© Елена Начева
 |
| photo web |
Понякога важните неща изглеждат скучни. Подвеждат ни важнейшо да се отнасяме сериозно с тях. Иначе било грях. Скучни дърадъраници! Даже кучето ми скучае и ги лае.
Детето в мен е будно и прокашля критикарски. Разбирам го, въздъхва, отегчава
се. Омотам ли го в сериозности, пресъхва.
Детето в мен е кладенец на радостта.
Будно ли е, подкожният ми източник блика и кладенчето препълва.
Настроението ми нивото си покачва. Прогизвам от щастие. С лекота, обаче,
подскачам. И най-огромното щастие не тежи, в безтегловност човека държи.
Радостта е вълшебството, дадено ни да превъзмогваме на сериозностите
гравитацията. Затънем ли в скука… С кука… Изкукваме. Удавя ни в
блатата си информацията.
„Виждаш ли куката, на която ни е уловил отВъдичаря!?
Не му се давай!” – Детето в мен будна ме държи.
Не му се давам на невидимия Въдичар отвъд. Няколко премятания и мога да се
откача... Иначе ще откача.
 |
| photo web, thanks |
Очаква ме дълбоко гмурване, там където въдиците не достигат. Дълбоко, дълбоко…, толкова дълбоко и далече, за да видя не дъно, а небето от другата страна на земята, наметнала звездното си елече.
Толкова дълбоко и достатъчно далече, за да надзърна зад ръба на вселената на радостта. И от уловката на Важността да се освободя.
Вече съм откачена.
Разбрах защо ни наричат така, откачим
ли се без страх от куката на отВъдичаря. Чувствам се жива и дива, щастлива.
Смея се, пея, лудея… Хомолуденс!
 |
| Artist © Valeri Tsenov , Bulgaria |
§
Текстове © ELA.All Rights Reserved.Copyright
Няма коментари:
Публикуване на коментар