събота, 29 август 2015 г.

ЛЮБОВНИ токсини


Цитокините* са ти на гости,
настанени нахално удобно
в сърцето – килер на емоции,
всяка капка кръв палят подобно
на непозната гъба отровна.

Да изтупаш е време тъгата хронична,
безплътните разочарования ни
тежат като скали демонични,
грешката на Сизиф не повтаряй,
заучи стъпките хармонични,
валсувай благодарно с живота,
докато имаш отпусната квота.

Тялото ти-китара, емоциите разгаря,
топли душата, тя пък, ушатата,
слуша и се настройва към ритъма
на светлината, преполовила тъмата.
Не разстройвай тялото си-китара,
щастливо нека танцува на проветриво,
щракни на обидите и гнева катинара.

Раздай до дъно възможните прошки,
на други да няма какво да прощаваш,
всичките днешни заблуди и грешки
нека удавят гордостта ти с насмешки.
Прошки не чакай и от пиедестал не раздавай.
Любовта само ни дава амнистии –
Преболялата в тялото да изчисти.

                                      Елена  Начева © ELA


__________

*цитокини = специфични молекули в кръвта, предизвикващи възпаление, които повишават нивото си при афект 


BG: „Не ме съди за това, което сторих преди секунди,
промених се оттогава.”  photo credit by web

§



Още / More 


лафторитетно поднесени от лафтора, с отказ от окончателност. 
;) 
РазЛични аспекти от космософията и метахимията навзаимоотношенията ни, разгледани под космологичен и метафизичен всЕленски ъгъл
:)

Тук и там (по-горе):




Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright


вторник, 25 август 2015 г.

ОТБЛЯСЪЦИ





Лечебни красоти от моята България, Европа, Млечната Вселена

My Beautiful Bulgaria, Europe, The Milky Universe



























































MORE /  Още:

kabinetposmehoterapia.blogspot.com


*

All rights reserved © ELA photography.Copyright.2015


петък, 21 август 2015 г.

НАЧАЛОТО на ПЪТЯ



Направих нова Първа крачка...
Не през прага на вратата,
този път избрах да поема Път
през прозореца на душата
в търсене на нещата по-добри,
докато неверието ми се умори
и науча как да се измъквам мога
от схватките на всяка тревога.

Примамват ме пътища,
изтъкани не от сънища,
а калдаръмени, керемидени,
обещаващи, разведряващи,
пътища земни, морски, небесни.
Поемам ги, щом дрехите,
в които напъхвам душата си,
ми станат убийствено тесни.

Не се боя да закрача и в мрака,
защитена от вярата си.
Без да зная, зная някак си,
че някое добро търпеливо ни чака
да яхнем велосипед, мотор,
да скочим в кола или във влака,
може на яхта, кораб, самолет
или просто с двата свои крака
да настъпим опашката на Пътя
и да притеглим Приключение.

Защото всеки път, всеки Път
е Подарък, без изключение.


                Елена Начева © ELA


photo web, thanks



§








С  ВЯТЪРА

Обяздвам Вятъра
и препускам, препускам
с вятъроглавите му коне
да настигна своето Утре
или да го докосна поне.

14.10.2014







photo web, thanks



§



More:

§

четвъртък, 20 август 2015 г.

ВЪРТЕЛЕЖКА

© Елена Начева


photo source web


Животът ни е въртележка –
ту тъга, ту смешка,

егоцентризъм е тъгата,

смехът пък – блаGODатът,

който ни постига свише
щом Егото ни умори се.

Елена Начева © ELA




из кн."Кабинет по смехотерапия", Изд.ЕЛА.2012.Copyright


More / Още:

§

неделя, 16 август 2015 г.

ВСЕЛЕНАТА в мен ВСЕЛЕНА








Вселената вдишва през мойта уста,
Вселената гледа през мойте очи,
Вселената чува с мойте уши –
после за всичко ми блаGODари,
на мен, по-малката и от сълзата Й.
Вселената в мен Вселена,
диша в моя ритъм подмладена.
Чрез теб и мен отново 
се ражда и обновява, 
като търпеливо дете
света дъх по дъх опознава.
Тази млада Вселена, вселила се в мен,
с мен наново се учи да пада и става.
Смирено притваря очи, когато не виждам,
търпеливо изслушва брътвежите ми,
опрощаващо попива гордостта ми
изранила сърцата на благородниците –
Майка ми и Баща ми.
Вселената,  вселена в мен, е
тяхната благост за вгорчения мой ден.
Тя, вселената в мен по рождение,
кърми душата ми, води ръката ми,
подкрепя прохождането на Сърцето
в синхрон с диханието на Небето.
Вселената, преродила се с моето раждане,
с всяко мое вдишване съгражда храма
и с всяко издишване безпардонно го срутва,
за да не привикна на уюта, безметежно
сгушена на Майката Вселена в скута.
Животът е безкрайна невъзможност да спреш,
докато с малката Вселена не израстеш. 
Вселената тихо ме чака да видя,
кротко ме изчаква да чуя дъха,
който съм поела в гърдите си
с първото проплакване поредно,
като преди това, съвсем като на игра,
ми е отнела възможността
да говоря смислено и разбрано.
Позволява ми само да гукам засмяно,
за да не се изкуша и възгордея,
че всичко зная, преди да проумея,
че зная по-малко от лакомо мече
как пчелицата си прави медеца. 
Вселената, в мен вселена,
на моя първи плач се усмихва
и съучастнически ми смигва –
„Клапа. Следващ дубъл. Начало.”
Вселената забравя всичко заедно с мен,
сетне смирено ме чака да си го спомня,
безропотно, ден след ден, ден след ден.






 Още / More:



Окото  Й   

§

Текстове © ELA.Всички права запазени.Copyright

неделя, 9 август 2015 г.

Видове виртуални и реални приятели

;)   преди четене превключете на режим "с чувство за хумор"  :)





Приятелят/ приятелката HARD-DISC – помни всичко, заВинаги…, по наша вина.



Приятелят/-ката EXCEL – казват, че може да прави много неща, но ние го/-я използваме само за основни нужди.



Приятелят/-ката SCREENSAVER – не става за нищо, но поне е заБавен.


Приятелят/-ката INTERNET – винаги трудно достъпен.

Приятелят/-ката SERVER – винаги е зает, когато имаме нужда от него.

Приятелят/-ката E-MAIL – от десет неща, които ни казва, осем са безмислици, останалите сто са непоискана реклама.

Приятелят/-ката VIRUS – също така познат като „съпруг/-а” на друг, появява се, когато не го/-я очакваме, инсталира се сам и използва ресурсите ни. Ако се опитаме да го деинсталираме, ние със сигурност губим нещо (като продължителна инфекция, например). А ако не се опитаме да го/-я деинсталираме, губим всичко останало.

Приятелят/-ката FACEBOOK – при всяко рестартиране изисква ръчно изключване от 3G мрежата. В противен случай се включва автоматично и източва най-безценното – времето и чувствата ни, без да гарантира реалното им покритие.

Приятелят/-ката EYE TO EYE – вървящ задължително с разгърнатото приложение SHOULDER BY SHOULDER, е единственият вид, с когото преживяваме реален живот (LIVE / на живо). Податлив е да използваме въображението си, за да подобрим версията му/-й. Но само при този невиртуален вид, можем да блокираме жадното чуждо въображение да ни проучва, източва, залъгва и използва за своите експерименти.

*

photo web

Приятели, изключвайте лаптопите и елате да се потопите тук при нас.

§