 |
| Artist © Otar Imerlishvili |
Понякога важните неща изглеждат скучни.
Подвеждат ни важнейшо да се отнасяме сериозно с тях.
Иначе било грях. Скучни дърадъраници!
Даже кучето ми скучае и ги лае.
Детето в мен е будно и прокашля критикарски.
Разбирам го, въздъхва, отегчава се.
Омотам ли го в сериозности, пресъхва.
Детето в мен е кладенец на радостта.
Будно ли е, подкожният ми източник
блика и кладенчето препълва.
Настроението ми нивото си покачва.
Прогизвам от щастие.
С лекота, обаче, подскачам.
И най-огромното щастие не тежи,
в безтегловност човека държи.
Радостта е вълшебството,
дадено ни да превъзмогваме
на сериозностите гравитацията.
Затънем ли в скука… С кука… Изкукваме.
Удавя ни в блатата си информацията.
 |
| photo web |
„Виждаш ли куката, на която ни е уловил отВъдичаря!?
 |
| Digital art © Brian Luk Art |
Не му се давай!” – Детето в мен будна ме държи.
Не му се давам на невидимия Въдичар отвъд.
Няколко премятания и мога да се откача...
Иначе ще откача. Очаква ме дълбоко гмурване,
там където въдиците не достигат.
Дълбоко, дълбоко…, толкова дълбоко и далече,
за да видя не дъно, а небето от другата страна
на земята, наметнала звездното си елече.
Толкова дълбоко и достатъчно далече,
за да надзърна зад ръба на вселената на радостта.
И от уловката на Важността да се освободя.
Вече съм откачена.
Разбрах защо ни наричат така,
откачим ли се без страх от куката на отВъдичаря.
