петък, 9 декември 2016 г.

Измокрих десет чифта КРИЛЕ



photo web


Измокрих десет чифта криле,
десет по десет чифта чорапи -
да стигна Света на фантазиите.
Докато суша крилете си открих,
че този Свят е като стих,
в будните ми сънища стаен...
Да ги достигна ми трябва мощен размах,
и щом се отскубна от примката на бита, ах...

Но продължавам да си слагам криле за разкош
и да ги суша след приключения всяка нощ, ден и нощ...





photo web, thanks


неделя, 4 декември 2016 г.

ЛУННО, монологично

Vintage photo web

ЛУНАТА се разприказва:
- Човек е едно съмнително същество.
Непрекъснато има в себе си кофи СЪмнения.
СЪмнението е съ-мнение,
т.е. съпътващо мнението,
което обърква стабилното му инак мнение
и го прави съмнително.
Сбъркана работа!
Такава някаква - Аз, Луната, Звездата,
да съм му в краката,
а Човекът на мен да ми се прави
на "паднал от Луната"!
И после - животът му бил "ха-хакуна матата"...!
Човекът се е загнездил
в някаква своя си оплетена приказка
и докато я разплетееее, то му се видял края.
И животоприказката му свършва!
Неприказна работа!...
За тези, които разбират и не спират
като мен да търсят път,
по който да се измъкнат
от житейските си
лабиринтени 

развинтени Пълнолудия,
следват Звездобройни продължения...



ELA photography © Elena Natcheva

§

петък, 2 декември 2016 г.

Доброта

© Петя  Дубарова 


Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

25.I.1977  (15 год.)


13г. Петя - Слънчевото момиче

 1975 г.
 Да съм СЛЪНЧЕВО  МОМИЧЕ

В дланите ми каца слънцето червено –
добро и светло, като гълъб ален,
то сгушва се усмихнато във мене
и пулсът ми запява в миг запален.

Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям.

И хората да гледат мен засмени,
да казват "Тя е слънчево момиче,
във вените й слънчево червени
дъхът на слънцето с кръвта й тича."

Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.


17 г. Петя във филма "Трампа" 



Изтича песента като вода, 
но времето остава нейна стража. 
До тука свършва моята следа, 
а имах толкоз много да ви кажа...


(из "Време" / Time, Pink Floyd, превод Петя Дубарова)


Бряг

Krastyu Lafazanov © ELAphotography














Тест за IQ чувство за хумор  ;)


Публиката ни, която не успя да се снабди с билети за
днешния спектакъл във Фестивалния, заема външни ложи
лафото © Кръстю Лафазанов


Artist © Anna Silivonchik, Belrus


§