СПОМЕН бъдещ да ни завали

                     © Елена Начева

Vintage photo by the web, thanks

Стоят си спомените ни тайно стаени,
дремят блажено, от живот уморени.
След играта игрива и щуране наяве,
спомените застиват, но не си отиват.


В мъглите на съня се размиват,
чакат Човекът им да се събуди,
унеса си в небесата да прокуди,
та спомените му да го посипят


от продрания на съня чувал…
Чувал си таз щуротия, нали...
Може така със спомен отминал и
някой бъдещ спомен да ни завали…


                                        Елена Начева © ELA.Copyright 

photo collage © Assaf  Frank 

photo web, thanks

НЕИЗКАЗАНО, НЕСБЪДНАТО

(Време разделно)

Какво да мисля.

Има, но се плаша.

Какво да кажа.

Има, но мълча си.

Какво да питам.

Има, но боя се.

Какво да мисля...

Щом и днес мълчиш,

не те притискам.

Явно не ти стиска.

Какво ли искаш -

и аз да замълча.

Бездумието ни

е пълно със тъга.

Не мога да

го понеса.

Не очаквай

да се излюпят

нови чувства

от полога на ума.

Само сърцето

страстно обича.

А разсъдъкът

го обрича и

глупашки отрича.

Не е вярно,

че обичта

може без думи.

В началото

Бе Словото.

С думи се изказва

онова помежду ни.

С думи пълни,

не празни,  

се изрича благослов.

Обратното е

просто игрослов.

Освобождавам те.

Каквото щеш мисли.

Безлюбието ти горчи.

Така ме нарани

скъперничеството ти

за думи две.

Така ти е добре.

На мен обаче-не.

Сърцето ми вече

не е половинка,

най-малко от твоето.

Дано да измъдриш

как се обича.

Но разсъждавайки

как да се пазиш-

току си задобрял

в това да мразиш.

Сбогом, умнико.

И чувствата имат

срок на GODност

и давност...

Безлюбие издава

всяка бавност

решение да вземеш

обичаш или не.

Честито сбогом.

Какво ли мислиш.

Удобно си мълчиш.

Какво ли чакам.

Ти изпусна влака.

Нека  друга

глупаво те чака.

Така ми е добре.

Да не оставам

пак длъжница

пред разбитото

на две сърце.

От него не

си половина.

За любовта са

нужни двамина.

А твоят влак,

пътнико,

те отмина.

И не звъни.

Абонатът е

изключил

сърцето си

от твоята мрежа.

Връзката прекъсна.

Не опитвай по-късно.

Да улучиш момента

е живо изкуство.

 

Елена Начева © ELA

юли 1982 

photo web, thanks

§

ЖИВОТЪТ като ФОТОГРАФСКА ЛЕНТА

© Елена Начева

Лафамилия vintage, 
фотограф © Галя Йотова

За  
Ф О Т О Г Р А Ф И Я Т А
и
Ф О Т О Г л А Ф И Я Т А

Познаваме ли се или не се познаваме?
Щом четете нашите измишльотистини, вече сме ви до болка... или до радост (?) познати.
Здравейте! Предлагаме на вниманието ви лафкусни  кулинарни и

        КУЛИНлафНИ съвети*

Ако не сте открили свои рецепти как да си забъркате пъстри преживявания и незабравими спомени, надникнете в нашите. Който не е гладен за усмивки и  сладки забавления, да си оправи настроението и талията с пасти ... след това!
Нашето откритие.
Забелязали сме, че семействата, които обичат да се щракат за спомен, заздравяват своя съюз. Всеки  фотос става  незаличим  документ - отпечатък на семейно щастие. Любовта, децата ни, семейството събуждат цветните ни сънища, улавят ги, превръщат ги в уловени пеперуди. Уловеният пеперуден миг е пъстър, весел, усмешаващ.

