сряда, 14 януари 2015 г.

С молитва за мир и разум

(есе за мира)

Виолета Валентинова Бакалова – 14г., гр.Бургас, Bulgaria


Mирът е като бебето тамагочи, което ще оцелее само благодарение на нашите грижи. И любов…
 
„Сухото определение на Тълковния речник за МИР е: обратното на война или отсъствие на каквито и да е военни действия или ожесточени конфликти. В преносен смисъл МИР означава спокойствие и хармония. Мирът до голяма степен осигурява както личната, така и обществената безопасност. Мирът е нещо много важно за живота на хората.”

Казвам се Виолета. На 14 години съм. Живея в Република България, която е на Балканите и е част от Европейската общност на континента Европа. Сега на нашия мирен континет няма войни. Но не винаги е било така. Скоро чествахме 100 г. от избухването на Балканската война, която прераства в Първа световна война. После милиони жертви е взела Втората световна война подпалена от Хитлер и желанията на Великите сили за преразпределение на света - все едно е парче торта вътре с пълнеж от богатства. В момента Европа е мирна. Не се водят военни действия, но се подклаждат политически конфликти и икономическа криза. Те разпалват недоволства. Моля се хората на 21 век да се държим разумно и да се опитваме да решаваме конфликтите с мирни средства.

    Земята е малка планета и с модерните информационни технологии всичко, което се случва по света, става съвсем близко, все едно влиза в нашия дом. Като гледам по телевизията колко е ужасна войната, мъката по лицата на хората, които живеят там или изоставят домовете си и бягат от родната си земя (както са го правили моите деди от Лозенград преди век), благодаря на Бог, че съм родена в мирно време в мирна страна. 


    Мирът е най-важното нещо за света! Аз уча руски език. Руснаците за свят и мир използват една и съща дума – мир! „Мир в Мире!” Не е случайно! Само ако има мир, ще има и свят. Единствената възможна комбинация! Избухне ли друга Световна война, една само бомба, задействана с копче като от мобилния ми телефон, може да взриви планетата и да заличи Земята ни от небесната карта. 

    Моля се, тези които отговарят за световния мир, да са мъдри! Моля се за мир и да творим мир. Не дори да се „борим срещу войните”, а да творим мира, да омиротворяваме. Боренето също е войнствено действие. Искам да живея в спокойна обстановка, да се разбирам с приятелите и съседите си. Опитвам се всеки ден да го правя. Това е моя принос към мира. 


    Искам с всяко събуждане повече хора да са будни! Да разбират, че с всичките пари на света не може да се купи мир! Трябва всеки да го създава с мирни мисли и неотмъстителни чувства. Ако има обич, хармония, уважение, човечност в сърцата на хората, значи за мира има бъдеще. Следователно и за света, и за нас, населяващите го същества. По-точно, трябва да го разберат човеците измежду тях. Защото животните не създават оръжия за масово унищожение на себеподобни. Казвам го с горчивина, тъй като виждам как някои хора нараняват животните, нараняват земята, тровят я. 


    Това есе за мен е трибуна, от която искам да се обърна към тези, които могат и искат да ме чуят. Моля ги да учат децата си на добри постъпки, на състрадание, на благодарност и уважение към всичко живо. Моите родители и близки ме учат да върша добро. Това е нетайната тайна за доброто бъдеще. Ако вършим добро, то ще ни се връща. Вселената е като огледало и бумеранг. Кой каквото прави, на себе си го прави, казва българска поговорка. Сигурно тази мъдрост я има на всички езици в света, защото е безпогрешна като духовен закон.
    Искам с всеки от приятелите, близките ми, съседите ми да се научим на взаимно уважение. Да търсим начин да живеем в спокойствие. Да си говорим без напрежение, без страх и излишно насилие, без интриги и клюки, които нараняват. Ние с моите връстници сме тийнеджъри и сме много чувствителни към всяка несправедливост и бързо избухваме. 


Съвременният ни забързан свят е много материален и ни обсебват грижи за успехи и богатства. Не ни остава време да работим повече за духа, за човешките си взаимоотношения и за мирното разрешаване на конфликтите в ежедневието. А трябва да се учим на добри, мирни взаимоотношения. Те са зрънцата, които садим в душите си и от тях ще покълва мира за бъдещето, година след година, век след век. Разбрахме, че само мира може да е щит за Земята, да не бъде тя разрушена от човешката агресия и алчност за завоевания. 

    Аз харесвам думата дипломация. Защото умни хора знаят как с уважение да решават и изглаждат конфликти. Т.е. взели са диплома и са се научили на това тъй жизненоважно учение – отнасяй се с другите, както искаш да се отнасят с теб. 

Може един ден и аз да стана дипломат и да работя за мира. Сега се включвам в делото с думите си и мислите си, с молитвите си и вярата си.
    

Искам всички да творим доброта и да излъчваме обич. Искам мама и татко, и близките ми, да ме обичат, аз да ги обичам, да бъдем приятели с тях. Да имам възпитани, добри, усмихнати съседи и съграждани. А не сякаш смахнали се от лошотия намусени хора, които се държат лошо, мърсят, трошат общата собственост и сякаш забравят, че каквото правят, го правят на себе си. 
Агресията е камък хвърлен по стъкло. 
Мирът е крехко състояние, като стъкло, с което трябва да се отнасяме внимателно, за да го запазим. 
Мирът е като бебе, което трябва да отглеждаме и да се грижим за него. Всички големи хора стават родители и ако обичат децата си, нужно е да не забравят, че само мирът може да запази децата им и всички да имаме щастливо бъдеще.
   

