

Какво ли мислиш.
Удобно си мълчиш.
Какво ли чакам.
Ти изпусна влака.
Нека  друга
глупаво те чака.
Така ми е добре.
Да не оставам
пак длъжница
пред разбитото
на две сърце.
От него не
си половина.
За любовта са
нужни двамина.
А твоят влак,
пътнико,
те отмина.

И не звъни.
Абонатът е
изключил
сърцето си
от твоята мрежа.
Връзката прекъсна.
Не опитвай по-късно.
Да улучиш момента
е живо изкуство.
 
юли 1982 



photo web, thanks

§

петък, 29 май 2015 г.

ЖИВОТЪТ като ФОТОГРАФСКА ЛЕНТА

© Елена Начева

Лафамилия vintage, 
фотограф © Галя Йотова


За  
Ф О Т О Г Р А Ф И Я Т А
и
Ф О Т О Г л А Ф И Я Т А

Познаваме ли се или не се познаваме?
Щом четете нашите измишльотистини, вече сме ви до болка... или до радост (?) познати.
Здравейте! Предлагаме на вниманието ви лафкусни  кулинарни и

        КУЛИНлафНИ съвети*

Ако не сте открили свои рецепти как да си забъркате пъстри преживявания и незабравими спомени, надникнете в нашите. Който не е гладен за усмивки и  сладки забавления, да си оправи настроението и талията с пасти ... след това!
Нашето откритие.
Забелязали сме, че семействата, които обичат да се щракат за спомен, заздравяват своя съюз. Всеки  фотос става  незаличим  документ - отпечатък на семейно щастие. Любовта, децата ни, семейството събуждат цветните ни сънища, улавят ги, превръщат ги в уловени пеперуди. Уловеният пеперуден миг е пъстър, весел, усмешаващ.

След едничко "щрак" сладкото ни минало е обречено да ни съпътства и в най-далечното ни бъдеще.
Вземаме си само фотоапарат, лафилм и една щипка (5 гр.) настроение за забавление. Настроението добавяме като духовно електричество, което ни е нужно да накараме попиващата спомени хартия да изпъстри живота ни с всички багри.
Дъгата дори би завидяла на това многообразие на цветове и пъстри спомени! Няма очарование, което да се мери с лафълшебството на сътвореното в радост и любов. Фотоглафиите могат да заглаждат кавги, могат и да осветят  сивотата на ежедневието.


Дъщеря ни Елица веднъж ни направи снимка. Не че само веднъж ни е фотоглафирала, но този път ни издокара в уникумна поза:
" Мама и тати сред другите дървета ".
Къде е разположила своя обект?
Кое е център?
И какво е искала да ни каже? Ако е: "Мама и тати са две от  чудесните  дървета  отсреща. Я, да ги щракна!", добре, Елица. Това също е нестандартен и оригинлафен поглед към нещата. На фотоса има десетина дървета и ние с тати долу в левия ъгъл се пъчим като дървесни гъби.
Колко сме сладки, изяж ни!
После защо не вземеш един урок по композиция... Не е отровен.



Корицата на книгата, изд.ЕЛА.2001


и  още... 


Режеш от нея епизодите с отрова, колажираш другите. Копираш обичните мигове с обичните хора и така премонтираш живота си. После си го пускаш, гледаш и блажено си съпреживяваш хубавото отново.
Опитай. Режеш.
Е, не всичко, не всичко.
Има болки, които са корените ни, пуснати дълбоко в живота. Режеш всичко друго, което подло ни гризе и дави в тъгоби. Режеш и хвърляш. Да, можем да излъжем сами себе си, защото паметта е най-изменчивата величина.

photo by the web,thanks


Ако не сме запечатали миг на фотоглафската си лента и се опитаме да го възстановим, откриваме, че повечето неща са се изтрили, изветрели. И ние в спомнянето май повечко си импровизираме и си слафосъчетаваме преживяното наново. Правим го неволно, но и нарочно да си го направим, ще е за наше си добро. Видоизменяме гадурските епизодчета, прекостюмираме ги с ножицата и иглата на лафъображението си и ето, че премонтираната Нова лента е чудесния ни мечтан живот. Мечтаем за бъдещето, но едно мечтано минало също не е за изхвърляне.
Вместо да се самосъжальосваме - да пробваме тази рецепта за душолечение**.
След операция изрязаното се изхвърля. Не се хербаризира. Същото правим и с изрязаните лошотии от лентата. Дори и не помисляме да си сглобяваме друга лента. Заслужава ли си? Смятаме го за губивремство. Веднъж сме си губили времето, защо да страдаме отново. Ако сме се поучили, хвърляме болката на боклука. Ако ли не, има Кой да ни я струпа отново връз главите, пред вратите. Хвърляйте смело.