След едничко "щрак" сладкото ни минало е обречено да ни съпътства и в най-далечното ни бъдеще.
Вземаме си само фотоапарат, лафилм и една щипка (5 гр.) настроение за забавление. Настроението добавяме като духовно електричество, което ни е нужно да накараме попиващата спомени хартия да изпъстри живота ни с всички багри.
Дъгата дори би завидяла на това многообразие на цветове и пъстри спомени! Няма очарование, което да се мери с лафълшебството на сътвореното в радост и любов. Фотоглафиите могат да заглаждат кавги, могат и да осветят  сивотата на ежедневието.

              Урок  по  композиция

Дъщеря ни Елица веднъж ни направи снимка. Не че само веднъж ни е фотоглафирала, но този път ни издокара в уникумна поза:
" Мама и тати сред другите дървета ".
Къде е разположила своя обект?
Кое е център?
И какво е искала да ни каже? Ако е: "Мама и тати са две от  чудесните  дървета  отсреща. Я, да ги щракна!", добре, Елица. Това също е нестандартен и оригинлафен поглед към нещата. На фотоса има десетина дървета и ние с тати долу в левия ъгъл се пъчим като дървесни гъби.
Колко сме сладки, изяж ни!
После защо не вземеш един урок по композиция... Не е отровен.

Животът като фотографска лента

Корицата на книгата, изд.ЕЛА.2001

и  още... 

Животът като фотогЛафска лента

Режеш от нея епизодите с отрова, колажираш другите. Копираш обичните мигове с обичните хора и така премонтираш живота си. После си го пускаш, гледаш и блажено си съпреживяваш хубавото отново.
Опитай. Режеш.
Е, не всичко, не всичко.
Има болки, които са корените ни, пуснати дълбоко в живота. Режеш всичко друго, което подло ни гризе и дави в тъгоби. Режеш и хвърляш. Да, можем да излъжем сами себе си, защото паметта е най-изменчивата величина.

photo by the web,thanks

Ако не сме запечатали миг на фотоглафската си лента и се опитаме да го възстановим, откриваме, че повечето неща са се изтрили, изветрели. И ние в спомнянето май повечко си импровизираме и си слафосъчетаваме преживяното наново. Правим го неволно, но и нарочно да си го направим, ще е за наше си добро. Видоизменяме гадурските епизодчета, прекостюмираме ги с ножицата и иглата на лафъображението си и ето, че премонтираната Нова лента е чудесния ни мечтан живот. Мечтаем за бъдещето, но едно мечтано минало също не е за изхвърляне.
Вместо да се самосъжальосваме - да пробваме тази рецепта за душолечение**.
След операция изрязаното се изхвърля. Не се хербаризира. Същото правим и с изрязаните лошотии от лентата. Дори и не помисляме да си сглобяваме друга лента. Заслужава ли си? Смятаме го за губивремство. Веднъж сме си губили времето, защо да страдаме отново. Ако сме се поучили, хвърляме болката на боклука. Ако ли не, има Кой да ни я струпа отново връз главите, пред вратите. Хвърляйте смело.

Хвърляме смело.
Не РОБуваме на вехториите, задръстили спомените.
Сърцата ни са като претъпкан гардеРОБ със старотии и страхотии. Имат нужда от въздух и проветрение. Като дрехите и душите ни ги ядат молците на времето.
Затова!
След санитарния си душопоЛУДен
напръскайте обилно с ЛАФталин***.


лафалогически спЛафочник :)
___________

* Малко се получи "манджосгроздено" изречение, ама нейсе, вие вече сте свикнали с лафсякакви финтифлюшки за езика си.
** От ремонт може да се нуждае и душа ти, но тук визираме омографа му, душа!
***Препарат, който спомага мъката да не ни гризе като молец  душата

Елена Начева © ELA.2001 

Из книгата 2 в 1 (нещо като балсам и шампоан за душата)

”Новолудие и Уникум” © Изд.ЕЛА.2001г.

