Случвало ли ти се е сутрин огледалото да те погледне въпросително? Да?
И на мен ми се случва.
- Какво правиш?
 |
| "Огледална Лафамилия", Елена и Кръстю пред обектива на © Гергана Вутова |
Не
вярвам на ушите си в такива мигове, но нали съм пред огледало, как да не вярвам
на очите!Си? („да” на италиански)
- Какво
търсиш? – Още по-ясно чувам.
- Търся
си оправдание да постъпя първосигнално. Идва ми да те фрасна в муцуната и да те потроша.
– Отговарям на наглото огледало... мислено.
Ха!
Докъде стигнахме, и огледалата да ти искат сммм... интервю. Ама, че журнНаглистично*!
То
ме е чуло:
- Коя
муцуна ще фраснеш? Чие счупено огледало на кого ще донесе злощастен „късмет”?
Ооо...
Вдишвам
дълбоко. Броя до десет на няколко езика, дори на един, който смятах, че не
владея. Бах май... че звучи по радиото. Не, неговата музика музика не е причина
за тези неблаготворни чувства, които избликват от мен. Да. Бах си звучи
благотворно в ефир... Пресушавам бутилка вода. Батутът ми е наблизо и поема
удара и цялата тежест на емоциите, които съм натрупала като заледени преспи в
тялото си.
Ето
го оправданието!
Емоциите.
Тежат
повече отколкото тялото ми може да понесе. А откога ги носи!
След
всеки скок батутът ми помага да ги отърся.
Отърсвам
ви, давещи емоции. Приличам на бигълчето
си когато се подсушава след баня. Бау, че яко... е да се учим от любимците си на спасителни
житейски трикове. Какъв дар! Надуших
мъдростта. Отръскване. Облекчаване. Освобождаване от тежестта. Просветна ми. Като прожекционен апарат за диапозитиви съм. Слагам негатив пред мощната
лампа в Центъра си и проектирам позитива на образа. Мога го. Мога гоооооо! Виждаш ли?
Избърсвам
петната от засъхналите пръски върху огледалото. Един вид за блаGODарност. То ми се усмихва с моята нова усмивка. УсмАхвам
ли се? Защо пък не! Толкова ми е хубаво, леко и светло...
- Какво
търсиш?
- Търсех
едно, но намерих друго.
- По-добър
поглед?
- Да
не прекаляваме с огледалните приказки.
Знам, че от един поглед Ти става ясно.” **
_____________
*уточнение
–
лафилософският смисъл на „журНаглист” визира нагла нагласа на безименни
словоредци към ценната професия „журналист”
** Из
книгата „Кабинет по Смехотерапия – 2” от Елена
Начева © ELA („За един поглед в
огледалото или...”, чат-пат в предпечат)
 |
| Двама от Любимците ми |
§