Хвърляме смело.
Не РОБуваме на вехториите, задръстили спомените.
Сърцата ни са като претъпкан гардеРОБ със старотии и страхотии. Имат нужда от въздух и проветрение. Като дрехите и душите ни ги ядат молците на времето.
Затова!
След санитарния си душопоЛУДен
напръскайте обилно с ЛАФталин***.


лафалогически спЛафочник :)
___________

* Малко се получи "манджосгроздено" изречение, ама нейсе, вие вече сте свикнали с лафсякакви финтифлюшки за езика си.
** От ремонт може да се нуждае и душа ти, но тук визираме омографа му, душа!
***Препарат, който спомага мъката да не ни гризе като молец  душата


Из книгата 2 в 1 (нещо като балсам и шампоан за душата)
”Новолудие и Уникум” © Изд.ЕЛА.2001г.


§


БЪДЕЩ СПОМЕН ДА НИ  ЗАВАЛИ
                          
Стоят си спомените ни тайно стаени,
дремят блажено, от живот уморени.
След играта игрива и щуране наяве,
спомените застиват, но не си отиват.

В мъглите на съня се размиват,
чакат Човекът им да се събуди,
унеса си в небесата да прокуди,
та спомените му да го посипят

от продрания на съня чувал…
Чувал си таз щуротия, нали!?
Може така със спомен отминал и
някой бъдещ спомен да ни завали…

               Елена Начева © ELA 


Vintage foto by the web


Из книгата 2 в 1 (нещо като балсам и шампоан за душата)
”Новолудие и Уникум”. Изд.ЕЛА.2001г.


LAphoto Lenta, thanks 

Кадър от Уникум Лафамилия


§

Контакт: Театър ЕЛА , Лафамилия / Contact Theatre ELA , LaughFamilia
e-mail:           lafkabinett    (@)    abv.bg  

четвъртък, 5 март 2015 г.

АНГЕЛСКО наричане

© Елена Начева

photo by the web
   Тези бели кристалчета вън
са сълзите на четата
невидими ангелчета,
обсипващи живота ни-сън
с благослов поднебесен:

„Бдим над мечтите ти чудесни,
не ги залутвай в бездънни преспи.
Мечтай, бленувай, спи,
да си нещастен спри,
когато имаш болки
и препъващи съмнения.

Горчивината е лечебното
на живото хапче Живот,
нескрито под сладък сироп.
Наричам ти ангелски истини.
Наричам ти Божии радости.
Давай им ти истински
свои имена и се радвай.”


"Ангелски криле", Черни връх, Витоша, България,
фото © Иво Орешков


БлаGODаря ви, чета ангелчета,
че ме посипвате от небето
със снежните нежни перца,
които като снежинки
ми се привиждат понякога.

"Невидимото ти е дадено, дете,
да го откриваш със свои очи.
Не позволявай на чуждите
да ти сочат с техните ръце
какво да вижда твойто сърце."

                                      Елена Начева © ELA

22.12.2012  GODина


photo © The Treetop photographer

photo by the web




More / Още тук: Кабинет по смехотерапия


сряда, 11 февруари 2015 г.

Драги ни Свети Валентине и ти Свети Трифоне

и всички вие техни почитатели и наши приятели,


LAUGHfamilia  LOVEfazanovi



Да посрещнем един Незабравим ден и нощ на влюбените, на опиянените от омайното питие Любов! Да покажем на любимия си колко е специален за нас! Но да не забравяме нито един от обичните си хора и домашни любимци, които правят живота ни топъл и уютен, тези, които само като ги погледнем и сърцата ни се обливат с нежност и блаGODарност, че споделят приключението-живот с нас. Приятели!

photo web


    Напълнихте ли сърцата и чашите си с тази амброзия? (питието на боговете, ако трябва да отговаряте на въпроси в някоя игра:)
     Тогава наздраве! Много здрава да е любовта ви! И добри сърцата ви.
    Валентин на български е Здравко. Ха със здраве, здраво дръжте или гушнете своя любим и напред в една посока да вървим... или завъртим. Ла-фа-ми-ло и ре-вълнуващо е... :)
    Очите на влюбените са като мощни фарове - дори през мъглите на живота ни извеждат на житейския връх Щастие! 

photo web


   За нас, "влюбените със стаж" вече... GODини (оле, половин живот, и то какъв живот!), не е тайна, че любовта е горивото на живота, Божествената движеща сила.

   Не само душите ни, и телата ни се нуждаят от любов! 

   Ние затова сме аЛа Шрек и Шречка (комплимент на наш почитател).


  
   Имаме апетит за живот и дори злоупотребяваме с питието Любов. Но го предозираме не само един към друг, към всички.  