§

БЪДЕЩ СПОМЕН ДА НИ  ЗАВАЛИ
                          
Стоят си спомените ни тайно стаени,
дремят блажено, от живот уморени.
След играта игрива и щуране наяве,
спомените застиват, но не си отиват.

В мъглите на съня се размиват,
чакат Човекът им да се събуди,
унеса си в небесата да прокуди,
та спомените му да го посипят

от продрания на съня чувал…
Чувал си таз щуротия, нали!?
Може така със спомен отминал и
някой бъдещ спомен да ни завали…

               Елена Начева © ELA 

Vintage foto by the web

Елена Начева © ELA 

Из книгата 2 в 1 (нещо като балсам и шампоан за душата)

”Новолудие и Уникум”. Изд.ЕЛА.2001г.

LAphoto Lenta, thanks 

Кадър от Уникум Лафамилия

§

Контакт: Театър ЕЛА , Лафамилия / Contact Theatre ELA , LaughFamilia

e-mail:           lafkabinett    (@)    abv.bg  

АНГЕЛСКО наричане

© Елена Начева

photo by the web

   Тези бели кристалчета вън

са сълзите на четата

невидими ангелчета,

обсипващи живота ни-сън

с благослов поднебесен:

„Бдим над мечтите ти чудесни,

не ги залутвай в бездънни преспи.

Мечтай, бленувай, спи,

да си нещастен спри,
когато имаш болки

и препъващи съмнения.

Горчивината е лечебното

на живото хапче Живот,

нескрито под сладък сироп.

Наричам ти ангелски истини.

Наричам ти Божии радости.

Давай им ти истински

свои имена и се радвай.”

"Ангелски криле", Черни връх, Витоша, България,
фото © Иво Орешков

БлаGODаря ви, чета ангелчета,

че ме посипвате от небето

със снежните нежни перца,

които като снежинки

ми се привиждат понякога.

"Невидимото ти е дадено, дете,

да го откриваш със свои очи.

Не позволявай на чуждите

да ти сочат с техните ръце

какво да вижда твойто сърце."

                                      Елена Начева © ELA

22.12.2012  GODина

photo © The Treetop photographer

photo by the web

More / Още тук: Кабинет по смехотерапия

Драги ни Свети Валентине и ти Свети Трифоне

и всички вие техни почитатели и наши приятели,

LAUGHfamilia  LOVEfazanovi

Да посрещнем един Незабравим ден и нощ на влюбените, на опиянените от омайното питие Любов! Да покажем на любимия си колко е специален за нас! Но да не забравяме нито един от обичните си хора и домашни любимци, които правят живота ни топъл и уютен, тези, които само като ги погледнем и сърцата ни се обливат с нежност и блаGODарност, че споделят приключението-живот с нас. Приятели!

photo web

    Напълнихте ли сърцата и чашите си с тази амброзия? (питието на боговете, ако трябва да отговаряте на въпроси в някоя игра:)

     Тогава наздраве! Много здрава да е любовта ви! И добри сърцата ви.

    Валентин на български е Здравко. Ха със здраве, здраво дръжте или гушнете своя любим и напред в една посока да вървим... или завъртим. Ла-фа-ми-ло и ре-вълнуващо е... :)

    Очите на влюбените са като мощни фарове - дори през мъглите на живота ни извеждат на житейския връх Щастие! 

photo web

   За нас, "влюбените със стаж" вече... GODини (оле, половин живот, и то какъв живот!), не е тайна, че любовта е горивото на живота, Божествената движеща сила.

   Не само душите ни, и телата ни се нуждаят от любов! 

   Ние затова сме аЛа Шрек и Шречка (комплимент на наш почитател).

  
   Имаме апетит за живот и дори злоупотребяваме с питието Любов. Но го предозираме не само един към друг, към всички.  

