събота, 20 август 2016 г.

Хармонично


Пазителката опашка обви,
гъвкава като змия,
около купата с ябълки,
които стопанката й държеше
винаги на масата в средата
сякаш са на дома сърцевината.

„ - Пазя това семейно гнездо, 
мър-мяу, за моите Ева и Адам,
само на тях с обич ще го дам.
Може котешката ми мъдрост
да е несладка като златния плод,
но на опита ми жизнен е плод.
Смелостта да задоволиш
любопитство и глад за живот
само за страхливия е грях,
за мен е благодат и затова,
мяу, да греша не ме е страх.

Ева, Майката на Света, е моя любимка.
Готова съм като нея вечно да греша,
щом от подобен Грях коте се ражда
и се утолява за Новото всяка жажда.”

Тази мър-мисъл греховна кара и мен
да се чувствам на хармония в плен.
Златната ябълка е вечното изкушение.
Ала Плодът на живота е възнаграждение.

Отецът с любов е създал на света чернова,
но чрез Майката го подобрява и претворява
в божествена Своя земна творба
с всяка нова проплакваща рожба.

И думата МАМА затова
е другото име на Любовта.

               ЕЛЕНА  НАЧЕВА © ELA


photo web



петък, 19 август 2016 г.

Танцуваща с бриза за мен










Пясъчната лилия / The Sand Lily, ELA photography © ElenaNatcheva



Яхтата / The yacht,  ELA photography © Elena Natcheva



Вълната / The Wave,  ELA photography © Elena Natcheva