Срещи на Времената

© Елена  Начева  

Срещи на Времената (лаф-заглавие)

      

     Никога не знаеш къде ще се озовеш, докато прекосяваш Живота и Времената.
     Затова, от уважение към Съдбата си, която ме води по най-добрите за мен пътеки, не изгарям мостовете зад себе си. Както съветват хора, търсещи причините за проблемите си в мостовете, по които вървят, и в шупналия си гняв ги рушат.
     Мъдрият благодари на мостовете, които са го превели отвъд бездната и "не се обръща с гняв назад". Обръща се с усмивка и прошка.
     Как мога да бъда нахално сигурна, че онова зад гърба ми един ден няма да се окаже отново пред носа ми?
     Ами, ако направя пълна обиколка на Земята и се озова пак на пътя с моста - същият, който не съм имала глупостта да изгоря!?
     Няма ли да се благославям, че не изпълнявам сляпо нечии книжни  ПОЗИтиВни съвети в живия живот.

                                                                                              Елена Начева © ЕLA.Copyright

The 1930 Streamline KJ Henderson Motorcycle

The 1938 Talbot-Lago T23 Teardrop,
photo credit by the Web

The 1955 Ford-Beatnik Bubbletop
photo web, thanks

Срещи на Времената...., photo web


§

Събрах хиляди ЩЕДРИ МЪЛЧАНИЯ

©  Елена  Начева


Събрах  хиляди  щедри  мълчания.

Грознословието  отприщва  излияния.

Доброто е безсилно да трогне окаяния.         
…………………...........…………………
Не винаги думите са излишни,
щом "В началото бе Словото"
е изрекъл Всевишния. *

A Door in France, Elena Natcheva © ELA photography

"...... 

^{Всеки има по едно тайно кътче, където се реят мислите му, необезспокоявани от никого. Възторжено светли или тъмно скандални, те са другият ни живот, чужд на сиводневието и пустите суетни около покрива и залъка. Там не пускаме никого. Там е нашата изповедалня, параклисът на душите ни.}

^{През пътеките на годините тръгвахме едни, стигахме други. Загубвахме се. Дълго се луташе късметът преди да открие тайното кътче, където да скъта човешката ни тайна с цвят на море и с дъх на изцеление.} 

^......

^{В надпревара с безжалостния бяг на времето, аз се озовах на тази спирка.} Добра среща!

^......."

________________

* 
из "Пълнолудие..." и  „Пълнолудието  продължава”  –  Елена Начева © ELA.Copyright 

§

Бял кон

photo web,thanks

БЯЛ  КОН  
(Jipsy Song)
© Влатко Стефановски

Всеки от нас има своя звезда
що го води дорде е жив.
Кога свети ярко - човек има живот,
кога гасне - судбина.

Аз съм скитал, аз съм бил на север, дори до Германия,
за да найда парче леп* за мене и за моята фамилия.

Ех, да имам туй що немам, па да купам бел кон
и да яхам ден и нощем, и на яве.., и на яве, и на сън.

Pegasus, Artist © Valeri Tsenov , Bulgaria

Всеки от нас има своя звезда,
що го води дорде е жив.
Кога свети ярко - човек има живот,
кога гасне - судбина.

Ех, да имам туй що немам, па да купам бел кон
и да яхам ден и нощем, и на яве..., и на яве, и на сън.
Ех, да имам туй що немам, па да купам креват,
да заспиваш ти с мене хиляда и..., хиляда и една нощ...  

("Бел кон", Влатко Стефановски, 

в откъс от филма „Хъшове”)

http://vbox7.com/play:c03eb2dc 

_____________

* за да найда парче леп = за да намеря парче хляб 

 

 

§ 

РАЗСЪБЛИЧАНЕ

© Елена Начева 

Artist © LEON  KROLL

    
    Облякох най-хубавата си дреха
    и седнах да ти пиша...
    Най-искрено признавам,
    че съм гола и боса в тези неща,

    но ща не ща, ще опитам.
    Първо да те питам,
    обичаш ли да четеш?
    Докато отговориш, ще измисля

    с какви красиви думи да облека
    невинността, завързала езика ми
    и лъжата, която мразя.
    Но с нея душите като с дреха се пазят -

    да не изстинат и с помисли кални

    да не ги полазят.    
                         
                                            Елена Начева © Изд.Ела.2012

Artist © NINA PETROVA, Bulgaria

§

photo credit by

elfikurten.com.br/florbela-espanca

МОНОЛОГ НА ХУДОЖНИК

БлаGODаря за дарбите, с които
щедро дарил си ме, Господи!
За себе си нищо обещах да не пазя.
И сърцето си, за да изпразвам през пръстите,
хващам четките, пастелите,
моливите, молиТвите...
Лекувам се с картините.
Тишината със свойта обезболяваща наслада,
сладко разтваря в боите ми болките.
Вятъра в платната ми обяздва
и разкрива щедро твои тайнства.
Претворената Болка в Радост възкръсва!
Това ли е вълшебството ти, Боже,
впръскано в душите ни - да можем
да пресъздаваме мечтите си!

Светът ми става тих като ангелски стих,
тайнствено див, щастлив и красив
като небе с безброй очи от звезди.
И звездната ми сцена засиява.
Платната са тъкан от мойта душа,
макар рисувани с тленна ръка.
Платната ми са звездна завеса -
було повдигат над тайнствен отвъд.
Платната ми обгръщащи криле протягат.
Към вас! Пристъпете без страх.
Животът е просто размах...
Животът е само врата.
Небето е живата наша душа,
приютила картини, застинали в стих,
дървета в прегръдка на вятъра,
зидове и брегове отронващи вик
в платната - мойте пробудени сънища.
Колелото на живота поскърцва ритмично,
ту шеговито, ту идилично, ала много лично.
Приспива тъгите ми. Окрилява мечтите ми.
Да търся брегове. Неуморно
да откривам светове. И накрая
пред вас благодарно с Платната
да притихваме под Светлината!
Вижте ги със сърцата си, плахите.
Докоснете ги с очите си, жадните.
Защото не с тлеещата си плът -
най-плътно живеем с душите си!

ЕЛЕНА  НАЧЕВА © ELA.2013

 §