   Най-смешни са "враговете ни". Не знаят как да реагират на нашата глупост да ги обичаме и да ги оставяме сами да си измислят поводи да ни се дразнят и мразят. Понякога ни е много тежко да ги гледаме как ни се сърдят, че сме тъй отвратително добронамерени. 
   Дори, когато ни мятат обвинения, че това нашето е позьорство и празни думи, не можело да живеем в "осъществена своя реалност пълна с любов и щастие", пак им отвръщаме с обич и намигване. Скука, да, но това е положението при нас - скучно положително. Скучни сме. НеоригинЛАФни сме. Изтъркани сме... Но има хора, които искат да се отъркат в нас. Още не сме изтъркани и отънели дотолкова, че да не се забелязваме. Бременни тичат след нас да ни пипнат за лесно раждане.
    Тях питайте защо. 
    Ние си знаем само нашето.
   Заинатили сме се в изтърканите си опити да сме ЧО-вечно препълни от ОбиЧ и да я разливаме щедро. Затова, сигурно, Господ ни е дал по-масивни резервоарчета (тела). 

   Постоянно сме на диети без злоба и завист, и никога на диета без обич и усмивки! 
   
   Отдавна сме на този свят и сме разбрали, че когато пропускаш през вените си кръв, окислена от омраза, тровиш себе си. Негативизмът, озлоблението, настървението към другите, които не харесваме или завиждаме на щастието им, са най-силните отрови за нас самите, правят нещастни нас, а не мишените ни!

    Ние лафамилно сме изложени постоянно и на любовта на почитателите, но и на  "нелюбов" и на злобица сме подложени, и на  интригантска преса, което обаче, не ни прави по-малко щастливи. Защото имаме вълшебен щит - знае какво да пропуска и кое да отблъсква. И вие си го имате. Нарича се сърце. То е и нашия най-вещ инструктор по безопасно и пълносърцо живеене, дивеене, смехоумеене.
 
   В чудесния ден и в още по-чудесната нощ, в който честваме тази съзидаваща мощ - Любовта, пожелаваме на всички ви, ухапванията на отровния бит да будят у вас само победоносна усмивка! 
   Природният закон е такъв - който забива в нас отровното си жило, приключва "играта", а ние само получавате повече имунитет. Серумът любов е велико откритие - противоотрова срещу всякакво разрушение на всяко ниво, от клетъчно до духовно. Ако приемаме редовни дози Любов, ако не забравяме едната лъжичка минимум на ден, тя ще е нашия щит. 

    Нахалост обичай, нахалост не мрази!

   И не чакайте любовта да ви споходи! Вие походете. Идете до магазина или мазето, места, където се къта питието на Трифон, вземете бутилка и сипете, сипете и на човека до вас, отпийте... 

    В живота е така, всичко е безспирно действие, дори когато хитроумно се опитваме да го обезсърчим с бездействие. И при любовта е така, иска действане. Пълнете сърцата и чашите до горе, нищо не пада от небето. БОГатството е в нас, а не над нас, та да ни се пуска това, за което Го молим, нали? Защото Той ни е дал всичко най-безценно още с първата глътка възДУХ. А нашите молитви са всъщност отправената ни блаGODарност.

 
  И моля ви, не казвайте "аз не чествам чужди празници", защото всеки повод да почетем Любовта, Играта, Радостта, е урок за човечност. 
  Не се самоотлъчвайте от човечеството заради празнословни паричини и злонамерено преразказани религави легенди... ;) 
   Не си причинявайте нехайното "не празнувам", защото само нещо ваше ще остане празно,  докато другите пълнят чашите и сърцата си с любов, вълнения и спомени. 
   Не казвайте "не" на никоя причина за усмивки и споделено щастие. Не се отказвайте, пАричини винаги се намират, но те нямат нищо общо с "всичко е любов". Не можете да го отречете дори и в най-добрите си дни на отрицание. 
    Всичко = Любов = Е = mc2
   Това, че някой решава да спре и да се блокира, не стопира Енергията в него, докато той е участник в Живота. Ако, обаче, някой от вас, приятели, има необорими доказателства за обратното, моля, изпратете ни ги, за да не се излагаме ;) да ви ква-квакаме оглушително и да ви цитираме староИзветрели, овехтели ква-ква-квантови закони.  ;)

   Надяваме се, смехолистичната ни лекция в навечерието на Праз...ника, така де, Пълника,  да ви е полезна! За-лягайте над уроците с любимия и учете, учете се на любов! И умната, че ще се изпитваме! 

