С молитва за мир и разум

(есе за мира)

Виолета Валентинова Бакалова – 14г., гр.Бургас, Bulgaria

Mирът е като бебето тамагочи, което ще оцелее само благодарение на нашите грижи. И любов…
 
„Сухото определение на Тълковния речник за МИР е: обратното на война или отсъствие на каквито и да е военни действия или ожесточени конфликти. В преносен смисъл МИР означава спокойствие и хармония. Мирът до голяма степен осигурява както личната, така и обществената безопасност. Мирът е нещо много важно за живота на хората.”

Казвам се Виолета. На 14 години съм. Живея в Република България, която е на Балканите и е част от Европейската общност на континента Европа. Сега на нашия мирен континет няма войни. Но не винаги е било така. Скоро чествахме 100 г. от избухването на Балканската война, която прераства в Първа световна война. После милиони жертви е взела Втората световна война подпалена от Хитлер и желанията на Великите сили за преразпределение на света - все едно е парче торта вътре с пълнеж от богатства. В момента Европа е мирна. Не се водят военни действия, но се подклаждат политически конфликти и икономическа криза. Те разпалват недоволства. Моля се хората на 21 век да се държим разумно и да се опитваме да решаваме конфликтите с мирни средства.

    Земята е малка планета и с модерните информационни технологии всичко, което се случва по света, става съвсем близко, все едно влиза в нашия дом. Като гледам по телевизията колко е ужасна войната, мъката по лицата на хората, които живеят там или изоставят домовете си и бягат от родната си земя (както са го правили моите деди от Лозенград преди век), благодаря на Бог, че съм родена в мирно време в мирна страна. 

    Мирът е най-важното нещо за света! Аз уча руски език. Руснаците за свят и мир използват една и съща дума – мир! „Мир в Мире!” Не е случайно! Само ако има мир, ще има и свят. Единствената възможна комбинация! Избухне ли друга Световна война, една само бомба, задействана с копче като от мобилния ми телефон, може да взриви планетата и да заличи Земята ни от небесната карта. 

    Моля се, тези които отговарят за световния мир, да са мъдри! Моля се за мир и да творим мир. Не дори да се „борим срещу войните”, а да творим мира, да омиротворяваме. Боренето също е войнствено действие. Искам да живея в спокойна обстановка, да се разбирам с приятелите и съседите си. Опитвам се всеки ден да го правя. Това е моя принос към мира. 

    Искам с всяко събуждане повече хора да са будни! Да разбират, че с всичките пари на света не може да се купи мир! Трябва всеки да го създава с мирни мисли и неотмъстителни чувства. Ако има обич, хармония, уважение, човечност в сърцата на хората, значи за мира има бъдеще. Следователно и за света, и за нас, населяващите го същества. По-точно, трябва да го разберат човеците измежду тях. Защото животните не създават оръжия за масово унищожение на себеподобни. Казвам го с горчивина, тъй като виждам как някои хора нараняват животните, нараняват земята, тровят я. 

    Това есе за мен е трибуна, от която искам да се обърна към тези, които могат и искат да ме чуят. Моля ги да учат децата си на добри постъпки, на състрадание, на благодарност и уважение към всичко живо. Моите родители и близки ме учат да върша добро. Това е нетайната тайна за доброто бъдеще. Ако вършим добро, то ще ни се връща. Вселената е като огледало и бумеранг. Кой каквото прави, на себе си го прави, казва българска поговорка. Сигурно тази мъдрост я има на всички езици в света, защото е безпогрешна като духовен закон.
    Искам с всеки от приятелите, близките ми, съседите ми да се научим на взаимно уважение. Да търсим начин да живеем в спокойствие. Да си говорим без напрежение, без страх и излишно насилие, без интриги и клюки, които нараняват. Ние с моите връстници сме тийнеджъри и сме много чувствителни към всяка несправедливост и бързо избухваме. 

Съвременният ни забързан свят е много материален и ни обсебват грижи за успехи и богатства. Не ни остава време да работим повече за духа, за човешките си взаимоотношения и за мирното разрешаване на конфликтите в ежедневието. А трябва да се учим на добри, мирни взаимоотношения. Те са зрънцата, които садим в душите си и от тях ще покълва мира за бъдещето, година след година, век след век. Разбрахме, че само мира може да е щит за Земята, да не бъде тя разрушена от човешката агресия и алчност за завоевания. 

    Аз харесвам думата дипломация. Защото умни хора знаят как с уважение да решават и изглаждат конфликти. Т.е. взели са диплома и са се научили на това тъй жизненоважно учение – отнасяй се с другите, както искаш да се отнасят с теб. 
Може един ден и аз да стана дипломат и да работя за мира. Сега се включвам в делото с думите си и мислите си, с молитвите си и вярата си.
    
Искам всички да творим доброта и да излъчваме обич. Искам мама и татко, и близките ми, да ме обичат, аз да ги обичам, да бъдем приятели с тях. Да имам възпитани, добри, усмихнати съседи и съграждани. А не сякаш смахнали се от лошотия намусени хора, които се държат лошо, мърсят, трошат общата собственост и сякаш забравят, че каквото правят, го правят на себе си. 
Агресията е камък хвърлен по стъкло. 
Мирът е крехко състояние, като стъкло, с което трябва да се отнасяме внимателно, за да го запазим. 
Мирът е като бебе, което трябва да отглеждаме и да се грижим за него. Всички големи хора стават родители и ако обичат децата си, нужно е да не забравят, че само мирът може да запази децата им и всички да имаме щастливо бъдеще.
   
 Ако се усмихвате, значи сте ме разбрали. Представям си, че мирът е като бебето тамагочи, което ще оцелее само благодарение на нашите грижи. И любов, допълва ме баба. Записвам го. Благодаря ти за уроците по любов за мен и за моята майка, твоето дете!   
Мисля, че в това е тайната – да се научим на безусловна любов един към друг, дори и към непознатите, които ни ядосват като неразумни деца. Така ще опазим мира в света.
    
Мирът, спокойствието, уважението между двама, трима, пет, в семейството, в града, в държавата, на континента се умножава и се равнява на световния мир. 
Толкова просто ми се струва. Всичко, което трябва да правим е, да излъчваме обич и внимание към другите, да не пожелаваме чуждото и да сме благодарни за даденото ни.
 

Има две качества, които трябва да възпитаваме в себе си и в по-малките деца. Да станем миролюбиви и миротворящи или омиротворяващи. Думите ми се струват по-трудни за изписване и изговаряне, отколкото просто да го правя.

                                                                                                                                              
автор Виолета Бакалова – 14 г., Бургас, Bulgaria,

редактор Елена Начева © ELA.2013.Copyright
 

14 годишната авторка на есето
Виолета Бакалова, гр.Бургас

§