неделя, 4 декември 2016 г.

ЛУННО, монологично

Vintage photo web

ЛУНАТА се разприказва:
- Човек е едно съмнително същество.
Непрекъснато има в себе си кофи СЪмнения.
СЪмнението е съ-мнение,
т.е. съпътващо мнението,
което обърква стабилното му инак мнение
и го прави съмнително.
Сбъркана работа!
Такава някаква - Аз, Луната, Звездата,
да съм му в краката,
а Човекът на мен да ми се прави
на "паднал от Луната"!
И после - животът му бил "ха-хакуна матата"...!
Човекът се е загнездил
в някаква своя си оплетена приказка
и докато я разплетееее, то му се видял края.
И животоприказката му свършва!
Неприказна работа!...
За тези, които разбират и не спират
като мен да търсят път,
по който да се измъкнат
от житейските си
лабиринтени 

развинтени Пълнолудия,
следват Звездобройни продължения...



ELA photography © Elena Natcheva

§

Няма коментари:

Публикуване на коментар