   В тази Голяма Игра - живота, за радост или за беля, номерът е да останем до ла финала, а не да отпаднем, заради чужди елиминации!  ;) Нека светите Валентин и Трифон да ни закрилят!

   Драги Свети Валентине и ти Свети Трифоне, окрилявайте ни с любов и щастие! 

                                                                                                   Елена Начева © ЕLA

              Ние от LOVЕфамилия ви изпращаме хиляди чаши, пълни с усмивки 
                     и две пълнолуди кофи смях  

photo web

Текстове © Всички права запазени.
Copyright
"Кабинет по Смехотерапия - 1 част" от Елена Начева 
Изд.ЕЛА.2012.Bulgaria. ISBN 978-954-90-100-6-0

С молитва за мир и разум

(есе за мира)

Виолета Валентинова Бакалова – 14г., гр.Бургас, Bulgaria

Mирът е като бебето тамагочи, което ще оцелее само благодарение на нашите грижи. И любов…
 
„Сухото определение на Тълковния речник за МИР е: обратното на война или отсъствие на каквито и да е военни действия или ожесточени конфликти. В преносен смисъл МИР означава спокойствие и хармония. Мирът до голяма степен осигурява както личната, така и обществената безопасност. Мирът е нещо много важно за живота на хората.”

Казвам се Виолета. На 14 години съм. Живея в Република България, която е на Балканите и е част от Европейската общност на континента Европа. Сега на нашия мирен континет няма войни. Но не винаги е било така. Скоро чествахме 100 г. от избухването на Балканската война, която прераства в Първа световна война. После милиони жертви е взела Втората световна война подпалена от Хитлер и желанията на Великите сили за преразпределение на света - все едно е парче торта вътре с пълнеж от богатства. В момента Европа е мирна. Не се водят военни действия, но се подклаждат политически конфликти и икономическа криза. Те разпалват недоволства. Моля се хората на 21 век да се държим разумно и да се опитваме да решаваме конфликтите с мирни средства.

    Земята е малка планета и с модерните информационни технологии всичко, което се случва по света, става съвсем близко, все едно влиза в нашия дом. Като гледам по телевизията колко е ужасна войната, мъката по лицата на хората, които живеят там или изоставят домовете си и бягат от родната си земя (както са го правили моите деди от Лозенград преди век), благодаря на Бог, че съм родена в мирно време в мирна страна. 

    Мирът е най-важното нещо за света! Аз уча руски език. Руснаците за свят и мир използват една и съща дума – мир! „Мир в Мире!” Не е случайно! Само ако има мир, ще има и свят. Единствената възможна комбинация! Избухне ли друга Световна война, една само бомба, задействана с копче като от мобилния ми телефон, може да взриви планетата и да заличи Земята ни от небесната карта. 

    Моля се, тези които отговарят за световния мир, да са мъдри! Моля се за мир и да творим мир. Не дори да се „борим срещу войните”, а да творим мира, да омиротворяваме. Боренето също е войнствено действие. Искам да живея в спокойна обстановка, да се разбирам с приятелите и съседите си. Опитвам се всеки ден да го правя. Това е моя принос към мира. 

    Искам с всяко събуждане повече хора да са будни! Да разбират, че с всичките пари на света не може да се купи мир! Трябва всеки да го създава с мирни мисли и неотмъстителни чувства. Ако има обич, хармония, уважение, човечност в сърцата на хората, значи за мира има бъдеще. Следователно и за света, и за нас, населяващите го същества. По-точно, трябва да го разберат човеците измежду тях. Защото животните не създават оръжия за масово унищожение на себеподобни. Казвам го с горчивина, тъй като виждам как някои хора нараняват животните, нараняват земята, тровят я. 