 Ако се усмихвате, значи сте ме разбрали. Представям си, че мирът е като бебето тамагочи, което ще оцелее само благодарение на нашите грижи. И любов, допълва ме баба. Записвам го. Благодаря ти за уроците по любов за мен и за моята майка, твоето дете!   
Мисля, че в това е тайната – да се научим на безусловна любов един към друг, дори и към непознатите, които ни ядосват като неразумни деца. Така ще опазим мира в света.
    

Мирът, спокойствието, уважението между двама, трима, пет, в семейството, в града, в държавата, на континента се умножава и се равнява на световния мир. 
Толкова просто ми се струва. Всичко, което трябва да правим е, да излъчваме обич и внимание към другите, да не пожелаваме чуждото и да сме благодарни за даденото ни.
 
Има две качества, които трябва да възпитаваме в себе си и в по-малките деца. Да станем миролюбиви и миротворящи или омиротворяващи. Думите ми се струват по-трудни за изписване и изговаряне, отколкото просто да го правя.
                                                                                                                                              
автор Виолета Бакалова – 14 г., Бургас, Bulgaria,

редактор Елена Начева © ELA.2013.Copyright
 

14 годишната авторка на есето
Виолета Бакалова, гр.Бургас

§


четвъртък, 8 януари 2015 г.

Моята снежноНежна зима


Есе
© Авторски колектив 
 първолачето Георги Крис Лафазанов (7 год.)*  и мама (6 x 7 год.)



Elena Natcheva © ELA photography.2015
 
   През зимата на 2001г. съм растял в коремчето на мама. 
   На 21 март пукнала Първа пролет и моето „балонче”, казва мама, също се пукнало  и аз съм изскочил на Белия свят. Бил е покрит с бял сняг, затова вероятно някой го е нарекъл така? Може да е бил Исус Христос, той се е родил на Коледа. Тогава има мнооого сняг…     Но Исус се е родил във Витлеем, в пустинята, където няма сняг. Има много пясъци, нещо като вкаменени снежинки. И по тях не може да се карат ски, а камили. Камилският спорт зимен ли е, питам мама и се хи-хилим . В пустинята няма зима. Когато Христос се е родил било полунощ. На лунната светлина пясъците са блестели като нашия бял сняг, затова може майка му да е казала като моята:”Добре дошло, мое детенце, на Белия свят!” Всички майки си приличат като две капки вода. И когато са замръзнали като две снежинки си приличат. Разбрах. Вече всичко ми е ясно!
    По нашите географски ширини през зимата е студено и когато облаците плачат, сълзите им замръзват и се превръщат в снежинки. Мама ме пита зная ли защо плачат облаците. Ами… сигурно плачат, че си нямат крачета, за да обуят ски като мен и да се спускат от небесните си пързалки. Аа-ха, пързалям ви! Облаците са газообразното състояние на водата, учихме го с г-жа Валявичарска. Те са нещо като какавидата, от която после се излюпва пеперудата. Погледнете към облаците, когато вали сняг, все едно от тях се излюпват милиооооооони мили снежинки, подарък за децата на земята, които като мен обожават да карат ски.
   Миналата година от детската градина ни водиха на ски-училище в Пампорово. Пак си мечтая да видя моята любима ски-учителка Герганка… Насълзяват ми се очите. Мама ме щипе и ми се усмихва – май-май съм се влюбил в нея. Тя дали ме помни още?!
   През тази коледна ваканция ще ходим с братовчедка ми Виви, с баба и дядо във Велинград. Имаме си наша пързалка зад станцията, имам и две шейни, ще се спускаме от склона, докато чакаме да мине конкурса и да ми се обадите, че съм спечелил своя чифт ски-ки-ки.
   Аз съм голям късметлия! Винаги печеля в томболи. През ноември в междинната ми първолашка ваканция бяхме на Природното чудо "Метеора" в Гърция. И в работилницата за икони имаше томбола – аз спечелих! Мама казва, че томболите и конкурсите са различни неща, но за мен няма значение. Карането на ски може да е спорт. Може и да е просто надбягване с вятъра. Аз още не съм го надбягал, но си правя планове. Избирам път и си фантазирам къде ще ме отведе. Сега мама и тати ме учат да стоя здраво стъпил на ските си и да внимавам да не ме изпързалят. Или сам да не стъпя накриво, че ще ми е криво.
Ските са моят любим зимен спорт, а камилският спорт ми е любим… Какъв всъщност се води?! Пясъчен спорт или пустинен? Мама казва, че и животът е спорт, движение! Много знае мойта майка. Шест пъти повече зими от мен е седяла вътре на топличко и е размишлявала за живота навън, където са й измръзвали бузките. Искам да научи и мен как да се стоплям след измръзване. Както ще ме научи да се спускам със ските от най-високото. Тя си няма ски, но ако аз спечеля, ще й давам моите. Ние носим един и същи номер – 38. Не се смейте. Скоро тя ще износва моите скиорски обувки, аз ще съм дръпнал напред  и ще догонвам татко. Нали затова служат татковците. За какво друго служат още не съм разбрал. Питах кака:”Мен ме е родила мама, нали? Теб кой те е родил, како?” Тя ми отвръща:”Мама”. Изненадан съм. А татко нито едно дете ли не е родил, каква работа е свършил в нашето семейство?!...
   Е, поне е силен, казва мама, ще ти носи ските нагоре по големия склон. Абе, мамо, мамооо, за тази работа си има влек и лифт. Остави го да се спуска с шейната. Татко ми е много смешен – страхува се да се качи на ски. Скица!!! Не знае какво изпуска!

* 20.01.2009 GODина

§



Мама Ела "изгубена в пряспата" под бор
Krastyu Lafazanov © ELA photography.2015

§