четвъртък, 22 септември 2016 г.

Лятото изтече като пееща вода


Elica Lafazanova © ELA photography

Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.
......

photo web

§


НЕБЕТО

Кой не вярва, че плаче небето?

Кой нарича сълзите му дъжд?
То плака, то плака додето
и морето създаде веднъж.



Кой не вярва, че шепне небето?
Кой нарича словата му град?
То говори, говори с морето
и разказва за своя си свят.


Кой не вярва, че гали небето?
Кой нарича ръцете му сняг?
То дарява, дарява сърцето

и със болка те моли за смях!



ELA photography © Elena Natcheva


§