    Това есе за мен е трибуна, от която искам да се обърна към тези, които могат и искат да ме чуят. Моля ги да учат децата си на добри постъпки, на състрадание, на благодарност и уважение към всичко живо. Моите родители и близки ме учат да върша добро. Това е нетайната тайна за доброто бъдеще. Ако вършим добро, то ще ни се връща. Вселената е като огледало и бумеранг. Кой каквото прави, на себе си го прави, казва българска поговорка. Сигурно тази мъдрост я има на всички езици в света, защото е безпогрешна като духовен закон.
    Искам с всеки от приятелите, близките ми, съседите ми да се научим на взаимно уважение. Да търсим начин да живеем в спокойствие. Да си говорим без напрежение, без страх и излишно насилие, без интриги и клюки, които нараняват. Ние с моите връстници сме тийнеджъри и сме много чувствителни към всяка несправедливост и бързо избухваме. 

Съвременният ни забързан свят е много материален и ни обсебват грижи за успехи и богатства. Не ни остава време да работим повече за духа, за човешките си взаимоотношения и за мирното разрешаване на конфликтите в ежедневието. А трябва да се учим на добри, мирни взаимоотношения. Те са зрънцата, които садим в душите си и от тях ще покълва мира за бъдещето, година след година, век след век. Разбрахме, че само мира може да е щит за Земята, да не бъде тя разрушена от човешката агресия и алчност за завоевания. 

    Аз харесвам думата дипломация. Защото умни хора знаят как с уважение да решават и изглаждат конфликти. Т.е. взели са диплома и са се научили на това тъй жизненоважно учение – отнасяй се с другите, както искаш да се отнасят с теб. 
Може един ден и аз да стана дипломат и да работя за мира. Сега се включвам в делото с думите си и мислите си, с молитвите си и вярата си.
    
Искам всички да творим доброта и да излъчваме обич. Искам мама и татко, и близките ми, да ме обичат, аз да ги обичам, да бъдем приятели с тях. Да имам възпитани, добри, усмихнати съседи и съграждани. А не сякаш смахнали се от лошотия намусени хора, които се държат лошо, мърсят, трошат общата собственост и сякаш забравят, че каквото правят, го правят на себе си. 
Агресията е камък хвърлен по стъкло. 
Мирът е крехко състояние, като стъкло, с което трябва да се отнасяме внимателно, за да го запазим. 
Мирът е като бебе, което трябва да отглеждаме и да се грижим за него. Всички големи хора стават родители и ако обичат децата си, нужно е да не забравят, че само мирът може да запази децата им и всички да имаме щастливо бъдеще.
   
 Ако се усмихвате, значи сте ме разбрали. Представям си, че мирът е като бебето тамагочи, което ще оцелее само благодарение на нашите грижи. И любов, допълва ме баба. Записвам го. Благодаря ти за уроците по любов за мен и за моята майка, твоето дете!   
Мисля, че в това е тайната – да се научим на безусловна любов един към друг, дори и към непознатите, които ни ядосват като неразумни деца. Така ще опазим мира в света.
    
Мирът, спокойствието, уважението между двама, трима, пет, в семейството, в града, в държавата, на континента се умножава и се равнява на световния мир. 
Толкова просто ми се струва. Всичко, което трябва да правим е, да излъчваме обич и внимание към другите, да не пожелаваме чуждото и да сме благодарни за даденото ни.
 

Има две качества, които трябва да възпитаваме в себе си и в по-малките деца. Да станем миролюбиви и миротворящи или омиротворяващи. Думите ми се струват по-трудни за изписване и изговаряне, отколкото просто да го правя.

                                                                                                                                              
автор Виолета Бакалова – 14 г., Бургас, Bulgaria,

редактор Елена Начева © ELA.2013.Copyright
 

14 годишната авторка на есето
Виолета Бакалова, гр.Бургас

§