   Най-смешни са "враговете ни". Не знаят как да реагират на нашата глупост да ги обичаме и да ги оставяме сами да си измислят поводи да ни се дразнят и мразят. Понякога ни е много тежко да ги гледаме как ни се сърдят, че сме тъй отвратително добронамерени. 
   Дори, когато ни мятат обвинения, че това нашето е позьорство и празни думи, не можело да живеем в "осъществена своя реалност пълна с любов и щастие", пак им отвръщаме с обич и намигване. Скука, да, но това е положението при нас - скучно положително. Скучни сме. НеоригинЛАФни сме. Изтъркани сме... Но има хора, които искат да се отъркат в нас. Още не сме изтъркани и отънели дотолкова, че да не се забелязваме. Бременни тичат след нас да ни пипнат за лесно раждане.
    Тях питайте защо. 
    Ние си знаем само нашето.
   Заинатили сме се в изтърканите си опити да сме ЧО-вечно препълни от ОбиЧ и да я разливаме щедро. Затова, сигурно, Господ ни е дал по-масивни резервоарчета (тела). 

   Постоянно сме на диети без злоба и завист, и никога на диета без обич и усмивки! 
   
   Отдавна сме на този свят и сме разбрали, че когато пропускаш през вените си кръв, окислена от омраза, тровиш себе си. Негативизмът, озлоблението, настървението към другите, които не харесваме или завиждаме на щастието им, са най-силните отрови за нас самите, правят нещастни нас, а не мишените ни!
    Ние лафамилно сме изложени постоянно и на любовта на почитателите, но и на  "нелюбов" и на злобица сме подложени, и на  интригантска преса, което обаче, не ни прави по-малко щастливи. Защото имаме вълшебен щит - знае какво да пропуска и кое да отблъсква. И вие си го имате. Нарича се сърце. То е и нашия най-вещ инструктор по безопасно и пълносърцо живеене, дивеене, смехоумеене.
 
   В чудесния ден и в още по-чудесната нощ, в който честваме тази съзидаваща мощ - Любовта, пожелаваме на всички ви, ухапванията на отровния бит да будят у вас само победоносна усмивка! 
   Природният закон е такъв - който забива в нас отровното си жило, приключва "играта", а ние само получавате повече имунитет. Серумът любов е велико откритие - противоотрова срещу всякакво разрушение на всяко ниво, от клетъчно до духовно. Ако приемаме редовни дози Любов, ако не забравяме едната лъжичка минимум на ден, тя ще е нашия щит. 

    Нахалост обичай, нахалост не мрази!
   И не чакайте любовта да ви споходи! Вие походете. Идете до магазина или мазето, места, където се къта питието на Трифон, вземете бутилка и сипете, сипете и на човека до вас, отпийте... 
    В живота е така, всичко е безспирно действие, дори когато хитроумно се опитваме да го обезсърчим с бездействие. И при любовта е така, иска действане. Пълнете сърцата и чашите до горе, нищо не пада от небето. БОГатството е в нас, а не над нас, та да ни се пуска това, за което Го молим, нали? Защото Той ни е дал всичко най-безценно още с първата глътка възДУХ. А нашите молитви са всъщност отправената ни блаGODарност.
 
  И моля ви, не казвайте "аз не чествам чужди празници", защото всеки повод да почетем Любовта, Играта, Радостта, е урок за човечност. 
  Не се самоотлъчвайте от човечеството заради празнословни паричини и злонамерено преразказани религави легенди... ;) 
   Не си причинявайте нехайното "не празнувам", защото само нещо ваше ще остане празно,  докато другите пълнят чашите и сърцата си с любов, вълнения и спомени. 
   Не казвайте "не" на никоя причина за усмивки и споделено щастие. Не се отказвайте, пАричини винаги се намират, но те нямат нищо общо с "всичко е любов". Не можете да го отречете дори и в най-добрите си дни на отрицание. 
    Всичко = Любов = Е = mc2
   Това, че някой решава да спре и да се блокира, не стопира Енергията в него, докато той е участник в Живота. Ако, обаче, някой от вас, приятели, има необорими доказателства за обратното, моля, изпратете ни ги, за да не се излагаме ;) да ви ква-квакаме оглушително и да ви цитираме староИзветрели, овехтели ква-ква-квантови закони.  ;)

   Надяваме се, смехолистичната ни лекция в навечерието на Праз...ника, така де, Пълника,  да ви е полезна! За-лягайте над уроците с любимия и учете, учете се на любов! И умната, че ще се изпитваме! 

   В тази Голяма Игра - живота, за радост или за беля, номерът е да останем до ла финала, а не да отпаднем, заради чужди елиминации!  ;) Нека светите Валентин и Трифон да ни закрилят!

   Драги Свети Валентине и ти Свети Трифоне, окрилявайте ни с любов и щастие! 


                                                                                                   Елена Начева © ЕLA

              Ние от LOVЕфамилия ви изпращаме хиляди чаши, пълни с усмивки 
                     и две пълнолуди кофи смях  


photo web



Текстове © Всички права запазени.
Copyright
"Кабинет по Смехотерапия - 1 част" от Елена Начева 
Изд.ЕЛА.2012.Bulgaria. ISBN 978-954-90-100-6-0