Пазителката опашка обви,
гъвкава като змия,
около купата с ябълки,
които стопанката й държеше
винаги на масата в средата
сякаш са на дома сърцевината.
„ - Пазя това семейно гнездо,
мър-мяу, за моите Ева и Адам,
само на тях с обич ще го дам.
Може котешката ми мъдрост
да е несладка като златния плод,
но на опита ми жизнен е плод.
Смелостта да задоволиш
любопитство и глад за живот
само за страхливия е грях,
за мен е благодат и затова,
мяу, да греша не ме е страх.
Ева, Майката на света, е моя любимка.
Готова съм като нея вечно да греша,
щом от подобен грях коте се ражда
и се утолява за новото всяка жажда.”
Тази мър-мисъл греховна кара и мен
да се чувствам на хармония в плен.
Златната ябълка е вечното изкушение.
Ала плодът на живота е възнаграждение.
Отецът с любов е създал на света чернова,
но чрез Майката го подобрява и претворява
в божествена своя земна творба
с всяка нова проплакваща рожба.
И думата МАМА затова
е другото име на любовта.
 |
| photo web |
Няма коментари:
Публикуване на коментар